Пускам тема за този феномен, за които принципно много хора са чували, но няма много материали. Струва ми се интересно да споделим кой какво знае. Аз копирам тук текст, който открих:
Става дума за едни по-специални хора - „родените в риза /ризница/було“, на английски„caulbearer, born with veil, caul”. Такива раждания са рядкост, около 1 на 10 хиляди.
В България най-общо се приема, че са деца родени с късмет, които куршум не ги лови и са предпазени от удавяне (за това моряците носели амулети с парче от такава "риза"). На Балканите е единственото място, където има версии и че тези хора в последствие, при някакви обстоятелства, биха могли да се превърнат във вампири и за това има някакви традиции, свързани с "ризата", които предпазвали/
По света, в повечето култури се приемало, че притежават „второ око“. Т.е. че са способни да виждат истинското лице, истинските намерения на хората, че са интуитивни към невидимите сили, че самите те носят късмет на околните и са способни да им предават добра енергия. За това, така родените бебета са смятани за потенциални бъдещи шамани, медиуми, контактьори , през средновековието вещици (на места така родените хора са били преследвани, а на други обраното, търсени за късмет), че са много отворени за духовността и лесно постигащи контакт с различни природни и космически сили. Твърди се, че дори избор на Далай Лама се правел из между деца родени в риза.
Има и едни други вярвания. Става дума за един спор между две мнения. Според първото - в „ризата/ризницата/булото“.. т.е. амниотичния сак, с които се ражда бебето, го придружавал и неговия ангел хранител, който стоял до него от момента, в който зародишът добивал душа. За това детето имало много по-силна връзка с него, тъй като се раждат заедно и остават заедно „на този свят“.
А според второто- тази риза представлявала материализираните остатъчни крила на преродения ангел в бебето, което оставало полуангел и за това тези хора цял живот се намирали между два свята. Имали по-особено поведение, често неразбрани от околните, винаги търсещи друг смисъл на живота си, неудовлетворени от тривиалностите на нашия свят (тъй като те от части принадлежат на друг и подсъзнателно усещали като мисия да помогнат на този, но не знаели как и за това били по-вглъбени и наблюдаващи) и така обясняват и всичко, относно способността им да имат второ око и да са проводник на добра енергия -заради това, че принадлежат на два свята.
Виж целия пост
Става дума за едни по-специални хора - „родените в риза /ризница/було“, на английски„caulbearer, born with veil, caul”. Такива раждания са рядкост, около 1 на 10 хиляди.
В България най-общо се приема, че са деца родени с късмет, които куршум не ги лови и са предпазени от удавяне (за това моряците носели амулети с парче от такава "риза"). На Балканите е единственото място, където има версии и че тези хора в последствие, при някакви обстоятелства, биха могли да се превърнат във вампири и за това има някакви традиции, свързани с "ризата", които предпазвали/
По света, в повечето култури се приемало, че притежават „второ око“. Т.е. че са способни да виждат истинското лице, истинските намерения на хората, че са интуитивни към невидимите сили, че самите те носят късмет на околните и са способни да им предават добра енергия. За това, така родените бебета са смятани за потенциални бъдещи шамани, медиуми, контактьори , през средновековието вещици (на места така родените хора са били преследвани, а на други обраното, търсени за късмет), че са много отворени за духовността и лесно постигащи контакт с различни природни и космически сили. Твърди се, че дори избор на Далай Лама се правел из между деца родени в риза.
Има и едни други вярвания. Става дума за един спор между две мнения. Според първото - в „ризата/ризницата/булото“.. т.е. амниотичния сак, с които се ражда бебето, го придружавал и неговия ангел хранител, който стоял до него от момента, в който зародишът добивал душа. За това детето имало много по-силна връзка с него, тъй като се раждат заедно и остават заедно „на този свят“.
А според второто- тази риза представлявала материализираните остатъчни крила на преродения ангел в бебето, което оставало полуангел и за това тези хора цял живот се намирали между два свята. Имали по-особено поведение, често неразбрани от околните, винаги търсещи друг смисъл на живота си, неудовлетворени от тривиалностите на нашия свят (тъй като те от части принадлежат на друг и подсъзнателно усещали като мисия да помогнат на този, но не знаели как и за това били по-вглъбени и наблюдаващи) и така обясняват и всичко, относно способността им да имат второ око и да са проводник на добра енергия -заради това, че принадлежат на два свята.
, мислех, че двете са част от едно цяло, винаги ме побиват тръпки от женската детеродна анатомия, в частност собствената ми. Доста съм ръчкана, рязана, гледана и предпочитам да не знам какво са ми правили в подробности. 
. 
Всички сме били в околоплодният сак, обаче на някой просто не се е спукал и толкова.... 