Мога ли да направя нещо за да спася брака си?

  • 2 987
  • 6
С мъжа ми сме заедно от 5години, като не се бяхме разделяли, въпреки разминавания, дребни проблеми и по-големи скандали. Главно - мен ми повлия местенето в неговия град, където не познавах никого, той искаше всичко да е както преди, а мен ми трябваше повече от неговото време тъй като тук нямах приятели. Малко по малко нещата влизаха в релси, а той смени работата и започна с чести командировки, докато не стана така че вече 7 месеца той си работи в друг град и по 2-3 дни максимум е при мен ( като разбирайте, че не сме постоянно заедно ). В комбинация и с разни мои хормонални проблеми и липсата на всякакво внимание от негова страна всичко беше катастрофално, докато един ден просто от само себе си не се успокоих. Започнах да привиквам, че го няма през седмицата и да се радвам на малкото време с него. И тъкмо когато си мислех, че нещата се пооправят той ми каза, че бил нещастен, почти безразличен и искал да остане сам. Не се е изнесъл, но както написах и без това рядко сме заедно. Но пък сега си има удобно извинение  да си излиза и ходи където си поиска " искам просто да остана сам за няколко часа". И през това време не знам къде е, дали наистина е сам, не ми вдига телефон..  Да добавя, че винаги е бил доста затворен и прикрит, но всичко това в момента ми намирисва на чужда намеса. За съжаление нямам никакви доказателства, а той отрича. Просто искал да бъде малко сам и да си подредял нещата... А през това време аз се чудя какво въобще се случва, чувствам се сякаш някой е откъснал част от мен и повярвайте ми не драматизирам!  А той продължава хем да ми казва, че ме обича ( малко), хем, че му липсвам, че нямало да ме остави и в следващия момент пък току избухне и искал да остане сам. Но пък е и вярно, че в момента е безкрайно натоварен с работа, а през предходните месеци аз му създавах проблеми заради отсъствието. Просто е някакъв кошмар и нямам идея какво мога да направя.. Въртим се в омагьосан кръг - " ти не ми обръщаше внимание", " стига ме притиска" , " липсваш ми", "искам да съм малко сам".
Съществува и проблема ми, че ако се разведем, аз най-вероятно ще се преместя в предишния град където живеех, по-близо до нашите и до някои мои си приятели, тъй като тук малкото приятели, които имам са наши общи... семейни с деца и ще бъде доста болезнено всичко... Не, че би ми било лесно откъм работа и жилище, нп не бих могла да остана тук сама  Cry
Виж целия пост
# 1
Здравейте,
От цялото писмо не разбрах какво по-точно искате лично вие да се случи с връзката ви? Разбирам, че след като това е продължителна, петгодишна връзка, подобна ситуация е свързана с много болка и обърканост . Все пак почти целият текст е посветен на действията, желанията и намеренията на съпруга ви. Знам, че е трудно, но започнете „подредбата“ от честен отговор пред самата себе си, какво точно искате да направите от тук нататък – да се разделите, да живеете заедно в града, в който сте, без той да ходи в командировки, да имате някакъв период, в който да живеете отделно примерно един месец и да видите от там нататък, друго? Имайте предвид, че и вие имате право да поставяте условия и да имате чувства и претенции. След като имате връзка от пет години, как стои въпросът с имането на деца, защото обикновено те са естествено продължение на задълбочаването на взаимоотношенията между двама души? А вашето професионално развитие?...
С отговорът си май отворих повече въпроси, от колкото отговорих, носи мисля, че това е правилният начин за отношение към кръстопътищата в живота.
Даниела Тахирова -психотерапевт
Виж целия пост
# 2
За себе си знам, че искам да сме заедно, той да няма толкова чести и продължителни командировки, относно града, в който живеем, не съм сигурна дали искам да останем тук или да се преместим където бяхме преди. Доколкото го разбирам той е страшно объркан от това какво иска да прави с целия си живот и аз също се обърквам така. Проблема с детето е, че в много ранен етап от връзката ни забременях и решихме да го махнем. И това беше някак си тема табу доста дълго време. Преди около 6 месеца решихме и двамата, че искаме и ни е време и започнахме с опитите, които не бяха редовни заради отсъствието му. До момента нямаме успех, аз имам и малко хормонални проблеми, които са явно от стрес и съм на лечение.
Относно професионалното ми развитие - няколко месеца след като се преместихме започнах работа, въпреки, че смених 2-3 фирми никога не съм оставала за повече от 2 седмици без работа. Аз самата не бих могла да стоя без да правя нищо.
Относно поставянето на условия - казах му или се развеждаме или не, той казва, че не ми е искал развод, трябвало да помисли и за това иска няколко дни да бъде сам да си изясни нещата.  А според мен ние сме двамата в този брак и трябва да говорим и да се изясним, а не всеки сам за себе си.
Виж целия пост
# 3
Да, права сте за това, че трябва да разговаряте и взаимно да стигнете до някакво решение. Малко по-нагоре обаче казвате, че той е страшно объркан и обърква и вас. Така че единият от двамата трябва да е по-наясно със себе си и това, което иска от брака за да може да "поведе" другия, както и да поеме отговорността, защото властта и отговорността са взаимно свързани. Жените обикновено са по-вещи в чувствата и от там във взаимоотношенията. Освен това имам усещането, то може да не е разбира се релевантно, че вие като че ли сте по-зрелия партньор във връзката....
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост
# 4
Благодаря за коментарите! След 3 седмици без да се виждаме, мъжа ми каза, че иска да е с мен и нещата да се подобрят, да не пътувал толкова и т.н... Но тези дни отново се държи хладно, дори една позната ме попита какво става, защото го виждала, че се държал безразлично с мен ... Няма да отричам, че много ме заболя! Определено ми липсва съпруга ми, който беше преди! Дори му го казах, просто не получавам никакво внимание от негова страна - разговор, комплимент, загриженост, близост, секс... Не съм сигурна дали ще мога да издържа така вече, ако той иска да се подобрят нещата не би ли следвало да започне да проявява някое от тези неща... Все по-самотна съм, сякаш брака ми е само на документи, а съм свободна жена  Sad А аз се старая да го обгрижвам, сякаш аз съм мъжа във връзката, а той жената .... Може и да сте права, че съм по-зряла от него .....
Виж целия пост
# 5
Здравейте,
Очевидно до тук връзката ви не се е получила по-най задоволителния за вас начин. За да потръгнат нещата трябва и давмата да положите усилия и да промените поведенията, които са довели до тук - отчуждение и липса на разбиране, подкрепа. Първата стъпка по този път е и двамата да кажете какво искате да се промени, да го обсъдите и да решите какви ще са промените. След което да си ги наложите като условия. Колкото и да не е било ефективно взаимодействието ви е продължително, което означава, че понякакъв начин ви е удобно и се е превърнало в навик. За да се промени ще трябват много усилия и ресурс.
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост
# 6
Е, всичко май е на път да приключи! Намерих проблема - друга жена, по-възрастна с 10години от нас! Дори не мога да го осмисля, с бивш мъж и дете от него, с нов мъж до себе си и в същото време т.нар.  ми мъж ходи да спи с нея! Лъгал ме е за командировките си - ходил е на почивки с нея, правеше ми скандали и казваше, че съм луда и че няма нищо и че така било по-добре за нас, че трябвало да бъде малко сам и да помисли - а е ходил при нея!!!! За толкова неща ме е лъгал, че просто не мога да се осъзная дори! А е възможно и преди да ми е изневерявал.. а се кълнеше, как той бил толкова принципен никога не би го допуснал това, било абсурдно! А то какво - подигравал ми се е , унижавал ме е през цялото време! Не знам как да се справя със себе си в момента, никак не съм убедена, че мога да му простя и да бъда с него... а и не виждам той да проявява неистови усилия да ми иска прошка! Искам някой да ми каже какво да направя  и да се справя с опустошителното си настроение
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия