Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 6

  • 200 432
  • 732
# 720
Политиката трябва да е отражение на нашата ценностна система . Тя не се състои единствено от ценности, присъщи на ефективността. тя е нещо друго. Има
толкова съсипани животи в името на икономическата ефективност.
Еманюел Макрон
Виж целия пост
# 721
"Ще направя хиляди крачки към теб,но нито една,за да те гоня" Антонис Ремос
Виж целия пост
# 722
Не може цял живот да живееш един и същ живот.

Ще се изчерпи. Ще посивее. Ще остане без аромат и вкус.

Към края му вече няма да помниш смисъла, който си влагал в началото, и ще свърши много по-бързо, отколкото си предполагал. Дори да си жив.

Живот-инерция. Убийствен живот.

Очакваш, откакто си проходил. Надяваш се да стигнеш хоризонта. Колкото е по-далечен, толкова си по-уверен в себе си. Далечината е предизвикателство. Стимул. Пълни те със сили.

Виж целия пост
# 723
"Това,което ме изненадва в живота не са браковете,които се провалят,а браковете,които успяват." Рита Хейуърт
Виж целия пост
# 724
Виж целия пост
# 725
- Искам да изживея любов като твоята!
Изтръпнах.
Ако знаеше цената, която платих дали щеше да продължи да копнее да изживее дълбоките чувства, които изпитах и изпитвам аз?
Ако знаеше, че за такава любов плащаш със самия себе си, щеше ли да я иска?
Ако знаеше, че след такава любов оставаш празен, луд и никой, щеше ли въобще да се осмели да помисли, камо ли да я пожелае?

Замислих се...
За щастието, което осмисля живот и за празнотата, която при други обстоятелства, ограбва същността.
За интимността, която произтича от сблъсъка и споделянето на два съвсем различни свята и за отчуждението, което после те разбива на пух и прах.
За безграничната нежност, която разбираш, че можеш да изпиташ към друго човешко същество и за това как след нея загрубяваш неимоверно.

Замислих се...
За това как превръщаш някого в част от себе си и след това никога повече не си цял. Как се променяш, опитвайки да оцелееш без любовта, след като вече я познаваш.
За всичко и всички, с които опитваш да запълниш празнотата в теб, а тя сякаш е бездна, побираща не една, а много вселени. Все чужди.

Замислих се...
За докосванията на тялото, които не докосват душата.
За безименните тела, служещи за лекарство против самота.
За разпънатите на кръст надежди.
За погубените мечти.
За безполезните сълзи и безсънните нощи.
За безвъзвратно изгубената илюзия, че всичко ще е както преди. Че ти ще си, какъвто преди.
За сринатите светове и изгубените същности.

След Любовта си неспособен на любов. След Любовта си празен, чужд на себе си, на ръба на лудостта, опознал Рая и Ада, мятащ се от крайност в крайност, търсейки фалшиво равновесие.
След Любовта си никой.
Ако допуснеш да я изгубиш... не си себе си вече.
Прошепнах:
- Внимавай какво си пожелаваш...

- Валентина Йоргова
Виж целия пост
# 726
"Когато ми се стори,че съм гениален,отивам да мия чиниите."
Булат Окуджава
Виж целия пост
# 727
" След Онази ще се ожени за първата срещната.Тя ще му готви, ще глади ризите му и ще го целува за довиждане. Ще му роди две слънца, на които той ще купува книги, ще ги нарича с умалителни имена и ще ги разхожда. Един ден, докато се боричкат с тях на дивана, ще падне снимка на жена от сакото, с което не се раздели след първата и последната среща с Онази. "Тате, коя е тази? "Тогава Онази ще завали проливно в него. Лицето му ще се заоблачи. Олуците на къщата ще станат като вени, по които Онази буйно ще тече. Ще носи със себе си кал и листа от всички години, в които двамата не са били, след които летата спряха да бъдат лета. Ще се влее Онази в запушените шахти на сърцето му. Тихо ще прокапе покрива и Онази ще се спусне от очите му..."Тате, коя е тази? "Тази ли? Тя е всички жени, взети заедно и нито една от тях!
Поиграйте на криеница, че малко съм уморен....."

Рене Карабаш
Виж целия пост
# 728
Виж целия пост
# 729
"Някои хора нямат нищо,но пък колко страшно е когато имаш всичко,а не го искаш" - "Затвори сърце" Константин Трендафилов
Виж целия пост
# 730
"Трудна работа е любовта, братко! Понякога, чакайки правилния човек, умираш от самота,
 а понякога, търпейки грешния, погубваш живота си" - Шемс
Виж целия пост
# 731
Нова тема
Виж целия пост
# 732
ВРАЧКАТА

"Женен мъж те иска бе, момиче, ала трябва да му кажеш сбогом. И от днеска - да не го обичаш, че жена му ще те вкара в гроба.

Остави го да си пие бира.
Остави го мъката да пие.
Ти от тъмни тайни не разбираш,
тебе светлите ще те затрият.

Бягай,докато не те открадне.
Стръмно е сърцето му, побързай
и се спри където ти е равно.
Иначе... видя ли този възел?

Тъй ще ти е вързана душата
пряко към пръстта,обезкрилена.
Всичките ти думи ще са вятър,
а животът ти ще е без вени...

Правиш се на вещица,обаче
наобратно-ангелски ги вършиш.
Като може стих да те разплаче,
може и любов да те довърши.

Не ти ща парите, дай да пуша.
И си тръгвам малко... завистлива.
Знам, че няма как да ме послушаш!!!
Но така пък ще умреш красиво!"

К.КОНДОВА

Към ВРАЧКАТА

Обичам го... как да ти кажа.
И знам, че е грешна любов.
Но тази любов да откажа
ще бъде по лошо от гроб.

Когато с ръце ме обвие,
когато ме жегне с очи,
когато със устни ме пие,
тогава и Бог си мълчи.

С жена му ли ти ще ме плашиш
и с думи за възли и смърт?
Нагазих до врат в тази каша...
Не търся за връщане път.

Какво от това,че ме виждаш
потрупана с черната пръст?
Самата ти даже завиждаш, че нося без страх своя кръст.

Цигара ли искаш? Вземи си.
Вземи и парите - На. Дръж.

Преди да говориш без смисъл - влюби се.
Влюби се веднъж.

В.МАДАРОВА
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия