Здравейте мили дами,имам нужда от съвет.Живея с приятеля си от 2 години,на квартира сме и се чувстваме добре (като изключим караниците и дразгите между нас).Аз съм на 26 а той на 28.И ето след закъснение на цикъла ми от 3 дни си взех тест и се оказа положителен.Чувствата ми бяха доста смесени-страх,объркване,тъга и все пак мъничко радост.Не съм искала бебе в близък план,говорили сме но след 2-3 години например.Сега съм много объркана понеже от 5 месеца съм без работа,загубих баща си в този период.Остана майка ми която е против връзката ми с него,неговите родители не ме приемат,имат много лошо и крайно отношение към мен и за това живеем на квартира в друг град.Много ми е мъчно,обичам го и той мен но нямаме подкрепа от никъде.Не мога да си представя да отглеждам бебе и да живеем в неговата къща-там за мен е ад!Остава варианта да задържа бебето и да живея на квартира,и да разчитам само на него и неговите доходи с дете или да прекъсна бременността на този етап.Аз не искам да съм зависима само от мъж,има много изоставени майки с деца които едвам свързват двата края,и ако не са родителите им ще останат на улицата.Аз няма на кого да разчитам,само баща ми беше този който заставаше до мен във всяко отношение.Моля ви за съвет,ако сте на мое място как бихте постъпили?! Благодаря
Виж целия пост
Бременна съм-а сега на къде?!
- Публикувана: 8 ян. 2016, 11:40 ч.
- Последно мнение: 10 ян. 2016, 16:44 ч.
# 1
8 ян. 2016, 11:45 ч.
Щом живеете отделно, просто бъдете семейство. Бъдете подкрепа само един на друг.
Не се влияйте от роднини. Поддържайте любезни отношения, поздрави по празници, как сте и подобни, а ако разговорът тръгне в нежелана посока веднага го насочете в друга, безобидна. Ако другата страна не покаже желание за същото, прекратете контактите.
Щом само от 5 месеца си без работа, ще имаш все пак майчинство за другите назад, защо да си зависима? Като мине първата година, ако сте толкова зле финансово, можеш да започнеш работа, а детето на ясла.
С една дума - ако нещата м/у вас двамата са ок всичко ще е наред.
Виж целия пост
Не се влияйте от роднини. Поддържайте любезни отношения, поздрави по празници, как сте и подобни, а ако разговорът тръгне в нежелана посока веднага го насочете в друга, безобидна. Ако другата страна не покаже желание за същото, прекратете контактите.
Щом само от 5 месеца си без работа, ще имаш все пак майчинство за другите назад, защо да си зависима? Като мине първата година, ако сте толкова зле финансово, можеш да започнеш работа, а детето на ясла.
С една дума - ако нещата м/у вас двамата са ок всичко ще е наред.
# 2
8 ян. 2016, 11:46 ч.
Тя рибата още в тигана... ти вече остана самотна майка.
Ако неговите доходи могат да ви осигурят нормално съществуване, не виждам какво те притеснява.
Бебето няма да е вечно бебе - ще порасне, ще тръгне на ясла/градина, ще си намериш работа и така...
И освен това както я гледам работата, няма да има момент, в който да имате подкрепа, не вярвам с магическа пръчка майка ти да го приеме или техните да се променят.
Успех, каквото и да решиш.
ПП Таткото какво мисли по въпроса?
Виж целия пост
Ако неговите доходи могат да ви осигурят нормално съществуване, не виждам какво те притеснява.
Бебето няма да е вечно бебе - ще порасне, ще тръгне на ясла/градина, ще си намериш работа и така...
И освен това както я гледам работата, няма да има момент, в който да имате подкрепа, не вярвам с магическа пръчка майка ти да го приеме или техните да се променят.
Успех, каквото и да решиш.
ПП Таткото какво мисли по въпроса?
# 4
8 ян. 2016, 11:50 ч.
Първо - честито! Не е лесна ситуацията ти, но според мен не е и толкова страшна. Какви са отношенията ти с мъжа? Пишеш за караници - за какво се карате? Това, че в момента си без работя мисля не е проблем да получаваш майчинство ако имаш необходимия стаж и осигуровки... според мен щом сте се отделили и той е с теб, въпреки мнението на родителите му сигурно е стабилно момче. Не се оставяй да се приберете у тах, за да те тормозят, това не го допускай. Според мен майка ти ще се зарадва, въпреки лошото и мнение за него, все пак ти си и дете, а това е бъдещото и внуче. Според мен трябва да се стегнете, да обсъдите нещата сериозно и да си родите едно хубаво бебе, което е факт. Работата няма да ти избяга, дори и с малко майчинство ще си зависима година, докато можеш да пуснеш малкото на ясла, а ти си намериш работа. Мисля, че ще се справите, стига да сте обединени в идеята за семейство и да си сигурна в този човек...
Виж целия пост
# 5
8 ян. 2016, 11:56 ч.
Благодаря на всички включили се.Да приятеля ми е много сериозен и отговорен,казва че не е планувано не но е нежелано дете.Напълниха му се очите като му казах.Иска да не прекъсвам бременността,казва че ще се справим.Все пак съм на 26,завършила съм университет,не съм на 18...И той е с добра професия но ме плаши това,че сме на квартира и имаме големи проблеми с майка му.А и от загубата на баща ми сякаш още съм в някакъв шок и ми се струва много неочаквано.
Виж целия пост
# 6
8 ян. 2016, 11:58 ч.
Значи няма от какво да се притесняваш. Явно и ТМ е готов, явно е до теб, заедно сте и това е най - важното. Майка му може да прави каквото си иска, стига да я държиш далеч от вас. Той явно не е мамино синче, щом се е откъснал от нея, което е достаъчно важно. Нормално, след като сте го планували за след 2-3 години да сте малко шокирани, но хубавото тепърва предстои. Пожелавам ти лека бременност, здраво бебче на финала и сигурен и силен татко до вас. 
Виж целия пост
# 7
8 ян. 2016, 12:04 ч.
Jasmin89, честито! Сигурна съм, че детето ти е пратено от Бога и то точно навреме!
Виж целия пост
# 8
8 ян. 2016, 12:27 ч.
Не разбирам какъв е проблемът, че сте на квартира. При всички случаи всяко семейство има някакви разходи за жилище- дали ще е квартира или кредит. Даже квартира е добър вариант, защото позволява гъвкавост, а и голямото предимство да не живееш по българския родово-общинен стил, завряни в една къща три-четири поколения.
На 26 не си на 16, раждаш си бебето, през майчинството доучваш и търсиш нова работа и така. Може и един подпис да турите в гражданското даже, да си малко по-сигурна.
Иначе ако толкова много не си искала бебе сега, а след 2-3 години, ми щяхте да се пазите- хапчета, презервативи, дори и двете.
Виж целия пост
На 26 не си на 16, раждаш си бебето, през майчинството доучваш и търсиш нова работа и така. Може и един подпис да турите в гражданското даже, да си малко по-сигурна.
Иначе ако толкова много не си искала бебе сега, а след 2-3 години, ми щяхте да се пазите- хапчета, презервативи, дори и двете.
# 9
8 ян. 2016, 13:03 ч.
За мен най-важното е, че се обичате а когато двама души са заедно, те си поемат своя път и винаги ще намерят изход. Подкрепата е твоя мъж, не родителите му. Аз ще изкажа мнение от позицията на човек, който се бори с мечтата си да има дете, вече 9 години. Най-важното е, че бебето е избрало вас в този момент, а другото според мен ще се нарежда с времето. Ние с моя мъж си казвахме, че има време да почакаме, да съберем някой лев, да се устроим и после деца... Но се оказа, че те не идват всеки път по план и като с магическа пръчка, здравословното ни състояние се променя с времето, а и психиката също. Когато си с нагласата, че си готов, то се оказва че трябва да водиш нова битка... Така, че за мен всичко при вас ще се нареди, макар че сега изглежда тежко. Само кураж трябва, за да вземеш решение и да поемеш по пътя 
Виж целия пост
# 10
8 ян. 2016, 13:12 ч.
Съжалявам за баща ти.
Вероятно се чувстваш сама и без подкрепа, но всъщност си достатъчно силна, за да се вземеш в ръце и да решиш как да постъпиш. Но точно сега е моментът да се отърсиш от всички проблеми. Ако си сигурна, че искаш бъдеще с приятеля си, мотивирай се, започни работа и си гледайте живота. Ако ви стиска да изградите свое семейство, никой друг няма значение, предстои ви нещо много хубаво.
Ако пък се отдадеш на страх и самосъжаление, те чака само това в много дълъг период. Задействай се и функционирай, всичко ще бъде наред.
Виж целия пост
Вероятно се чувстваш сама и без подкрепа, но всъщност си достатъчно силна, за да се вземеш в ръце и да решиш как да постъпиш. Но точно сега е моментът да се отърсиш от всички проблеми. Ако си сигурна, че искаш бъдеще с приятеля си, мотивирай се, започни работа и си гледайте живота. Ако ви стиска да изградите свое семейство, никой друг няма значение, предстои ви нещо много хубаво.
Ако пък се отдадеш на страх и самосъжаление, те чака само това в много дълъг период. Задействай се и функционирай, всичко ще бъде наред.
# 11
8 ян. 2016, 13:14 ч.
Освен това едно дете нищо не е, ще го изгледате, докато се обърнете ще е в градинска възраст.
Виж целия пост
# 12
8 ян. 2016, 13:14 ч.
Бях в подобна на твоята ситуация, но имах подкрепата на моите и неговите родители (но това за мен не би имало значение, майка ми преди да го опознае все казваше, че не е за мен и че няма да я бъде връзката ни). Нямах работа, нямах и стаж, мъжът ми тъкмо започна нова работа и не се знаеше докога ще е... Оставихме бебето и досега сме сигурни, че това е най-правилното ни решение. Същото съветвам и теб - щом двамата сте семейство вече и щом можете да се справите, радвайте се на тази благословия.
Виж целия пост
Моля ви за съвет,ако сте на мое място как бихте постъпили?! Благодаря
# 13
8 ян. 2016, 13:22 ч.
Правиш аборт.Намираш си мъж или майка ти ти намира мъж ,който харесва.Надяваш се свекърите да те харесват.И когато останеш самотна майка ще има една дузина роднини да те гледат с детето.
Ти ,като знаеше,че не го харесват вашите и техните не те харесват ,защо се събра с него?А очакваш подкрепата им.
След 3г ,като родиш по план щяха ли да те заобичат?
Разберете се с таткото.Това си е ваше решение.
Изобщо каза ли му ,че си бременна.
От целия ти пост лъха негативизъм.Ти търсиш някой да ти потвърди в колко окаяно състояние си и че е най добре да направиш аборт.Ако искаш детето бори се.Много е трудно да си гледаш детето сам.От опит.
Виж целия пост
Ти ,като знаеше,че не го харесват вашите и техните не те харесват ,защо се събра с него?А очакваш подкрепата им.
След 3г ,като родиш по план щяха ли да те заобичат?
Разберете се с таткото.Това си е ваше решение.
Изобщо каза ли му ,че си бременна.
От целия ти пост лъха негативизъм.Ти търсиш някой да ти потвърди в колко окаяно състояние си и че е най добре да направиш аборт.Ако искаш детето бори се.Много е трудно да си гледаш детето сам.От опит.
# 14
8 ян. 2016, 13:31 ч.
РАЗБИРА СЕ ЧЕ СЪМ МУ КАЗАЛА,НЕ ТЪРСЯ НЯКОЙ ДА ПОТВЪРДИ ИЛИ ОТХВЪРЛИ.ПРОСТО СПОДЕЛЯМ СИТУАЦИЯТА,ВЯРВАМ ЧЕ ТУК ИМА И ПО-ГОЛЕМИ И ПО ОПИТНИ ХОРА ОТ МЕН.И КОГАТО СЕ СЪБРАХМЕ НЕ СЪМ СЕ ПОЗНАВАЛА С РОДИТЕЛИТЕ МУ,НИТО ТОЙ С МОИТЕ,ТОВА СТАВА В ПОСЛЕДСТВИЕ
Виж целия пост
Правиш аборт.Намираш си мъж или майка ти ти намира мъж ,който харесва.Надяваш се свекърите да те харесват.И когато останеш самотна майка ще има една дузина роднини да те гледат с детето.
Ти ,като знаеше,че не го харесват вашите и техните не те харесват ,защо се събра с него?А очакваш подкрепата им.
След 3г ,като родиш по план щяха ли да те заобичат?
Разберете се с таткото.Това си е ваше решение.
Изобщо каза ли му ,че си бременна.
От целия ти пост лъха негативизъм.Ти търсиш някой да ти потвърди в колко окаяно състояние си и че е най добре да направиш аборт.Ако искаш детето бори се.Много е трудно да си гледаш детето сам.От опит.
Ти ,като знаеше,че не го харесват вашите и техните не те харесват ,защо се събра с него?А очакваш подкрепата им.
След 3г ,като родиш по план щяха ли да те заобичат?
Разберете се с таткото.Това си е ваше решение.
Изобщо каза ли му ,че си бременна.
От целия ти пост лъха негативизъм.Ти търсиш някой да ти потвърди в колко окаяно състояние си и че е най добре да направиш аборт.Ако искаш детето бори се.Много е трудно да си гледаш детето сам.От опит.
Препоръчани теми