Страхове на бъдеща мама .Как да се справя?

  • 1 558
  • 8
   Бременна съм в 16 г.с. много щастлива радвам се ,че ще имаме бебе .Бъдещият татко също е много щастлив .Имаме спокойна добра и хармонична връзка и взаимно доверие .
  Но......Детството ми не е било много добро и в периода между 3-8 си година съм била жертва на педофил ,който за мое съжаление е и мой роднина .Редица от спомените и са размацани ,а някои години вообще липстват от съзнанието ми .Лошото е ,че не си спомням да съм се съпротивлявала или да съм казвала ''не '' , не ми харесваше това което прави с мен ,но и не протестирах .Дори в момента се обвинявам за това .Изпитвах толкова голям срам ,че не можех да кажа на никой.
 Сега се страхувам за моето дете.Моля се да е момченце ,за да съм малко по спокоина .Мисля ,че ако е момиче ще се побъркам .Виждам потенциялна опасност дори в бъдещия и баща с който много се обичаме и въпреки това не бих я оставила в неговите ръце без аз да съм там .Никога няма да мога да я оставя при родителите ни ,защото за мен всички са потенциялно опасни дори децата навън .Толкова много се страхувам някои да не злоупотреби с нея както са го направили с мен .
 Страхувам се и да не стана като майка ми ,която обичам ,но определено не бих желала да бъда като нея -студена и раздразнителна ,озлобена от живота и депресирана .Не, не ме е биела или поне не много ,но определено и не ми осигури детството което бих искала да дам на своето дете .Искам да дам много обич на това бебче и едно щастливо детство .
 Ходих на психиатър и още ходя предложи ми лечение чрез хипноза просто да изтрие детството ми за сега няма ефект ,а спомените ми продължават да нахлуват ,а черногледството  ми за бъдещето
става все по мрачно
Виж целия пост
# 1
Здравейте,
Смятам, че почти всяка жена с реална самооценка и адекватно самочувствие има описаните от вас емоции в началото на бременността си. Друг е въпросът колко жени си признават наличието на подобни размисли и страсти, особено след като от всякъде ни заливат изключително „романтични“ и „розови“ представи за бременността и майчинството. Погледнете рекламите само – там се виждат усмихнати, слаби жени, перфектно облечени и сресани,без стрии по кожата и тъмни кръгове под очите, до тях винаги има „разтопен“ от щастие мъж и т.н. Разбира се, че няма по-голямо щастие от това да износиш и прегърнеш детето си, но това далеч не е единственото...
По-добре е човек да се замисли каква точно майка ще да бъде, какви ще са нуждите на детето и как е възможно те да се задоволят по-най добрия начин, от колкото да смята, че това ще стане стихийно и от само себе си. Истината е, че износването и  подобаващото отглеждането на дете е сериозен труд и то интелектуален, ако мога така да се изразя Simple Smile
И да, правилно сте забелязали, че бременността „бръква“ в най-големите ни женски страхове, именно защото жената носи отговорност и то за нещо толкова жизнено важно и есенциално и защото с тялото и психичното и пространство се случват промени, към които трябва да се адаптира.
Мисля, че предложението да се  „изтрие на детството“ ви е меко казано странно, защото спомените ви са голяма част от личността ви и точно от тези спомени и преживявания са ви направили човекът който сте, човекът който сериозно се замисля за отглеждането и възпитанието на детето. Всеки човек преживява в живота си травми, въпросът е какви изводи си прави от преживяното и как го „използва“ в по нататъшния си живот. Това е то, трупането на „житейски опит“. Освен това, за да се отгледа психическо здраво дете е необходимо майката да черпи от собствения си детски опит или  смятате да разчитате на детските  преживявания на  таткото?  Simple Smile Ако мислите, че имате нужда от хипнотерапевт, ще ви препоръчам такъв, който няма и да претендира че „ще изтрие детството ви“.
Даниела Тахирова /психотерапевт/
Виж целия пост
# 2
Добър вечер и блaгодaря зa бързият отговор.Съжaлявaм ,но не съм се изрaзилa прaвилно.Психиaтaрът ми не твърди ,че ще ги 'изтрие "буквaлно,a че ще ги лиши от емоционaлният им зaряд ,което би трябвaло дa нaмaли тревожностa.
Виж целия пост
# 3
Вярвам, че с помощта на психотерапевт вие сама ще успеете да преосмислите детските си преживявания, по такъв начин, че да можете да черпите от житейския си опит през бремеността и след раждането на детето. Това ми изглежда по-добра стратегия, защото ще сте се справила сама, което ще свали тревожността и ще повиши самочувствието ви Simple Smile
Това е и един от смислите, човек да ходи на психотерапевт
Даниела Тахирова /психотерапевт/
Виж целия пост
# 4
Извинявам се ,че ще прозвуча груба и неблагодарна , но ви липсва  индивидуален подход .
Явно това са заучени реплики който казвате на всяка бременна жена дошла за консулт с психо терапевт ,защото всяка бременна има тревожност .Не отричам метода ви ,защото вярвам ,че със сигурност помагате на много от тях .Но не мисля ,че да те учат да духаш на 3 годинки ще помогне на житейският ми опит ,а особено нямам и желание нито да си спомням, нито да преосмислям детските си преживявания.Това би ми навредило само и това не е мое мнение ,а на психиатър.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                               
Виж целия пост
# 5
Явно неправилно съм била разбрана, за което се извинявам.
За да получите индивидуален подход е необходимо да отидете на индивидуална консултация.
Както предполагам, се случват срещите с вашия психиатър.
Под "преосмисляне на вашите преживявания, имах предвид, изваждането на определени изводи, включително и този, че за едно дете на 3 г е меко казано много травматично, разтърсващо  да му се показват описаните от вас аспекти на сексуалността при възрастните.
Продължавам да мисля, че ще е много трудно да "забравите", толкова нараняващи преживявания и ще е добре в атмосфера на доверителност и конфиденциалност да ги обсъдите с терапевт, да ги погледнете от друг ракурс, който смятам, че в никакъв случай няма да е „положителен“.  Всичко друго наистина звучи като подигравка, като омаловажаване на травмата,така че още веднъж ви се извинявам, ако сте разчели нещо подобно в отговора ми. Така щото  преживяното да не ви пречат пълноценно да изживеете приятните емоции, които може да носи бременността и отглеждането на дете.
От заформилата се с вас дискусия е видно, че случилото се в детството  ви и сега предизвиква много болка и гняв. Така че и "лишаването им от емоционален заряд" по-скоро ще е продължителен и  мисля,осъзнат процес.
Искам също да почертая, че аз не съм хипнотерапевт, така че нещата които пиша се базарит на терапевтичните парадигми,методите и опитът, който имам аз като психотерапевт.
По никакъв начин не оспорвам авторитета на вашия психиатър, а се опитвам да ви споделя моята гледна точка.
Разбира се, решението дали ще отидете на хипнотерапевт или ще напарвите нещо друго е ваше.  
Даниела Тахирова /психотерапевт/
Виж целия пост
# 6
Дълго време мислих дали да прочета поста ви .Сега не съжалявам ,че го направих.Да определено взех думите ви в по горните постове за подигравка, което най- вероятно се дължи на факта ,че сте по-прескачали малко редовете при четенето или само сте се ръководили от заглавието.
Приемам извинението ви .Виждам и ,че доста пъти текста на последният ви пост е бил редактиран и благодаря за старанието.
Искам да благодаря и на хората ,който ми писаха на лична .Оценявам го .
Виж целия пост
# 7
 Здравейте,
Уверявам  ви, че много внимателно чета не само заглавията, а и целите текстове на писмата и то по няколко пъти, защото много сериозно се отнасям към работата си тук. Както и много ценя, когато получа обратна връзка за написаното от мен, за което ви благодаря.

Още веднъж искам дебело да подчертая, че според дългогодишния ми опит и обучения, човек не може да "заличи" или "изтрие" миналото си, обаче ако много се постарае може да го "забрави", като част от механизмите на "забравенето" са и несъзнателни.
 Дълбоко вярвам, че основен принцип в психотерапията е да се "помириш" с миналото си, за  да  може да живееш в мир със себе си и след това да предадеш това вярване и умение на децата си. Това е дълъг, труден и болезнен процес, защото в повечето случаи, в миналото има много болезнени и травматични преживявания, като тези, които вие споделихте. Случки, предизвикващи, гняв, болка, страхове, сълзи... Осмислянето им  коства много психичен и физически ресурс на хората, с които ежедневно се срещам и това е една от причините да ги уважавам безмерно като личности.
Това е и  процесът,което предлагам на моите клиенти, от самото начало на нашите срещи. Може вие да си намерите терапевт, които да базира работата си на друг принцип и той да е "вашият терапевт".
Мисля, нищо не пречи вашите вярвания и разбирания да са различни от моите,  в което няма нищо неочаквано,  но на което може би се дължи взаимното ни "не разбиране".
Даниела Тахирова /терапевт/
Виж целия пост
# 8
Добър ден  ,
по определени причини ще ви пиша на лична ,защото мисля ,че ще е по подходящо .
Искам и да ви  благодаря за това което правите тук  много хора имат полза от работата ви ,а на голяма част от тях сте спечелили доверието и помощта ви е много необходима .Просто не съм от вашия контингент с травми на което се дължи и нашето ''не разбиране ''.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия