Благодаря на Господ, че вечерта, след като ми съобщиха новината, срещнах д-р Ненов, който се ужаси от всичко това, веднага ме пое по мое желание и от 8 вечерта до 5:30 сутринта всичко бе приключило. Благодаря на Господ, че не съм поучила отравяне и че всичко мина благополучно за моето здраве и без усложнения, само благодарение на един доктор.
Тези неща ги пиша, и то в съвсем ш съкратен вариант, за да предпазя останалите жени, които се доверяват на въпросните доктори и защото истината не бива да се крие. Тепърва ми предстои хистология и разправа с болницата.
Но....написах тази тема, защото НЕ ЗНАМ КАК ДА СЕ СПРАВЯ...
гледам корема си, празен е...изпитвам ужасна празнота...
Постоянно изживявам ужаса от "раждането" и всички подробности...постоянно ги мисля и изживявам в детали....не мога да спра да мисля за това...не спя,... не искам да виждам никой, а имам две деца, за които трябва да се грижа....имам много приятели, всички искат да ми помогнат....а аз не искам никой, но се държа мило, за да не ги отблъсна...ужасно съм нервна, искам да убия някой...днес се изпокарах и с партньора ми, който не е баща на другите две деца и това малко усложнява ситуацията....
Нямам пари за психолог...и никога не съм ходила...
Преживявала съм много сътресения и с всички някак се оправих сама. И всички ми повтарят: ти си много силна, ще се справиш...а аз не съм...и не искам да бъда..
Днес е пети ден...всяка вечер плача...не искам да си поглеждам корема....
Не знам искам ли съвет от вас, или искам просто да споделя с някой, който ще ме разбере...