Здравейте,
преди месец семейството ни се увеличи с още един член - чакан от всички. Дъщеря ни , която е на 4 и половина дълго искаше и чакаше сестричето си, през цялата бременност се опитвах да я подготвя за промяната, която очаква всички ни. На пръв поглед всичко беше наред.
Бебето се роди, последваха 10 дни радости, хвалби, че "вече е кака", приповдигнато настроение и видим интерес към сестричето. Изведнъж всичко се обърна на 180 градуса.
Будното ни дете започна да линее. Започна да се оплаква от неразположения в стомаха, постоянно иска да спи, няма желание за нищо, изгуби апетит, затвори се в себе си. Пуснах изследвания, за да изглюча варианта вирус и както си мислех, резултатите й са перфектни. Това ме навява на мисълта, че всички тези симптоми са на база ревност и страх да не я "заменим"... знам ли, много ми е трудно да мисля рационално в момента, защото имам усещане, че някой ми смени детето. С баща й правим всичко възможно тя да не се чувства ощетена от към внимание, но уви и това не помага.
Към бебето е внимателна, но към нас - апатия. Постоянно се опитвам да говоря с нея, предлагам различни занимания, но в повечето случаи тя отказва. Интересното е, че това поведение се проявява основно следобед. Сутрин след сън като че ли е по-жива, отпочинала. Добре й влияе взимането на душ - в банята става по-разговорлива и често иска да се къпе.
Много съм объркана (вероятно това личи и от поста ми) и имам усещане, че изпуснах някъде нишката.
Ще съм благодарна да получа някакви насоки как да действам и какво да променя.
Виж целия пост
преди месец семейството ни се увеличи с още един член - чакан от всички. Дъщеря ни , която е на 4 и половина дълго искаше и чакаше сестричето си, през цялата бременност се опитвах да я подготвя за промяната, която очаква всички ни. На пръв поглед всичко беше наред.
Бебето се роди, последваха 10 дни радости, хвалби, че "вече е кака", приповдигнато настроение и видим интерес към сестричето. Изведнъж всичко се обърна на 180 градуса.
Будното ни дете започна да линее. Започна да се оплаква от неразположения в стомаха, постоянно иска да спи, няма желание за нищо, изгуби апетит, затвори се в себе си. Пуснах изследвания, за да изглюча варианта вирус и както си мислех, резултатите й са перфектни. Това ме навява на мисълта, че всички тези симптоми са на база ревност и страх да не я "заменим"... знам ли, много ми е трудно да мисля рационално в момента, защото имам усещане, че някой ми смени детето. С баща й правим всичко възможно тя да не се чувства ощетена от към внимание, но уви и това не помага.
Към бебето е внимателна, но към нас - апатия. Постоянно се опитвам да говоря с нея, предлагам различни занимания, но в повечето случаи тя отказва. Интересното е, че това поведение се проявява основно следобед. Сутрин след сън като че ли е по-жива, отпочинала. Добре й влияе взимането на душ - в банята става по-разговорлива и често иска да се къпе.
Много съм объркана (вероятно това личи и от поста ми) и имам усещане, че изпуснах някъде нишката.
Ще съм благодарна да получа някакви насоки как да действам и какво да променя.
