Раждане със секцио - 5

  • 77 313
  • 305
# 225
И в Токуда има неприятни сестри, така че никой не е застрахован, уви.
За съжаление отношението пациент- лекар/сестра в България е наистина ужасяващо, обаче пък и какви пациенти има ...🙃
Виж целия пост
# 226
Какви ужасни родилки има, викаш, боли ги, едвам ходят, ама претенциите им до тавана. Не знам, лично аз не съм виждала подобна гледка, ама ако имаш да споделяш нещо, заповядай.
Виж целия пост
# 227
Здравейте!
В 38 седмица съм и след една много лека и безпроблемна бременност, с очакваане за естествено раждане, онзи ден се оказа, че има сериозни показания за секцио.
След продължителни месеци на подготовка за естественото раждане, в момента се чувствам много силно стресирана, притеснена и неподготвена за оперативно родоразрешение.
Има ли някоя от вас, която е изпадала в подобна ситуация и какво можете да ме посъветвате да направя за намаляване нивата на стреса, тъй като от почти 48 часа не съм спала и съм силно разстроена, което вероятно не е супер изживяване за бебето?
Благодаря ви!
Виж целия пост
# 228
Мисли за позитивните неща. Всичко ще стане много бързо, моите близнаци се родиха за има-няма половин час. За бебето също така операцията е далеч по-малък стрес. Единственото кофти е на следващия ден ставането е малко по-трудно, но и тези с нормалното раждане също си имат болки, така че без известен дискомфорт няма как да мине.
Но запомни едно нещо - колкото повече се движиш, толкова по-бързо се възстановяваш. Аз понеже бях под много силен стрес, тъй като моите бебета бяха недоносени и ги сложиха в кувьози, тичах като обезумяла насам-натам, по етажи нагоре-надолу и мога да ти кажа, че от всички момичета в стаята аз най-бързо се възстанових. На изписване след 1 седмица даже си изнесох сама багажа от стаята. Така че лежане само през първите 24 часа, след това максимално движение, те и лекарите ще ти го кажат и няма да те остават да лежиш, де.
Успех и всичко ще бъде наред искоро ще се гушкате с бебчо.
Виж целия пост
# 229
Здравейте!
В 38 седмица съм и след една много лека и безпроблемна бременност, с очакваане за естествено раждане, онзи ден се оказа, че има сериозни показания за секцио.
След продължителни месеци на подготовка за естественото раждане, в момента се чувствам много силно стресирана, притеснена и неподготвена за оперативно родоразрешение.
Има ли някоя от вас, която е изпадала в подобна ситуация и какво можете да ме посъветвате да направя за намаляване нивата на стреса, тъй като от почти 48 часа не съм спала и съм силно разстроена, което вероятно не е супер изживяване за бебето?
Благодаря ви!
Всичко ще бъде на ред.
Важното е с бебе да сте добре.
Виж целия пост
# 230
Здравейте!
В 38 седмица съм и след една много лека и безпроблемна бременност, с очакваане за естествено раждане, онзи ден се оказа, че има сериозни показания за секцио.
След продължителни месеци на подготовка за естественото раждане, в момента се чувствам много силно стресирана, притеснена и неподготвена за оперативно родоразрешение.
Има ли някоя от вас, която е изпадала в подобна ситуация и какво можете да ме посъветвате да направя за намаляване нивата на стреса, тъй като от почти 48 часа не съм спала и съм силно разстроена, което вероятно не е супер изживяване за бебето?
Благодаря ви!
Няма от какво да се притеснявате.
И аз вървях към естествено раждане, но впоследствие се наложи да родя секцио. Въобще не съжалявам, имаше болки като след операция, но всичко минава. Важното е Вие и детето да сте здрави, самият начин на раждане няма никакво значение. Успех!
Виж целия пост
# 231
Здравейте!
В 38 седмица съм и след една много лека и безпроблемна бременност, с очакваане за естествено раждане, онзи ден се оказа, че има сериозни показания за секцио.
След продължителни месеци на подготовка за естественото раждане, в момента се чувствам много силно стресирана, притеснена и неподготвена за оперативно родоразрешение.
Има ли някоя от вас, която е изпадала в подобна ситуация и какво можете да ме посъветвате да направя за намаляване нивата на стреса, тъй като от почти 48 часа не съм спала и съм силно разстроена, което вероятно не е супер изживяване за бебето?
Благодаря ви!

Аз родих преди десетина дни секцио. Също до последно се подготвях за естествено раждане и една седмица преди термина ми казаха, че е по-добре да не рискуваме и да планираме секцио. Няма от какво да се притесняваш, всичко минава по един или друг начин. Понякога това е по-добрия избор - настрой се така и не изпитвай вина. При мен операцията мина супер, не е никак страшно. Влязох в 11:10, а в 11:20 вече имаше бебеее 😎 След това довършиха за още половин час и даже не разбрах кога се случиха нещата. Раздвижвай се по-бързо, както са посъветвали по-горе и след седмица ще си пушка. Към момента мога да кажа, че единствено леко ми придърпват вътрешните конци, но всеки ден положението става по-добре ☺ Успех и без страх!
Виж целия пост
# 232
Аз съм с 2 секцио и мога да ти кажа да бъдеш спокойна. Всичко ще мине добре и няма място за притеснения.

Това е супер важно:
Но запомни едно нещо - колкото повече се движиш, толкова по-бързо се възстановяваш. Аз понеже бях под много силен стрес, тъй като моите бебета бяха недоносени и ги сложиха в кувьози, тичах като обезумяла насам-натам, по етажи нагоре-надолу и мога да ти кажа, че от всички момичета в стаята аз най-бързо се възстанових.
При първото секцио ме раздвижиха на следващия ден. Беше невероятен зор.
При второто секцио бях на крака 6 часа по-късно и нещата се получиха бързо и лесно.

Успех!
Виж целия пост
# 233
Благодаря ви за милите думи!
Страхът не е по-малък, но със сигурност успяхте да ми дадете друга гледна точка и да ми помогнете да намеря нов фокус върху ситуацията.
Чудесно е, когато човек среща такава подкрепа. Чудесни сте и вие Simple Smile
Бъдете здрави, вие, децата ви и всички около вас, момичета!
Виж целия пост
# 234
Аз също бях така. Подготвена за естествено, но ми казаха, че ще е секцио. Колкото повече наближаваше денят, толкова повече си умирах от страх... По време на операцията няма болка, но се усеща едно напрежение в момента на вадене на бебето. Тъй като аз бях голяма паника, ми стана лошо и веднага ми наляха някаква банка и ми премина. А ми стана лошо, защото без да искам погледнах нагоре в лампата. Никога не го правете (освен ако не искате да ставате хирурзи). След това най-кошмарни бяха часовете в реанимацията. Идваха да проверяват дали матката контрахира, натискаха ме по корема, което беше ужасно болезнено. Пригответе се за странни усещания в корема си. След като излезнах от реанимацията нещата бяха една идея по-други. В крайна сметка първите 2 седмици са доста тегави. Беше ми трудно изправянето, лягането, ставането. Ходех прегърбена. При изправяне имаше едно чувство на "изсипване на органи". Но, не ми се наложи нито веднъж да пия обезболяващо, което си е показателно. В болницата ги помолих веднъж за болкоуспокояващи и това беше. После ме бяха питали за още една доза, не поисках. За мен всъщност най-големият страх беше от ходенето по голяма нужда. Беше ме страх да не ми се скъсат шевовете. Но за няколко дни преодолях страха си.
Секциото в никакъв случай не е цветя и рози. Не го подценявайте. И да, гледайте да се движите колкото се може повече. А ако има кой да Ви помага в първите 2 седмици, ще е най-добре. Желая Ви късмет! Всичко ще бъде наред!
Виж целия пост
# 235
Това, което сте написала, най-точно описва и моето преживяване по време на секциото ми и след него - за изсипването на органите, за натискането по корема след това, ходенето прегърбена. Какво обезболяващо  ви даваха, в коя болница ? Аз бях в Токуда и исках обезболяващи, но не ми дадоха.
Аз също бях така. Подготвена за естествено, но ми казаха, че ще е секцио. Колкото повече наближаваше денят, толкова повече си умирах от страх... По време на операцията няма болка, но се усеща едно напрежение в момента на вадене на бебето. Тъй като аз бях голяма паника, ми стана лошо и веднага ми наляха някаква банка и ми премина. А ми стана лошо, защото без да искам погледнах нагоре в лампата. Никога не го правете (освен ако не искате да ставате хирурзи). След това най-кошмарни бяха часовете в реанимацията. Идваха да проверяват дали матката контрахира, натискаха ме по корема, което беше ужасно болезнено. Пригответе се за странни усещания в корема си. След като излезнах от реанимацията нещата бяха една идея по-други. В крайна сметка първите 2 седмици са доста тегави. Беше ми трудно изправянето, лягането, ставането. Ходех прегърбена. При изправяне имаше едно чувство на "изсипване на органи". Но, не ми се наложи нито веднъж да пия обезболяващо, което си е показателно. В болницата ги помолих веднъж за болкоуспокояващи и това беше. После ме бяха питали за още една доза, не поисках. За мен всъщност най-големият страх беше от ходенето по голяма нужда. Беше ме страх да не ми се скъсат шевовете. Но за няколко дни преодолях страха си.
Секциото в никакъв случай не е цветя и рози. Не го подценявайте. И да, гледайте да се движите колкото се може повече. А ако има кой да Ви помага в първите 2 седмици, ще е най-добре. Желая Ви късмет! Всичко ще бъде наред!
Виж целия пост
# 236
Много странно, явно е абсолютно до организъм. Моето секцио също беше в Токуда, никакво изсипва не съм усетила някога. При ваденето на бебето усетих по-скоро леко побутване, в никакъв случай дърпане, натискане или нещо подобно. После, на втория и третия ден ми оставяха свещички да си слагам, въпреки че им казах, че нямам нужда и не искам. Единствено в деня на раздвижването ми беше тегаво. После си бях пушка.
Виж целия пост
# 237
При всеки е различно, възможно е да са я натиснали по корема, когато са вадили бебето за това и да има такива усещания.
Миналата година ходих да видя моя приятелка( сутринта в 9) която беше със секцио предната вечер в 9 и жената беше вече на крака и си държеше бебето, което беше 4.5 кг в ръце.
Виж целия пост
# 238
Аз не съм изпитвала никакво изсипване, дърпане, бутане и т.н. По време на секциото нищо не усетих. 2 часа по късно обаче беше тежичко. Болки, доста силни и до 2-рия ден ми даваха обезболяващо.
Даже си имах в чантата аулин на прах и като ме преместиха в стая си забърках малко с водичка. Бебето ми дойде при мен на 4 ти ден, като ми го донесоха и болките ми минаха.
Виж целия пост
# 239
Аз по време на самото секцио също нищо не усетих. Както е писала So Lucky, като ме пусна упойката около 2 часа след секциото е тогава бяха страшните болки. Моето секцио беше в 14:00 часа на обяд и до сутринта в 6 цяла нощ имах много силни болки. После вече на другата сутрин пак болеше адски, но само ако се движа, докато преди това дори да стоя на едно място имах много силни контракции и си ме болеше дори да лежа и да не помръдвам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия