Здравейте!Скоро почина съпругът ми.Имам дъщеря в 8 клас,как да свикне с това.Страхува се какво ще кажат съучениците и. Не знам дали няма да и се подиграват.
Виж целия пост
Kак да преодолеем смъртта на единия родител
- Публикувана: 19 март 2015, 06:47 ч.
- Последно мнение: 21 март 2015, 18:25 ч.
# 1
21 март 2015, 18:25 ч.
Здравейте,
От писмото ви разбрах, че дъщеря ви се „страхува“, а вие се притеснявате „дали няма да и се подиграват“. Според мен загубата на толкова близък човек неминуемо предизвиква много и най-различни емоции както за нея, така и за вас – тъга, болка, гняв, несигурност ... Не знам дали дъщеря ви и вие може да „свикнете“ с подобен факт, смятам обаче че той може да се осмисли. Може би с времето мислите и чувствата, които ще поражда ще са различни. Това е един продължителен път или процес, по-който може да вървите заедно с дъщеря си , като едно семейство или по отделно, като различни личности. Смятам, че подобно преживяване, колкото и да е болезнено, може да ви сближи и че най-важното е двете да говорите за смъртта на съпруга ви – Какви чувства и мисли предизвиква у вас и у нея? Какво си спомняте за съвместния ви живот? По този начин ще е важно какво мислите вие и какво мисли тя, а не „какво ще кажат съучениците и“. Освен това ще избегнете затварянето и дистанцирането и, както и ще имате възможност да обсъдите противоречивите чувства – ако ги има, разбира се.
Ако подобен разговор е твърде мъчителен, болезнен за вас, винаги може да се обърнете към психотерапевт, който да подпомогне осмислянето на тежката загуба.
Даниела Тахирова /психотерапевт/
Виж целия пост
От писмото ви разбрах, че дъщеря ви се „страхува“, а вие се притеснявате „дали няма да и се подиграват“. Според мен загубата на толкова близък човек неминуемо предизвиква много и най-различни емоции както за нея, така и за вас – тъга, болка, гняв, несигурност ... Не знам дали дъщеря ви и вие може да „свикнете“ с подобен факт, смятам обаче че той може да се осмисли. Може би с времето мислите и чувствата, които ще поражда ще са различни. Това е един продължителен път или процес, по-който може да вървите заедно с дъщеря си , като едно семейство или по отделно, като различни личности. Смятам, че подобно преживяване, колкото и да е болезнено, може да ви сближи и че най-важното е двете да говорите за смъртта на съпруга ви – Какви чувства и мисли предизвиква у вас и у нея? Какво си спомняте за съвместния ви живот? По този начин ще е важно какво мислите вие и какво мисли тя, а не „какво ще кажат съучениците и“. Освен това ще избегнете затварянето и дистанцирането и, както и ще имате възможност да обсъдите противоречивите чувства – ако ги има, разбира се.
Ако подобен разговор е твърде мъчителен, болезнен за вас, винаги може да се обърнете към психотерапевт, който да подпомогне осмислянето на тежката загуба.
Даниела Тахирова /психотерапевт/
Препоръчани теми