Здравейте!Непрекъснато чета в интернет за онкологични заболявания,търся симптоми в себе си и децата,намирам ги,тръгваме по изследвания....така до следващата диагноза. Сутрин се събуждам с мисълта за рак,вечер заспивам с поредната симптоматика. Станах раздразнителна,неползотворна в работата и домашните задължения. Непрекъснато си втълпявам,че съм болна от нещо,или пък децата. Животът ми е ад. Не мога пълноценно да се зарадвам на семейството си,непрекъснато си наблюдавам тялото,опипвам за бучки или оглеждам за петна и синини....Втълпявам си,че отслабвам,губя апетит,храня се насила. В малък град живея,нямаме психолог,незнам как да се справя,но затъвам все повече....
Виж целия пост
Помощ-канцерофобия
- Публикувана: 4 май 2016, 15:06 ч.
- Последно мнение: 17 май 2016, 10:51 ч.
# 1
17 май 2016, 10:51 ч.
Здравейте,
Както и сама сте отбелязали „затъвам все повече...“, така че ще ви се наложи скоро да намерите някакво ефикасно решение. Това че, живеете в малък град може да се реши със сесии по скайп. Важно е да потърсите адекватните за вас действия, така че да започнете да работите по проблемите си. Очевидно с търсене на специалисти по онкология и ходене по изследвания няма да стане.
Ще трябва да откриете механизмите, които ви карат да реагирате по този начин на страховете си от заболявания и в крайна сметка смърт. Страхът от смъртта е дълбоко заложен във всеки един от нас, въпросът е че вие реагирате по този увреждащ взаимоотношенията с децата и семейството ви начин. Въртите се в един омагьосан кръг, в който колкото по -непълноценно живеете, толкова повече се страхувате, колкото повече се страхувате, толкова по-непълноценно живеете, защото страхът преди всичко лишава ...
Даниела Тахирова -психотерапевт
Виж целия пост
Както и сама сте отбелязали „затъвам все повече...“, така че ще ви се наложи скоро да намерите някакво ефикасно решение. Това че, живеете в малък град може да се реши със сесии по скайп. Важно е да потърсите адекватните за вас действия, така че да започнете да работите по проблемите си. Очевидно с търсене на специалисти по онкология и ходене по изследвания няма да стане.
Ще трябва да откриете механизмите, които ви карат да реагирате по този начин на страховете си от заболявания и в крайна сметка смърт. Страхът от смъртта е дълбоко заложен във всеки един от нас, въпросът е че вие реагирате по този увреждащ взаимоотношенията с децата и семейството ви начин. Въртите се в един омагьосан кръг, в който колкото по -непълноценно живеете, толкова повече се страхувате, колкото повече се страхувате, толкова по-непълноценно живеете, защото страхът преди всичко лишава ...
Даниела Тахирова -психотерапевт
Препоръчани теми