Ако човек е вложил н-на брой години в едно висше образование, после почвайки да практикува съответната професия е видял, че това не съответства на детската му мечта, и всеки ден е мъка, трябва ли да зареже всичко и да се метне в непознати води? От известно време съм на такъв един кръстопът, и честно - стоя и не правя нищо от някакъв страх от непознатото.
Виж целия пост
Какво би ви накарало да се преквалифицирате?
- Публикувана: 3 юни 2015, 23:32 ч.
- Последно мнение: 11 юли 2015, 12:05 ч.
# 1
3 юни 2015, 23:35 ч.
Ако открия това, което ще работя с удоволствие и е добре платено.
Виж целия пост
# 2
3 юни 2015, 23:37 ч.
Това е и моят отговор. Дори да е само за удовлетворение, бих се захванала за да го имам.
Виж целия пост
Ако открия това, което ще работя с удоволствие и е добре платено.
# 3
3 юни 2015, 23:41 ч.
Ако наистина всеки ден е мъка е задължително да смени сферата. Нищо страшно няма. Страшното е да живееш с идеята, че ще работиш едно и също нещо на едно и също място цял живот, особено ако не ти харесва.
Виж целия пост
# 4
3 юни 2015, 23:50 ч.
По-добре да се рискува и да опита човек, отколкото като удари предсмъртната възраст да се чуди какво щеше да стане "Ако..." 
Виж целия пост
# 5
3 юни 2015, 23:55 ч.
На думи е ясно. Аз си мисля горе долу същите неща. Но някой правил ли е тези крачки наистина? Има ли сред вас момичета , такива, които са го направили, на каква възраст и при колко години в предходната си сфера го направихте? И какви чувства ви владяха в този период от живота ви?
Всъщност, аз решението принципно съм го взела и на есен живот и здраве възнамерявам да се върна на студентската скамейка.
Виж целия пост
Всъщност, аз решението принципно съм го взела и на есен живот и здраве възнамерявам да се върна на студентската скамейка.
# 6
4 юни 2015, 00:20 ч.
Не записах университет, записах за сертификат. По мое мнение сертификатите дават много повече знания и по-добра основа за практиката.
Възрастта не трябва да е от значение, но в моят случай стана когато бях на 31. Напълно вероятно е да го правя пак - просто имам няколко различни сфери на интерес, и искам да опитам всичките.
В тази връзка, колежка в работата се преквалифицира на 52, за да може "да си има занимание като се пенсионира" (т.е. да не разчита само на пенсия).
Виж целия пост
Възрастта не трябва да е от значение, но в моят случай стана когато бях на 31. Напълно вероятно е да го правя пак - просто имам няколко различни сфери на интерес, и искам да опитам всичките.
В тази връзка, колежка в работата се преквалифицира на 52, за да може "да си има занимание като се пенсионира" (т.е. да не разчита само на пенсия).
# 7
4 юни 2015, 06:03 ч.
Ако всеки ден ти е мъка и не правиш нищо за промяна, занчи си мазохист, нали? 
Детски мечти, стига де.
Виж целия пост
Детски мечти, стига де.
# 8
4 юни 2015, 06:27 ч.
Питаш дали някои? Да, аз. Предишното ми поприще ми пречеше на личния живот.
Виж целия пост
# 9
4 юни 2015, 06:29 ч.
Защо не пробваш да смениш работодателя първо ? Какво работиш сега и какво искаш да учиш ?
Виж целия пост
# 10
4 юни 2015, 07:31 ч.
Трябва или не трябва - няма правила. Въпрос на личен избор е.
Няма страшно в преквалификацията, въпросът е след това какво ще прави човек с нея. Идеалният случай е да има ясна представа къде точно ще работи и тогава да зареже сигурното.
Няма лоша работа - има кофти работни места. В това включвам условия на работа, шефове, колеги, заплащане.
Иначе всяка една преквалификация е едно надграждане. Друг е въпросът дали може да се възползваш от него. Аз например си имам няколко, но нямам никаква полза от тях. Е, от едната поне ми се обогати общата култура, с останалите и това не се случи.
С две думи - ако си сигурна, че след преквалификацията ще си намериш веднага добре платена работа - скачай. Няма какво да го мислиш.
Виж целия пост
Ако човек е вложил н-на брой години в едно висше образование, после почвайки да практикува съответната професия е видял, че това не съответства на детската му мечта, и всеки ден е мъка, трябва ли да зареже всичко и да се метне в непознати води? От известно време съм на такъв един кръстопът, и честно - стоя и не правя нищо от някакъв страх от непознатото.
Трябва или не трябва - няма правила. Въпрос на личен избор е.
Няма страшно в преквалификацията, въпросът е след това какво ще прави човек с нея. Идеалният случай е да има ясна представа къде точно ще работи и тогава да зареже сигурното.
Няма лоша работа - има кофти работни места. В това включвам условия на работа, шефове, колеги, заплащане.
Иначе всяка една преквалификация е едно надграждане. Друг е въпросът дали може да се възползваш от него. Аз например си имам няколко, но нямам никаква полза от тях. Е, от едната поне ми се обогати общата култура, с останалите и това не се случи.
С две думи - ако си сигурна, че след преквалификацията ще си намериш веднага добре платена работа - скачай. Няма какво да го мислиш.
# 11
4 юни 2015, 08:02 ч.
И аз се преквалифицирах, но с тази разлика, че харесвах супер много специалността си, въпреки изродските преподаватели, но се светнах още в университета, че с учителстване нямаше да се справя да се издържам, а от превод ме отвратиха въпросните преподаватели. Но тогава не знаех какво искам да правя и си продължих до края.
Още в началото на работния ми опит започнах в друга сфера случайно, викна ме приятелка. 5 години след това пък в свързана, но доста различна област, където най-накрая се почувствах, че си попаднах на мястото
Изкарах магистратура за неспециалисти, която пак не е баш това, което работя, но е в същата област и някой ден много ще се радвам да попадна на място, където мога да ги съчетая. Иначе и аз смятам да изкарам сертификат, до края на тази година, ако спестя парите, че то и то е една хилядарка. Няма смисъл да го уча като висше - няма да се справя 
Няма нищо лошо в преквалификацията, стига да си открил това, което искаш да правиш.
Щото ми се вижда уморително да се преквалифицира човек 4-5 пъти. 2-3 ми се вижда нормално, все пак работим 30-40 години до пенсия
Виж целия пост
Още в началото на работния ми опит започнах в друга сфера случайно, викна ме приятелка. 5 години след това пък в свързана, но доста различна област, където най-накрая се почувствах, че си попаднах на мястото
Изкарах магистратура за неспециалисти, която пак не е баш това, което работя, но е в същата област и някой ден много ще се радвам да попадна на място, където мога да ги съчетая. Иначе и аз смятам да изкарам сертификат, до края на тази година, ако спестя парите, че то и то е една хилядарка. Няма смисъл да го уча като висше - няма да се справя Няма нищо лошо в преквалификацията, стига да си открил това, което искаш да правиш.
Щото ми се вижда уморително да се преквалифицира човек 4-5 пъти. 2-3 ми се вижда нормално, все пак работим 30-40 години до пенсия
# 12
4 юни 2015, 16:52 ч.
Ами Бог ми е дал едно прекрасно дете с проблеми в развитието и искам всъщност да работя с такива деца. Вече ще е петокласник, за това време признавам си, главно моя беше грижата да го образовам, защото в училище не искаха, пък и не можеха , а и той се съпротивляваше. Има толкова материали в нета, за всяко дете може да се намери подходящо занмание, та да разбере материала в учлище.
Иначе и сега нямам шефове, свободна професия упражнявам. Не става дума за пари в случая.
Виж целия пост
Иначе и сега нямам шефове, свободна професия упражнявам. Не става дума за пари в случая.
# 13
4 юни 2015, 17:08 ч.
Е, ти си водена от личен мотив. няма нужда да питаш другите - действай. Аз изкарах една магистратура когато бях на 42 - 43 години и това беше много щастлив период от живота ми, защото се бях посветила на ученето с цялото си сърце. Беше ми приятно да се върна в същи университет и да срещна част от същите преподаватели, както и мои колеги състуденти след почти 20 години.
Оттук нататък не бих се преквалифицирала, но искам да сменя професията с по-спокойна. Например да си имам малко магазинче за бельо.
Виж целия пост
Оттук нататък не бих се преквалифицирала, но искам да сменя професията с по-спокойна. Например да си имам малко магазинче за бельо.
# 14
5 юни 2015, 12:18 ч.
Трябва или не трябва - няма правила. Въпрос на личен избор е.
Няма страшно в преквалификацията, въпросът е след това какво ще прави човек с нея. Идеалният случай е да има ясна представа къде точно ще работи и тогава да зареже сигурното.
Няма лоша работа - има кофти работни места. В това включвам условия на работа, шефове, колеги, заплащане.
Иначе всяка една преквалификация е едно надграждане. Друг е въпросът дали може да се възползваш от него. Аз например си имам няколко, но нямам никаква полза от тях. Е, от едната поне ми се обогати общата култура, с останалите и това не се случи.
С две думи - ако си сигурна, че след преквалификацията ще си намериш веднага добре платена работа - скачай. Няма какво да го мислиш.
Моето мнение по въпроса е същото. Аз обичам сигурността и ако реша да се преквалифицирам, бих първо се огледала дали с новата професия ще мога да си намеря работа бързо.
+1 , което пък води до депресия и това се отразява на взаимоотношенията с близките.
Виж целия пост
Ако човек е вложил н-на брой години в едно висше образование, после почвайки да практикува съответната професия е видял, че това не съответства на детската му мечта, и всеки ден е мъка, трябва ли да зареже всичко и да се метне в непознати води? От известно време съм на такъв един кръстопът, и честно - стоя и не правя нищо от някакъв страх от непознатото.
Трябва или не трябва - няма правила. Въпрос на личен избор е.
Няма страшно в преквалификацията, въпросът е след това какво ще прави човек с нея. Идеалният случай е да има ясна представа къде точно ще работи и тогава да зареже сигурното.
Няма лоша работа - има кофти работни места. В това включвам условия на работа, шефове, колеги, заплащане.
Иначе всяка една преквалификация е едно надграждане. Друг е въпросът дали може да се възползваш от него. Аз например си имам няколко, но нямам никаква полза от тях. Е, от едната поне ми се обогати общата култура, с останалите и това не се случи.
С две думи - ако си сигурна, че след преквалификацията ще си намериш веднага добре платена работа - скачай. Няма какво да го мислиш.
Моето мнение по въпроса е същото. Аз обичам сигурността и ако реша да се преквалифицирам, бих първо се огледала дали с новата професия ще мога да си намеря работа бързо.
Ако наистина всеки ден е мъка е задължително да смени сферата. Нищо страшно няма. Страшното е да живееш с идеята, че ще работиш едно и също нещо на едно и също място цял живот, особено ако не ти харесва.
+1 , което пък води до депресия и това се отразява на взаимоотношенията с близките.
Препоръчани теми