Начално възпитания на бебето/малкото дете

  • 1 205
  • 3
Здравейте,
аз съм млада майка, потресена от заобикалящите я деца, за това искам да ви опиша ситуацията със сина ми, за да не се терзая след време, че не съм направила всичко по силите си, за да му дам едно добро и пълноценно възпитание. Оглеждайки се наоколо, в нашето малко градче, виждам деца на възраст от 1 до 7-8 години, които крещят, удрят, тръшкат се, обиждат, не споделят своето и не уважават нито родители, нито връстници. Та, сега по конкретно, на 21 години съм, имам син на 11 месеца и съм изключително притеснена от факта, че още от сега, когато иска нещо (например някоя играчка, да му се отвори вратата, да се качи на леглото и прочие), а не му се позволи, започва да се тръшка и да плаче, или по-скоро да крещи. Искам да стопирам това поведение, възможно най-бързо, за да не стане след време непоправимо. Но нямам идея как да подходя  към толкова малко дете. Той от както е роден е изключително нервно и плачливо бебе, с времето и аз станах нервна, което си отчитам като грешка и се опитвам да го поправя. Моля дайте ми съвет как да наложа някакви граници, да стопирам поведението от сега и да му осигуря безопасно изследване на света около него.
Благодаря ви предварително, желая ви ползотворен ден!
Виж целия пост
# 1
В писмото си  като че ли търсите отговор на два въпроса:
1. Как да осигуря на детето си безопасно изследване на света? - Откриването на света никога не е напълно безопасно, но може да направите така, че детето ви да се чувства сигурно и спокойно в запознаването си и откриването на средата. Това е дълъг процес, който започва още от връзката между майката и бебето, ако бебето е получило задоволяване на всичките си нужди, спокойствие и увереност от родителите си, оформила се е една сигурно привързаност между майката и бебето, изследването на света е следващата стъпка, в която детето става независимо и самостоятелно. Наблюдавали ли сте следното поведение от деца около една година – ходят където ходят да си играят, но от време на време се връщат при майките си, получават някоя и друга насърчителна дума, гушкане, целувка, след което пак се връщат към самостоятелните си занимания. Това именно част от този процес.
2. Как да спра изблиците на тръшкане? - Подобно поведение се „храни“ от наличието на „публика“ . Това е и една от причините, да се наблюдава често на обществени места. За мен ефективното поведение в този случай е:
1. Вербализация (назоваване) на емоцията - „В момента явно си гневен(ядосан, раздразнен, сърдит...) до степен, че нищо не чуваш“ . Дори да не улучите как точно се чувства детето, това помага за подреждането и разбирането на емоционалния свят и учи детето да удържа емоциите си, подпомогнато от вербализирането, което много по-зрял начин да винтилираш, тоест да разтовариш емоциите.
2. Аз излизам от стаята, когато се успокоиш ела да поговорим – по този начин „орязваме“ най-ценната част от публиката – мама.
3. Когато е спокоен, обяснете, че подобно поведение няма да толерирате, защото то не помага на никого – вас ви прави гневна, а път той не получава така или иначе това което иска. Посочете алтернативи на това поведение – аз когато съм ядосана ми помага да го кажа на някого и също ако искаш може да удряш по тази кукла или възглавница. Удрянето по хора – възрастни или деца е абсолютно забранено.
Желая ви успех
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост
# 2
Много ви благодаря за отговора, обаче той е бебе на 11 месеца, показва че разбира елементарни думи (да, не), не смятам че ще ме разбере ако седна да му обяснявам, че не е това начина да си изразява емоциите.
За протокола само, всеки път като се тръшка му говоря спокойно, повтарям му че знам че е нервен, че всичко е наред, но има нулев ефект. Не мисля, че разбира думи като нервност, емоции, израз и т.нат.
Виж целия пост
# 3
Здравейте,
Абсолютно сте права относно нещата, които 11 месечно бебе може да прави. Мислех си, че търсите начини за справяне в бъдеще.
На тази възраст това, което може да направите вече го правите. Може да допълните с предупреждение че, ще го оставите сам да се успокои, след което да излезете за малко от стаята, разбира се, след като е оставен на безопасно място.
Друго, което може да се направи е да включите във "играта" и бащата - ако е възможно и е навит да участва. По правило майките обгрижват и прощават всичко, а бащите налагат правилата.
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия