Здравейте,
Изглежда, че детето ви расте и е навлязло в пубертета. Този преходен период е особен и различен както за родителите, така и за подрастващите, които не могат да бъдат причислени нито към децата, нито към възрастните. От своя страна родителите също не са наясно дали трябва да третират подрастващия като дете – което не може и не бива да се разхожда само в 4 часа сутринта, или като възрастен, на който, ако му заключите вратата съвсем резонно ще протестира.
От психологична гледна точка „доброто“ отглеждане на тинейджър изглежда като трудно балансиран танц – от една страна родителите трябва да позволят на тинейджъра да изпробва поведения, типични за възрастните, като заедно с тях обаче се увеличават и отговорностите, също типично за зрял човек. На принципа – „Повечето свобода, води до повече отговорност.“
Твърдо мисля, че заключване на вратата и заобикаляне на „скандала“ няма да свършат необходимото в трудния път на порастването.
От написаното си правя извода, че дъщеря ви има нужда от повече самостоятелност. Помислете какви са възможностите ви да я дадете – дали това е ходене на кафене с приятели, ходене на дискотека веднъж в седмицата или нещо друго и договорете с нея ясни правила как ще се случва това – пари, времеви рамки, задължения от нейна страна.
Абсолютно сте права, че самотните разходки на момиче посред нощ носят сериозни рискове – да те пребият, ограбят, изнасилят. След като знаете фактите е невъзможно да не отреагирате, защото държите на детето си и се притеснявате за него. Мисля, че е хубаво да и обясните това, без да разкривате „източните си на информация“. Да рискът си е неин, но в крайна сметка до 18 г. отговорността я носят родителите.
Желая ви успех
Даниела Тахирова/психотерапевт/
Препоръчани теми