Юлска тема- 34- ЗАЕДНО ЗА ПАВЧО!

Аз не бих се справила без баба и то при положение, че децата ми не боледуват. Например тази седмица голямата е всеки ден на ски /сутрин ги взимат от училище в 8ч и ги връщат между 16:00 и 16:15/. ММ работи до 17:30, аз работя до 17:00ч. Казвам и  като пристигнат да влезне в училището и да ме чака на пейката до книжарницата, тя започва да нарежда: все ти не можеш, другите как ще си ги вземат точно... Училището ми е на 7 минути пеша от работата /центъра/, мм работи почти в другия край на града, живеем в трети... Ето, аз успявам да взема голямото дете, ами малкото, ако е на градина? Чисто технически няма кой да го поеме. А колкото повече растат децата, толкова повече ангажиментите се увеличават- уроци, тренировки, курсове и т.н и т.н. В големия град няма как да ги пуснеш да се придвижват сами. За да обобщя, ще кажа, че при двама работещи родители и две деца /дори и само едното да е в училищна възраст/ ми е немислимо справянето без чужда помощ.

В градината на Ясен и за  три дни да е бележката пак трябва да пише в нея, че "не е имал контакт със заразно болни" или че е здрав. Много тъпо, защото лл не дава бележка без да го е прегледала, че е здрав, а пък трябва да си губя времето в чакане пред кабинета й с вече здраво дете. Наред с всички болни, което е супер тъпо.

Наистина с две деца и без помощ май е много трудно.

Джине вие сте в София, което доста усложнява нещата, а с две деца съвсем. Аз голямата и сама я гледах, и се справях, просто беше самостоятелна личност още във 2 клас, като искаше да ходи някъде, ходеше, защото аз съм на работа, и нямаше как да я карам. След училище знаеше пътя до нас, влиза, заключва се, и си се гледа. В провинцията все още е по-лесно, особено ако училището е на 5мин от вас. С това малкото не знам как ще сме, защото не сме на 5 мин от което и да е училище, но ще му мисля, като дойде време.

И в голям град да си, ако училището е на 5мин от вкъщи пак става. На познати детето на 10 години ходело само на училище и се прибира. Помислих, че пеша, но се оказа, че ходи с автобус. Не, че е толкова странно, но на днешно време доста повече ги дондуркат. Племенника ми, също на 10, не ходи никъде сам, мисля, че дори до магазина не отива. Разбира се от 8 до 10 години има разлика, не правя сравнение, просто ми хрумна в този ред на мисли. И не е безопасно, то и за 12-годишни не ми се вижда безопасно да ходят сами из града, да сменят два автобуса, примерно и прочие. Но това не е от града - малък или голям, а времената са такива. Може би ако няма никаква престъпност и ако можеш да разчиташ, че някой ще помогне на детето в нужда (полицай или случаен минувач) би било друго, но не е така.
Джине, ако малкото беше на ясла или градина, не е задължително да го взимате в 17ч., може да го вземете в 18ч. или дори по- късно. Много хора са така. Много е хубаво, че не сте сами с две деца, но ако бяхте, пак щяхте да намерите начин, може да си сигурна.

И ако имаше условия за безопасно пресичане на улиците! Това се сетих да добавя. В България не знам децата как успяват да пресичат сами.

Пресичането мен ме ужасява! Живот и здраве моето дете ще тръгне на училище тази есен. Едното училище е на 5-6 минути от нас, на практика пресича само една мъничка улица, но днес ми казаха, че сме далече и няма сигурно да го приемат. Другото, което като цяло аз предпочитам, е точно срещу нас, срещу входа на кооперацията ни, но се пресича голям булевард с 4 платна, разделени от река. Понякога на мен не ми е комфортно да пресичам там, какво остава блейка на 7 години. А просто не виждам как някой ще може да го води и взима, ако аз наистина се вкарам в редиците на редовно трудещите се.

Петьо живот и здраве,ще учи в моето училище.Новото ни жилище е на няма и 2 минути път от там,няма да пресича нищо ....просто 100м ,прескача оградата и е там! КАто се чудехме дали да купуваме апартамента ,веднага се сетих за това ,колко ще е удобно за децата.Дори и нещо да е забравил,може през междучасието да дойде да си го вземе,да се преоблече ако се намокри ,да обядва ако иска...Едно време само първата седмица в първи клас майка ми ме води на училище.След това сама.Живея на поне 15 минути ,имала съм 2 улици да пресичам.Справяхме се някак....спомням си как завиждах на приятелките ми ,които имаха баби.Приберат се ,у тях топло ,сготвено,посрещне ги някой ....Майка ми и баща ми бяха плътно работещи през 91 година,тогава бях в първи клас.Пусках си една малка печка ,мажех си филия с чубрица и после какво съм учила ,какво съм правила не знам ...Имаше и един период ,в който ме беше страх да стоя сама у домаКАто се върнех от училище към 12 - 13 часа ,до 17 чаках татко да си дойде от работа пред нас.Това са 4 часа навън !Оооо,има и още  Към 16 часа  имах и още едно задължение - да взема брат ми от градина!!! Но тове не в първи клас де ,в трети примерно.Спомням си ,че тогава даваха един сериал ,Андреа Селесте.Аз го гледах докрая  и чак след това отивах за брата.А той ме чакаше милият !!! През 3 те години в ДГ майка ми почти не е ходила да го взема ,само аз Но тогава знаете времената бяха адски трудни !В днешно време кой би изпратил 9 годишното си дете да вземе 4 годишно от градина

И мен сестра ми ме взимаше от градина, да е била 10- годишна. Може би две години само тя ме е взимала, майка ми веднъж помня, когато имаше тържество, за да присъства. И то май беше за 8-ми март, защото на тържествата за 1-ви юни идваше сестра ми да присъства    Не, че е много смешно. На училище ме водиха един, най- много два дни в първи клас, после само сама ходех и се прибирах, но също беше много близо. Не се страхувах сама вкъщи, но ми беше ужасно самотно и съм плакала от самота. Оставяха ми сготвена манджа, но аз не я ядях и гладувах. Записаха ме на стол, но не ходех. Беше 84г. Може би във втори клас, вече, намерих едно месо в хладилника и си го опекох на парти грила, а после си изпържих и един картоф, пак на парти грила    Така майка ми започна да ми оставя продукти за готвене и стартира моята готваческа кариера    Е, не съм си готвила всеки ден. Времената не бяха трудни, мисля, че 84г и следващите са били едни много благи години. Андреа Селесте даваха мнооого по- късно, ех, Данче, по- млада си   

Не знам Пине,за мен 90-те си бяха едни смутни ,мрачни времена...Преди да тръгна в първи клас почина баба.Майка ми тогава е била на моята възраст сега.Коренно се промени,изведнъж сякаш й се разпадна света и оттам и нашият. И аз бях много самотна.Никога няма да забравя тези си чувства.Затова пък ще съм плътно до моите момчета.Няма да се оттърват от мен поне до 5 ,6 клас 
Пине,уби ме с тоз картоф на парти грил  Как пък го направи 
Каква свобода сме имали значи! Подсети ме за първия ми кекс ,всичко беше вкусно ,само дето не бях намазнила тавата ,та го къртихме с нож и вилица !

Eх, колко сте млади всички....
Аз помня, че беше въпрос на чест да не те води никой на училище. Мен ме водиха само в началото на първи клас. Не мога да си представя децата сега отде взимат достойнството си, след като ги водят родителите до абитуриентския бал.
Мен постоянно ме оставяха сама по нощите. Съдирах се да рева, още като затръгват, и после по цели нощи. Колкото и да ме глезеха по други поводи обаче, за това бяха непреклонни. Купонясваха си и толкоз!

Тотален, унизителен, смазващ провал!

Реших да отпразнувам деня на палачинките с рецептата на Ники! Срам ме е чак. Стана едно лепкаво жилаво тесто, не може да шльопне в тигана даже. След 3-тата бройка, реших да ги опека на кексчета. Да видим дали ще заминат всички в кофата...

Притеснихте ме с тези планове за гледачки за догодина. Аз мислех да освобождавам моята и да реализирам нечувани икономии.

Относно пресичането Ивета учеше в едно училище на центъра, като трябваше да пресече една от най-оживените улици в града, ами първата седмица с нея, като повтарях оглеждаш се, когато няма никаква кола/демек ги спре светофара на около 200м, но не се вижда и евентуално не идва от другата страна/  бягаш по възможно най-бързият начин отсреща. Така изкара до 5-ти клас, и после с мен при нас.
Данче, има и по-зле, аз не му сложих брашно  докато залепне за тавата зор видях, а после директно с тавата в кофата. Аз пък не знам коя е Андреа Селесте, сигурно съм учила по него време/след `93/, помня само, че като тийнейджър, но тогава не му казвахме така, бях запалена по Туин Пийкс.
Диването днес ми го върна за вчера, дето спа толкова, днес уж да се успиваме към 13:30, събудих се в 14:40 и тя си играеше с ръката ми  само чукнах с другата един път по дъската /номер от яслата, мисли се, че баба Меца идва да я вземе/ зави се и заспа за 2 мин  ако беше на ясла, днес изобщо нямаше да спи, как издържа по толкова време не знам.

Данче, нямах предвид, че 90-те са били спокойни, те бяха бурни, макар да не са били трудни за моето семейство. Може да са били трудни, но аз не съм разбрала, значи няма да са били чак толкова трудни. Аз говорех за 84г и следващите до 89г, че бяха благи години. Спокойни, много спокойни, нищо не се случваше. И да се е случвало, ние не сме знаели.
Картофа на парти грила така - обелвам, нарязвам. На парти грила му се вдигаше капака и отгоре се оголваше реотана. Там се слагаше тавичката, в нея малко мазнина, много малко, защото тя си беше плитка, почти плоска. И слагаш нарязания картоф, не голям, тъкмо. Даже не се покриваше от мазнината, обаче все се опържваше някак, бавно, но славно 
Кексове съм правила и аз, и то по моя рецепта, помня нещо с мед вътре. Той меда изтече, някак си. Но не бях сама, а със сестра ми, която явно също е била много неопитна, за да не въведе ред.

Юлия не спи следобеден сън от Коледа насам. Не зная в яслата, но у нас - не. Май имаше един ден, дето спа, но то беше преди 2-3 седмици и беше изключение. Да, имаше един такъв ден, спа наистина.

Нова тема