Проблем с поведението да 8г. момиченце

  • 1 931
  • 1
Здравейте,
имам нужда от помощ!Дъщеря ми е 2 клас.Тръгна на училище на 6г.От самото начало имам проблем и не знам дали е в следствие от отношението на учителите или нещо друго.От самото начало ме викат всяка седмица в училище защото тя се е сбила с някой,или е обидила някой.Първоначално я накзвах като й отнемах нещо което харесва.Едновременно с това разговарях с нея,обяснявах й,но тя казва "Не ми пука,не ги харесвам,не искам да играя с тях."Това е поведение само в училище и със съучениците й.В квартала където живеем излизат над 40 деца да играят на улицата и тук нямам такъв проблем.Секарат по между си и след 5 мин. пак са заедно.До тази седмица,когато излязах на разходка с майка и синът й от нашия клас.Всичко вървеше нормално и играеха спокойно в парка.В играта се сблъскаха докато се опитваха да хванат перцето на федербала.Момченцето заплака и се сгуши в майка си,а дъщеря ми избяга на люлките,седна и скръсти ръце пред себе си.Опитах се да я успокоя и да я викна при мен да видя дали се е ударила.Тя ми изкрещя че съм лоша майка и ще й се скарам.Стана и тичайки каза че се прибира.Нито аз нито другата майка сме казали нещо на по висок тон или сме секарали на някой.Но тя реагира много остро и изплашено.След това разбирам от другата майка,че госпожата в училище непрекъснато е повтаряла на класа,че моята е най малката и да не й обръщат внимание."Правете се че не съществува!"-това са нейните думи към класа!Всеки път когато стане нещо я питам защо не е казала на госпожата а отговорът е "Тя казва:ти все едно не се биеш!И не прави нищо а щом аз се скарам с някой тя винаги ме наказва"
Преди месец бях извикана отново защото се е сбила.Влизайки в класа виждам дъщеря ми изправена пред целия клас и плаче,госпожата и говори или секара,не можах да разбера.Когато попитах аз целия клас какво е станало и защо тя се е сбила,от дума на дума те изплюха камъчето и разбрахме че момче от класа я е провокирало с остри думи и обиди.Тя е опитала да се защити словестно докато не са й посегнали.Целия клас е скочил срещу нея и тя се е защитила.Мин седмица в петък е имало пак инцидент.Скарала се е с едно момче.Едно от момиченцата се е опитала да го защити и от там пак целия клас.Моята не е издържала и е ритнала момиченцето.Отново никаква намеса на госпожата.И отново моята е виновна за тях.Когато й помагам с домашните в къщи тя непрекъснато повтаря че не знае и не може.Отказва да пише.След няколкократно повтаряне че може защото е моя дъщеря и щом аз мога всичко значи и тя може,детето сяда и много бързо и правилно решава задачи,учи по английски,чете бързо и ясно.Помагам й защото говоря и руски и английски и виждам че може и знае.
Въпросът ми е следния:
Искам да я преместя в друго училище,но се страхувам да не предизвикам обратен ефект,защото класната й и госпожата от занималнята всеки път й повтаряли че ще я изключат и в другото училище всички щели да я бият както тя се биела.
Моля ви помогнете ми.Как да постъпя.Да тя е темпераментна.изказва мнението и чувствата си.Не мълчи на неправдата,защото така е възпитана.Но в момента се чувствам като в капан.Не знам как да помогна на детето си.Как да говоря с нея,да й повдигна самочувствието и да променя поведението й спрямо съучениците й.
Виж целия пост
# 1
Единият ви проблем се нарича „етикетиране“ - веднъж, след като детето е проявило някакво поведение, вече го „етикетират“  самото дете като такова – „агресивно“, „малко“, „несправящо се“.  Тоест това не е поведение което може да се проявява и следователно върху него да се работи, а това е черта от характера, която НЕ може да се промени. Едно от решенията в тази ситуация действително е преместване, но много добре трябва да изясните мотивите си за това на дъщеря ви – да е ясно, че това не е наказание за нея, а шанс да се постави по друг начин пред децата и новата учителка. Опитайте се да не увреждате авторитета на сегашната и учителка и възпитателка, защото ако това се случи ще е като покана да не зачита авторитета на възрастните.
Вторият ви проблем се нарича „ниско самочувствие“. От там идва и невъзможността за различни стратегии за себе отстояване освен агресията – преговори, бягство, вербализация... Върху това трябва да се поработи по- продължително. Процесът започва от там, детето да осъзнае силните и слабите си страни и да се научи да показва силните си. Друга посока е да се научи да се справя сама с различни ситуации, които и възникват.
Двата проблема са свързани и разрешаването на единия, ще помогне за разрешаването на другия и обратно.
Даниела Тахирова- психотерапевт
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия