Душевни терзания

Не съм изпадала в подобно състояние. Но само искам да ти кажа, че ако от сега се подковаваш, че ще ставаш в 2 през нощта да успокояваш ревящо бебе, много вероятно е точно така и да стане. Затова по-добре си "поръчай" послушно сладко бебче, и не мисли в черно. Мисли позитивно, иначе няма скоро да излезеш от това състояние, повярвай ми. Говори с мъжа си, НЕ с мама, НЕ с приятелки, НЕ с родата! Това е от мен.

Боболента, ама твойто беб4е планирано ли беше??? И ако не е било - съвсем ли нищо такова не си преживяла???
Май аз съм егати егоиста и дзвера.  

Не си дзвер, споко!
Не съм изпадала в твоето състояние, но все си мисля, че за терзанията ти не може да няма виновен някой-друг хормон.
  Може би още не си свикнала с мисълта за бременността, за бебчето... Не си купила първите дрешки, не си започнала да правиш списъци, не си го виждала достатъчно често на екрана на ехографа....
Мисля, че с времето мисълта за бебето ще те обсебва все по-осезателно.

Апропо, на колко години се, ако не е тайна?

много исках моето бебе, и като се има пред вид, че имах и един спонтанен аборт, който изживях много тежко - наистина е много странно, че в 4 месец изпаднах в паника, притесняваха ме други неща (ще се справя ли, дали няма да съм най-ужасната майка, готова ли съм всъщност да бъда майка, а как ще ми се отразят тези промени, колко дебела ще стана, ще отслабна ли после, а ще ми пазят ли работното място)
обаче всичко мина, ей така от само себе си. сега съм в 9 месец и нямам търпение вече да се роди бебчето
преди си мислех, че бременните са "едни дебели дето само повръщат" - е да, повръщаш, но не си болна, качих много килограми (18 ), но не съм дебела (честно, просто преди бях кльощава) и поне за мен бих казала, че дори и дискомфрта който изпитвам от време на време ме прави щастлива, ЗАЩОТО ЗНАМ КАКВА Е ПРИЧИНАТА МУ
кураж, депресията ще мине

Не, хич не беше планирано. Имахме други планове, аз имах амбиции, но живота ми се обърна на 180 градуса. Обаче ми хареса, аз така си живея цял живот - ако нямам тръпка ме избива на депресии. Може би защото създадохме сина си с много любов, макар и случайно /въпреки че според мен няма нищо случайно на този свят/, или пък подсъзнателно и двамата сме го искали силно /което в по-късен етап се оказа, че е точно така, колкото и да не си признавах/, но не съм била тъжна или депресирана нито за миг през бременността си. Мисля, че това е една от причините да изкарам перфектна бременност и да имам най-лекото възможно първо раждане. Пожелавам същото и на теб, но си дай малко време за адаптация, недей да мислиш, че животът ти ще свърши с едно дете. И с две, и с три и с повече не свършва - точно напротив - дтава по-пълен, смислен и интересен!

сега ще стана на 25. 4удесна възраст, особено ако се мисли за две деца... Пък и родителите още имат сили да помагат - след 10 години не се знае кой кого ще гледа ве4е. Токущо се омъжих... В смисъл няма нищо фатално... , не съм на 18, ... и въпреки това се 4увствам така

Това с повръщането и надебеляването не го мисли, ама хич! Тези "екстри" не са задължителен аксесоар за бременните жени!

Поне не повръщам и засега вси4ко е ОК, само съм уморена... Но като си предствя колко ще надебелея ... Но знам 4е това са глупости ... В интерес на истината си мислех и бях 4ела 4е тези 4ерни мисли са до 3 месец ,а пък на мен сега ми се усилиха - не 4е можеш вси4ки под един знаменатвел - Май сте прави - хормоните ми нещо са се развихрили

Ох, Боболента осъзнавам ги тези неща , но  май трябва да си ги повтарям всеки ден, за да свикна с идеята

Моята първа бременност беше планирана, желана. Стана на втория месец. Обаче сега осъзнавам, че някакси не се насладих, имам усещането, че съм  я пропиляла ...И аз тогава бях обсебена от разни мисли, тревоги...Обичта дойде по-късно - с раждането...
Сега искам да забременея пак, ама не става ...
И имам усещането, че не става, за да пожелая още по-силно и по-силно...
Обаче ОБЕЩАВАМ, че ако чудото стане ЩЕ СЕ НАСЛАЖДАВАМ НА ВСЯКА МИНУТКА ОТ БРЕМЕННОСТТА СИ...ще съм щастлива, най-щастливата...сигурна съм...

Zdravei,iskam da ti kaja ,che az se chustvam tochno kato teb,vupreki che tova mi e 3 ta bremenost,s purvite beshe super ,biah stastliva ot momenta v koito razbrah.Sega tochno kato teb se chustvam otpadnala ,umorena ,iztostena,bez jelanie za nistoo,napravo se mrazia s tezi si chustva ,chudia se kak niamamniakavo usestane za tova bebe.Ujasiava me misulta za pak vsichko otnachalo.Kakvo da vi razpraviam .....depresia i napravo ne viarva ,che ste izliaza ot tova sustoianie.....

И аз се чуствех така до момента, в който усетих ритниците му , после вече ти става весело и не ти минават подобни мисли през главата. И не се плаши, че ще ставаш нощем, при нас тове беше за много кратко 2-3 седмици  А и малко ми беше трудно да си представя точно какъв ще е живота ми с бебе, а сега имам чуството, че цял живот съм била заедно с нея.
Лека бременност!

Аз бях в голяма депресия, но мисля че не само защото бях много зле и повръщах. Бях станала толкова антисоциална. Не исках да виждам никой, да говоря с никой, дори не ставах да вдигам телефона когато бях сама - само и само да не говоря с никой. Ужасно време беше. После ми дадоха снимка на ръчичката на бебо, на мен ми отмина повръщането и станах човек. Но почти до края изпадах в депресивни състояния. Налагаше се да се боря със себе си. Сутрин ставах и си поставях различни цели, за да съм сигурна че ще изляза и ще се видя с някой - например (да видя колежките, на пазар, да платя сметки, да се видя с други бременни, училище за бременни...) Не се тревожи мила. Промените са неизбежни, но е голямо блаженство да бъдеш мама. От теб зависи до колко ще си промениш живота си. Бебето само ще те обагати откъм чувства и преживявания. Боболента правилно ти е казала да се настроиш за едно здраво и кроко бебче.Успех и горе главата!

Няма страшно и това може да се дължи на бушуващите в насхормони първите три - четири месеца. Аз си исках бебчето, но бях ужасно нервна. Как ме изтърпяха незнам. Но после може би с първото движение на бебчо всичко се оправя, така че спокойно. А какво ти пречи да излизаш? Аз не съм спряла да хойкам. пети ден преносвам и пак по цялден и по цяла вечер сме навън. А като родиш може би първите два-три месеца ще ти е по-трудно, но при положение, че има кой да ти помага пак ще можеш да излизаш. Ако въобще тогава ти се иска да оставиш бебчо и да излизаш, но дотогава има време и сама ще си решиш, когато дойде това време. Успех и не се тормози и за работата. Едва ли след няколко месеца ще се сещаш, че е можело да имаш еди-каква си работа.

Тренировка на съзнанието - то4но така - просто да свикнеш с новото и да не се плашиш, а да се наслаждаваш... Ох, сигурно ще ми мине. Мерси за вси4ки отговори - поне знам 4е не съм едини4ен слу4ай  

Аз никога през живота си не съм се чувствала по-добре, по-сигурна и самоуверена. Не мисля за това дали ще съм добра майка, не мисля дали ще ме събужда посред нощ с рев, не ме интересува и това че едва ли мога да се наспя, даже напротив - нямам търпение да преживея тези сладки моменти.
Не ме интересува  дали ще имам стрии, дали ще напълнея и на какво ще зариличам.
Не ме интересува това, че сега не работя и че няма да работя известно време, не ме интересува и това, че не ходя по никакви заведения, че не обличам красивите си дрехи и че не пийвам вечер по биричка.
Не ме интересува и това, че няма да има кой да ми помага и ще се справям сама. Не се плаша от нищо.
Защото аз се чувствам като най-щастливия човек на земята!

Разбираш ли ме? Важна е нагласата! Може би моето бебе да е най-ревливото от всички и пак да не се оплаквам, докато има други, за които това е непоносимо /наистина има такива/ бреме.
Опитай се да мислиш позитивно и запомни, че за твоето дете няма да има по-добра майка от теб!!!

Просълзих се, честна дума! И аз се чувствам точно така, но едва ли щях да го опиша толкова въздействащо...
Naneto - ще ти мине, ще видиш! Другите са прави - като започнеш да го виждаш на ехографа как расте и ритка, като започнеш да го усещаш, като се поуспокои хормоналната стихия ще започнеш да се наслаждаваш истински! Когато с моята половинка се чудехме дали да е време да си имаме бебе, попитах мама какво мисли по въпроса и тогава тя ми каза, че ако вечно чакам най-подходящия момент за бебе - той никога няма да дойде! Все ще изскача нещо - я работа, я липса на пари, я нещо друго... И мисля, че е напълно права. Така, че се опитай да се настроиш положително и да гледаш напред с усмивка Аз съм сигурна, че малкото същество у теб ще ти помогне да го постигнеш без дори да усетиш Вие вече сте едно цяло И според мен е за добро

Няма как да не се съглася. Аз съм на 30 години и винаги съм си правила точни планове кога какво искам да ми се случи. Понеже следвах Биология, още повече съм наясно какви промени настъпват в организма на жената и кога е най-подходящото време за първо раждане. Според плановете ми, на 24 години трябваше да имам дете, после на 27-28 и после - според финасовите възможности - още веднъж, около 30-31.
Може и да е смешно, но майка ми роди на 31 години третото си дете и затова така съм си изградила представата.
Въпреки това плановете се правят, за да бъдат проваляни, както всички знаем!!!
Поради различни причини (липса на пари, добра работа, подходящи домашни условия, смъртта на брата на Александър, неговата собствена неподготвеност и т.н.) мрънкането ми за дете остана като глас в пустиня    до миналата година.
Бебо беше планиран и желан. Работихме от пролетта до август, когато най-после се е получило.  
Когато разбрах, вече имах нова работа от няколко месеца, добра заплата, и беше най-неподходящия момент!!!???!!!
Не мога да ти опиша депресията, в която изпаднах.....    Дилемата дали или не стоеше дълго време. Да не говорим за чувството на вина спрямо работодателя ми!!!  
Накрая реших, че на 30 години не мога да чувствам вина и е крайно време да помисля и за личния си живот. Теглих им една майна на всички, прекръстих се и скочих в дълбокото. Сега съжалявам, че не го направих по-рано!!!!!

На всичкото отгоре нямахме и къде да живеем. У нас сега сме 7 души - 4 поколения!!!!!!
За да е пълна картинката, хормоните ми така вилнееха, че се изпокарах с част от чуждото родителско тяло и това едва не доведе до аборт. Бях и на системи 2 дни поради обезводняване. До последния момент ходих по банките да търся кредит за купуване на жилище. Как не родих там - не знам. Когато намерих парите - платих апартамента и на другия ден отидох и родих.
Терзанията ми продължиха и през първите 2 месеца след това, но сега съм много щастлива и не съжалявам за нищо. Бобо е спокоен и почти не плаче, спи по цяла нощ, а за коликите само съм чела...  

Е, малко дълго стана, но дано съм ти била полезна с нещо!!!
Успех! И няма страшно! [/u][/b]

Знаеш ли много е вероятно мрачното натроение да се дьлжи на хормоналните изменения. Някои са в еуфория(като мен при пьрвата бременност), други в депресия.
Аз не знаех пьрвия пьт че сьм бременна чак до третия месец ама явно заради хормоните бях толкова активна, че направо ми се струваше сврьх. После разбрах какво било.

Мисля че 25 години е хубава вьзраст да забременееш и имаш дете.
А и по-безопасно от 30 и нататьк.

 

Да ти кажа и аз бях така: Много исках бебе, много се зарадвах, когато научих че съм бременна, но в 4-ия месец бях вече в болнични, седях по цял ден сама вкъщи и гледах как всеки си има работа и т.н само аз не. Така ми беше трудно, но сега след раждането на бебка съм мнооооого щастлива, макар че е трудно бебе . Споко ще мине, не си мисли лоши работи

Споко бе нане - животът не свършва, а напротив.пак ще можеш и да пътуваш, да излизаш, да се виждаш с приятели.Нужна е само добра организация и дисциплина - бебето не е оправдание да се забиваш по-цял ден в къщи и да се депресираш - винаги и за всичко има начин.Аз сега направо се чудя какво сме правили по цял ден преди Теодора да се появи.първите 3- 4 месеца след раждането са по-критични - тогава се изгражда стереотипът, тогава осъзнаваш, че вече си майка идр. такива.но след това.............не бива да се чувстваш като жертва - тогава наистина  може да изпаднеш в депресия.

защо не пробваш да се срещнеш с някоя майка с малко бебче, да го гушнеш, да му поприказваш, просто да го усетиш...

Явно наистина е въпрос на хормони. И на мен след раждането на моменти такива нерви ме хващат./Ици е на 4 чесеца/. Целия свят ми е крив. Мисля си само как трябва да се ограничавам за много неща, че идва зима и ще луднем в къщи и т.н. Баткото има много за учене, Ици мрънка .... пълна идилия.......Но като си помисля колко е сладък като се усмихне....колко е пухкавичък.... как ни е радвал  и радва баткото/нищо друго на света не може да се сравни с това да гушнеш и да почувстваш до себе си твоето си дете/ .....и все пак и добре да живее една жена, трябва да роди!!!.....малко са ми объркани и моите мисли....

Абсолютно правилно-аз не повърнах нито веднъж и качих само на корем Ако сваля още 3 кг ще съм си в предишните 49 кг. Нашето бебе беше майтапчийско-чудехме се една нощ какво ново да ни се случи /беше след новогодишните празници/ и айде да правим бебе ,пък ако стане Е и ние си имаме амбиции, но какъв по-амбициозен проект от едно дете

Haha, Адриана ти ме развесели - ами то в общи линии и при нас така - Я, дай да опитаме да видиме какво ще стане???      Аз живеех с илюзията, 4е става много трудно - и то зависи - ако питам някой с проблемно забременяване - ще ми каже 4е е трудно, ако питам някоя на 15 години, дето е бременна ще ми каже 4е е лесно  
Сега ми дойде музта и може да изляза по магазините да купя нещо за бееб4о - просто ей така , като ги знам колко са сладки бебешките дрешки  

С мъжа ми планирахме бебе. Той искаше, а аз се дърпах. Представях си колко дебела и грозна ще стана, как ще ми се появят стрии, ще ми се обезформят гърдите... истината е, че сега изглеждам по-стегната и съм по-слаба от преди да забременея.
Природата ти е приготвила цели 9 месеца, за да свикнеш с мисълта, че ще станеш мама!
Аз осъзнах колко много обичам Оги чак като се прибрахме от родилното
Лека бременност и не се тормози с черни мисли

Споко, и аз четвъртия месец бях в някаква огромна гадна черна дупка - откъм настроение, физическа отпадналост, гадене и т.н. Доколкото съм разговаряла с други жени, това си е почти задължителен "съпътстващ елемент" на брменността. При мен мина като че ли с магическа пръчка в края на четвъртия месец. Сега вече само се радвам на подритванията на бебчо, почнахме с мъжа ми да му четем и приказки, за да се развива като добро човече, разглеждам все по-често по магазините какви сладурски неща има...
А напоследък открих, че с нетърпение очаквам да изляза вече в отпуск за раждане. Макар и да имам много добра работа, като че ли човек има нужда временно да се откъсне от ежедневието си и да се зареди. А какво по-зареждащо от едно ново приятелче - собственото ти детенце!

Късмет на всички и щастливи мигове през цялата бременност и след нея!  :B-fly:

При мен може да се каже, че от както съм бременна все нещо не ми пе наред. За 15 мин. мога да си променя настроението 100 пъти. Не знам околните как ме издържат, особено горкия тати