Страх на детето от това да бъде сам в стая.

Здравейте,
Абсолютно сте права, че трябва да се вземат мерки максимално бързо, за да не се задълбочат проблемите. Хубаво е, че детето е споделило с вас сънищата и притесненията си, тоест вербализирало е страховете си. Също, много точно сте разбрали, че „гризането на ноктите” е свързано с тревожността му и опитите да се  успокои.
Бедата е там, че детските страхове и тревожност са свързани с неувереността в собствените сили и възможности за справяне. Колкото повече не успява да се справи сам, толкова повече търси вас, колкото повече търси вас и вие му помагате, толкова повече расте неувереността и се понижава себе оценката му. Така се завърта един омагьосан кръг,  в който вместо да  се сваля тревожността,  тя  се засилва.
Едно разумно решение е да го заведете на детски психолог, който първо ще му помогне да изрази  по-дълбоките си страховете и след това заедно ще изградят стратегии, с помощта на които детето да се справя САМО. Прякото последствие от „Аз сам” е адекватна и точна самооценка.
По отношение на „конкретната методика, как Вие да се справите с това” е трудно да ви препоръчам, защото с „това” трябва да се справи синът ви, не Вие. От писмото Ви не можах да разбера възможно ли е в „методиката” да сме подпомогнати от значима,  за детето Ви, мъжка фигура? Смятам, че най-бързо и ефективно ще е бащата и детето да правят различни „мъжки” дейности, които да изградят у детето твърдата увереност, че може да се справи със страховете и притесненията си. Разбира се, ако подобни неща са  трудно осъществими или невъзможни, ще мислим по проблема, с „наличните възможности”
Даниела Тахирова /психотерапевт/

Много благодаря за отговора. Може да включим баща му много активно в "мъжките" дейности. Той (бащата) дори има прекалено много желания да се занимава с него, но синът ми често му отказва. Това също е една въпросителна пред нас, как да постъпваме в подобни моменти. Например, лятото сме му предлагали да ката колело, но той отказва. Използва ли сме всякакви методи, да го убедим, че е интересно и забавно, но той не желае и не го принуждаваме на сила. Трябва ли в такива моменти да сме по-настоятелни? Сестра му ходи на катерене и го водим с нея, но не желае да се катери, а само седи и наблюдава. Сега се случва същото със зимните спортове. Отказва да кара ски и в крайна сметка, баща му и сестра му отиват на пистата, той остава с мен. Бяхме го записали на плуване и отказва да плува с учителката и децата, само ако е с нас на басейн тогава е спокоен. Съгласен е да играе с баща си само на стационарни игри, като шах и подобни. Както споменах и в първия си пост, той не е по физическите дейности, а по мисловните и занимателни игри. Сестра му е другата крайност и постоянно иска да седим навън, а той само иска да се прибираме. Много искам да го накарам да е по-уверен в себе си, да бъде по-деен и по-сигурен във възможностите си. Ако може да ми дадете съвет, как да го "убедим" че може да се справя и той.  

Здравейте,
Мисля, че част от неговата неувереност  на детето идва и от  факта, че сестра му вече се е справила с неща, които на него му предстоят. Щом сте забелязали какви са разликите от сестра му и можем да включим таткото, продължава ме по тази линия – не само децата са различни, не само  децата на различните възрасти имат различни  нужди, ами  и нещо повече -  момичетата и момичетата правят различни неща и се изисква да са компетентни в различни дейности и занимания. Така ще изключим всякаква възможност за сравнение и конкуренция с по-голямата му сестра и чувството за провал и несправяне. Помислете за такива дейности, може и  в регламентирано време, примерно веднъж в седмицата, по 2 часа, в които да има разделение в дейностите по пол – мъжете – само двамата заедно едно, и жените, на свой ред, заедно нещо друго.  Спокойно може да попитате децата какво им се прави и ако е в рамките на разумното, да дадете „зелена светлина“. В тази връзка не настоявайте за каране на колело или други забавни взаимодействия, ако той не ги желае. Правилото е, че трябва да се правят малки стъпки, а постигнатия успех да бъде шумно аплодиран. Мисля, че с родители като Вас, които се замислят и са сензитивни към детските тревоги и страхове, успехът е гарантиран
Даниела Тахирова /психотерапевт/

Страшно много ви благодаря за съветите. Ще помисля над тези неща и съм сигурна, че ще му помогнем стъпка по стъпка да се почуства по уверен в себе си и уменията си. Дори вчера разговаряхме с мъжа ми, точно в тази насока, да получава повече похвали, дори и за малките неща, като да си сложи сам паста за зъби. И да го оставяме да прави все повече неща сам и да бъде хвален и стимулиран, да може да се почуства значим и успял.