Но......Детството ми не е било много добро и в периода между 3-8 си година съм била жертва на педофил ,който за мое съжаление е и мой роднина .Редица от спомените и са размацани ,а някои години вообще липстват от съзнанието ми .Лошото е ,че не си спомням да съм се съпротивлявала или да съм казвала ''не '' , не ми харесваше това което прави с мен ,но и не протестирах .Дори в момента се обвинявам за това .Изпитвах толкова голям срам ,че не можех да кажа на никой.
Сега се страхувам за моето дете.Моля се да е момченце ,за да съм малко по спокоина .Мисля ,че ако е момиче ще се побъркам .Виждам потенциялна опасност дори в бъдещия и баща с който много се обичаме и въпреки това не бих я оставила в неговите ръце без аз да съм там .Никога няма да мога да я оставя при родителите ни ,защото за мен всички са потенциялно опасни дори децата навън .Толкова много се страхувам някои да не злоупотреби с нея както са го направили с мен .
Страхувам се и да не стана като майка ми ,която обичам ,но определено не бих желала да бъда като нея -студена и раздразнителна ,озлобена от живота и депресирана .Не, не ме е биела или поне не много ,но определено и не ми осигури детството което бих искала да дам на своето дете .Искам да дам много обич на това бебче и едно щастливо детство .
Ходих на психиатър и още ходя предложи ми лечение чрез хипноза просто да изтрие детството ми за сега няма ефект ,а спомените ми продължават да нахлуват ,а черногледството ми за бъдещето
става все по мрачно