Имам силно изявено агресивно поведение.

  • 1 679
  • 2
Здравейте!  Проблема ми започна преди около 6 месеца. Често изпадам в депресивни състояния които не са силно изявени, но ме карат да мисля за това, че не съм щастлива и че може би не бих могла никога да бъда. На 27 години съм. Живях 6 месеца с много ревнив мъж който често ми се ровеше в живота преди запознанството ни и страдаше от параноя да не го оставя по една или друга причина. Имаше ситуации в които се опитваше да ме изнерви и провокира.  Все си казвах да не обръщам внимание но от моето невнимание тои започваше с все сили да ме провокира.  Започнах често да се връзвам на скалъпените му истории и отношенията между нас се влошаваха с всеки изминал ден докато направо чувствата ми не се изпариха. Напрежение идваше и от това, че се преместих при него в чужда държава без да говоря езика му и да познавам никой друг... Ден и нощ стоях в къщи, не работих заради езика който се опитвах да науча.  Започнах често да плача и да искам да си тръгна, но не срещах подкрепа в семейството си защото те мислеха, че той е прекрасен мъж. И така опитвах се да издържа и наистина да приема това, че аз съм направила избора и, че трябва да се държа. Започнахме да се караме избухвах до неузнаваемост... Чупих всичко, изпадах в нервни кризи, бях готова на всичко буквално за да се отскубна от обятията му които се опитваха да ме задържат и успокоят... От това още повече побеснявах крешях плачех и се задушавах... След това в опитите си да обясня на семейството си че не съм щастлива не срещнах отново разбиране и всеки път когато говорих с родителите си избухвах и към тях.. И после към себе си... Сега вече уредих да се прибера в България за известно време да си почина и това от части ме кара да се поуспокоя и все си повтарям че остават дни... Но проблема е че усещам,  че съм на ръба, на края на нервите си...Не мисля, че заминаването ми просто ще ме успокои. Чувствам се много недоволна и сърдита на всички.  По хора които пресичат неправилно или ако приятел ми каже нещо което не ми се хареса и просто избухвам в неистова ярост... Цикълът ми който през всичките години е бил абсолютно точен до дата сега идва по 2 пъти в месеца или със по 10 15 дни закъснение.  Не мога да спя, събуждам се сутрин  към 4-5... И след час два ми се приспива... И тази сънливост продължава през целия ден. Нямам желание да стана от леглото.. Имаше период на силно главоболие и повръщане около месец... И все различни и различни нередности в организма ми с всеки изминаващ месец. Когато спя не се събуждам отпочинала. Все съм изморена и с липса на желание за каквото и да било. Не мога да се контролирам незнам дали е на нервна почва или на психическа основа... Искам да потърся помощ когато се прибера, но незнам към кого да се обърна.. Аз самата не съм наясно има ли реален проблем в здравето ми и тази изнервеност би ли могла да се излекува...Имам чувството, че за 6 месеца психиката ми тотално се срина и незнам какво да направя. Преди това бях жизнена.. Тренирах различни видове спорт.. Обичах живота а сега просто в мен липсва всякаква мотивация и желание. Просто не искам да правя нищо.. Чувствам се изгубена..  Ще бъда благодарна ако отделите минутка за съвет.  Отчаяна съм.
Виж целия пост
# 1
И все пак отговор от психолог липсва... Благодаря!
Виж целия пост
# 2
Здравейте,
Отговорите навярно се крият във вашата автономност. Защо е толкова важно какво ще кажат родителите ви? Да, важно е да има кой да ви подкрепя, но в крайна сметка решенията ги вземате вие, защото последствията от тях ще понесете вие. Знам, че е много трудно, когато човек е загубил центъра си и се съмнява във всичко, включително и в себе си да взема решения. Най-универсалната и възможна  реакция е да избягаш и да отидеш на място, което чувствате като защитено, така че да имате възможността на спокойствие да помислите кое точно е най-добро за вас и живота ви от тук нататък. На всеки от нас се случват травматизми, важното е как и кога намираме сили в себе си да излезем от тях.
Конкретен съвет не мога да ви дам пак поради същата причина - отговорността и последствията от едно или друго действие са ваши, както и мисля, че вие знаете кое е най-доброто за вас,защото това е вашето психично пространство, вашата болка..
Даниела Тахирова -психотерапевт
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия