Ситуацията е следната(копирам от темата, която пуснах в друг раздел на форума):
Обикновено средностатистическо семейство сме Very Happy Но имаме различни разбирания за възпитание на детето.
Синът ни е 5 години и е доста плачлив. Имам предвид, че когато е ядосан - плаче, когато нещо не е ок - плаче, когато му се скара баща му - плаче и т.н.
Съпругът ми работи доста и с детето се занимавам основно аз. Вероятно това има значение, защото говорим много за емоциите, опитвам се да му обяснявам и прочие. Ама съм жена Smile Според мъжа ми, обаче, очевидно не се справям добре. Разбирам и неговата гледна точка - иска му се синът му да прилича на него, но като се скарат двамата става веселба - единият вика и се сърди, другият реве, а аз все опитвам да балансирам. Ама нещо не ми се получава.
Само да добавя - синът ни не е разглезен. Говорим много, анализираме постъпки, поведения, в игрите често обръщам внимание на емоциите. Той самият разбира, че вместо да плаче, е по-добре да защити позицията си с думи, ама ей-на, в следващата ситуация пак до рев стигаме.
Та, какво бихте ме посъветвали?