Като чета повечето постинги, косата ми настръхва. Как издържате? Едно тригодишно дете е достатъчно голямо, за да разбира от обяснения и да знае, че има правила. И тези правила важат за всички случаи и не се отменят с крясъци и тръшкане. Защо се оставяте да ви манипулират малките разбойници? Вие сте по-големи, по-опитни и по-умни от тях. Вярно, че личността на детето не бива да се пречупва, но да не мислите, че децата са щастливи като им угаждате на капризите и тръшкането? Напротив, това им размива границите, създава им несигурност и ги прави нервни. Дайте им да разберат ТОЧНО какво е позволено и какво не и ще си имате работа с много по-спокойни и щастливи деца.
Виж целия пост
Криза при тригодишните - как се справяте?
- Публикувана: 28 март 2006, 10:14 ч.
- Последно мнение: 31 март 2006, 10:45 ч.
# 31
30 март 2006, 23:46 ч.
И Александра /2,8 г./ се опитва да си проявява характера и да се инати, но явно аз съм по-инат от нея, защото в крайна сметка пак става моята 
И аз съм на принципа, че НЕ-то си е НЕ независимо от настроението, сезона и обстоятелствата...
Когато я прихванат бесовете или я игнорирам, или крещя /това не е най-доброто решение, но понякога си изтървам нервите!/ или започвам да я закачам и гъделичкам. Веднъж й нашарих дупето, защото реши да се търкаля от инат навън в калта...
Оттогава не ми се тръшка на земята, но пищи и реве като не стане нейната и е в състояние и йога да докара до бяс. 
По принцип винаги говоря и обяснявам, но това има ефект само когато вече се е успокоила иначе е глуха за обяснения.
Отскоро се е научила да пита "Може ли?" и ако отговоря само "Не!" се тръшка, но ако кажа"Не, не може, защото...........!" все по-често получавам в отговор "Добре, мамо!"
Много е смешно, защото аз като усетя, че назрява конфликт се наострям и заемам бойна позиция, а тя като се съгласи с мен от първия път се чувствам много странно. 
Въобще колкото повече расте, толкова повече оценява това, че се държа с нея като с равна и държанието й става по-уравновесено. Пак има изблици, но с много говорене и обяснения намираме общ език.
И още нещо много важно за мен, винаги й казвам, че я обичам, дори когато й се карам
Ето днес пак й се карах, че беше направила поразия, а тя си изслуша конското и тихичко каза "Ама ти пак ме обичаш!" 
Виж целия пост
И аз съм на принципа, че НЕ-то си е НЕ независимо от настроението, сезона и обстоятелствата...Когато я прихванат бесовете или я игнорирам, или крещя /това не е най-доброто решение, но понякога си изтървам нервите!/ или започвам да я закачам и гъделичкам. Веднъж й нашарих дупето, защото реши да се търкаля от инат навън в калта...
Оттогава не ми се тръшка на земята, но пищи и реве като не стане нейната и е в състояние и йога да докара до бяс. По принцип винаги говоря и обяснявам, но това има ефект само когато вече се е успокоила иначе е глуха за обяснения.
Отскоро се е научила да пита "Може ли?" и ако отговоря само "Не!" се тръшка, но ако кажа"Не, не може, защото...........!" все по-често получавам в отговор "Добре, мамо!"
Много е смешно, защото аз като усетя, че назрява конфликт се наострям и заемам бойна позиция, а тя като се съгласи с мен от първия път се чувствам много странно. Въобще колкото повече расте, толкова повече оценява това, че се държа с нея като с равна и държанието й става по-уравновесено. Пак има изблици, но с много говорене и обяснения намираме общ език. И още нещо много важно за мен, винаги й казвам, че я обичам, дори когато й се карам
Ето днес пак й се карах, че беше направила поразия, а тя си изслуша конското и тихичко каза "Ама ти пак ме обичаш!" 
# 32
31 март 2006, 10:45 ч.
Ами когато нещо ми се репчи твърде неоправдано, я питам "да не те е хванала проклетийката?" Обикновено казва "Да" и я пращам да си поседи в стаята и като й мине, да дойде да я гушна. Тя идва след половин минута и казва "Мина ми".
Ако има някакви обстоятелства, които да оправдават поведението й - уморена, гладна, или както наскоро се беше случила мъкната по неволя в болница, защото нямаше на кого да я оставя - сядам до нея и й обяснявам, че има право да е изнервена, ама сега ще направим нещо приятно и няма повече да се караме.
Но тя общо взето е много сговорчива, де.
Виж целия пост
Ако има някакви обстоятелства, които да оправдават поведението й - уморена, гладна, или както наскоро се беше случила мъкната по неволя в болница, защото нямаше на кого да я оставя - сядам до нея и й обяснявам, че има право да е изнервена, ама сега ще направим нещо приятно и няма повече да се караме.
Но тя общо взето е много сговорчива, де.
Препоръчани теми