Каква я мислехме, а каква стана...

Публикувана: 28 юни 2016, 15:52 ч.
Последно мнение: 21 юли 2016, 20:43 ч.

85 838
885

Sunny29 - Редовен потребител

Редовен потребител

28 юни 2016, 15:52 ч.

Накратко - как си представяхте децата си, какво се заричахте, че никога не бихте направили, допуснали и т.н., а ви се наложи да преглътнете.
Аз лично много уверено заявявах, че спокойните бременни раждат щастливи деца. Бях спокойна, усмихната, ходех на йога и бях твърдо убедена, че детето ще е като ангелче. Но не би!
Темата е опит за забавен поглед към действителността с деца, независимо от възрастта.

Виж целия пост

R

Редовен потребител

# 1 28 юни 2016, 15:58 ч.

Първата ми дъщеря беше ужасно бебе, ядеше по цяла нощ /т.е. лигавеше се през 10 минути/, пи мляко до 2 години, не искаше да се вози в количка, мъкнех я на ръка.....кошмар. Това съчетано с учене за изпити и 2-годишно бодуване....

С втората се бях зарекла, че ще умра будна, но до първия месец ще спрем нощното хранене- познайте дали се случи Mr. Green

Mr. Green

Яде мляко до 1 година, когато я лепна ужасен вирус и сама се отказа.
Бях се зарекла, че и да реве няма да я вадя от количката да не става като кака си- познайте, надмина кака си, целия град се обръщаше след нас, е няма как- и нея на ръце.....

През 7 години гледах бебета под индиго Laughing

Laughing

Обаче пък като пораснаха станаха послушни, едното има още какво да се желае де Wink

Wink

Виж целия пост

Редовен потребител

# 2 28 юни 2016, 16:07 ч.

Аз пробвах няколко пъти с количка и накрая купих едно кенгуру и си обикалях с него, та и двамата бяхме доволни навън. Обикалях като кон с часове, за да не реве.

Виж целия пост

Потребител

# 3 28 юни 2016, 16:11 ч.

Цитат на: Sunny29 в вт, 28 юни 2016, 15:52

Накратко - как си представяхте децата си, какво се заричахте, че никога не бихте направили, допуснали и т.н., а ви се наложи да преглътнете.
Аз лично много уверено заявявах, че спокойните бременни раждат щастливи деца. Бях спокойна, усмихната, ходех на йога и бях твърдо убедена, че детето ще е като ангелче. Но не би!
Темата е опит за забавен поглед към действителността с деца, независимо от възрастта.

Явно е обратното Mr. Green

Mr. Green

Аз се тревожих и се стресирах за най-малкото нещо и последното определение за мен за този период е "спокойна" , но да чукна на дърво бебчето за сега е много спокойно и от месец си спи по цяла нощ Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

Редовен потребител

# 4 28 юни 2016, 16:13 ч.

Бях се зарекла, че ще съм много строга майка.... hahaha

hahaha

Mr. Green

Пак го строявам, но не е като да не ме манипулира.... Mr. Green

Mr. Green

Heart Eyes

Също се бях зарекла - от раждането да спи отделно. Е, не стана! След гадните колики и уморителното нощно кърмене, спеше при мен, само и само да поспивам и аз.
За детските филми също казвах, че няма да го бъде - ами гледа си, но поне следя да е нещо от рода на Дора или Умизуми, та поне нещо да научава. Mr. Green

Mr. Green

Виж целия пост

Редовен потребител

# 5 28 юни 2016, 16:20 ч.

А, това със спането ми беше другото любимо. На шестия месец се предадох - бях толкова уморена и недоспала, че го оставях да спи при мен и само бутах да суче, когато огладнееше, но поне не сновях между леглото му и спалнята.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 6 28 юни 2016, 16:26 ч.

Не знам какво съм си представяла, не помня вече.. Crazy

Crazy

Спомням си, че децата на приятелите ни ми се струваше, че растат от само себе си, едва ли не Mr. Green

Mr. Green

Това преди да родя. Винаги ми изглеждаха сякаш с голяма лекота гледат деца, а децата едни голеееми и послушни, от година на година все по-порастнали. Но, никога не се интересувах как, аджеба се гледат деца, какви усилия, нерви коства. Освен огромната радост, която носи едно бебе в къщи Heart Eyes

Heart Eyes

После се изненадах /на фона на моята и на баща му беснотия Mr. Green

Mr. Green

/, че родих едно бебе, като пън Mr. Green

Mr. Green

Не е ревало, само спеше, нямаше колики, късно се обърна, късно проходи, беше дебело и седеше, само се хилеше. Кърмено, гледно, идилия. И така, докато не стана един малък дзвер, това между 1.6 и 5г.. За щастие вече се разбираме много по-добре, минахме тази възраст, когато си мислех, че ще се свърши с мен ooooh!

ooooh!

Не смея нищо да си мисля за пубертета Rolling Eyes

Rolling Eyes

Виж целия пост

Почетен член

# 7 28 юни 2016, 16:28 ч.

както казва поета: искахме както е по-добре, а стана както винаги Laughing

Laughing

Виж целия пост

Редовен потребител

# 8 28 юни 2016, 16:31 ч.

Това, което ме провокира да пусна темата е, че и аз в момента (на 4 години е моят син) си мисля, че с тази негова проклетия, ще се свърша. Не смея да мисля как ще я караме до 18. Ето и тук имах грешната представа, че малките деца са такива, каквито родителите ги направят, но не отчитах фактора темперамент, който в началото, докато се канализира поне малко, си е направо страшна работа. Има деца, които, където ги оставиш, там могат да стоят 1 час, имаме такива в приятелското обкръжение, моето не се задържа мирно и 2 минути дори. Рано се обърна, седна, изправи се, така и не започна да спи спокойно по цяла нощ.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 9 28 юни 2016, 16:31 ч.

Бях убедена, че поведенческите своеволия са само и единствено по вина на лошото възпитание. Е, челно се убедих, че не е точно така.
А, Съни е написала по-подробно точно какво, казано лаконично, имах предвид Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

M

# 10 28 юни 2016, 16:37 ч.

Гледах леко иронично-съжалително на приятелките ми, които се оплакваха от бебетата си, защото изобщо не беше трудно да се гледа моята дъщеря - стига да не е гладна, всичко е идеално - спокойно, ухилено, спящо по цели нощи бебче. Аз имах дори свободно време за четене часове наред, за телевизия, за сън, представяте ли си Mr. Green

Mr. Green

Общо взето, мислех повечето от майките около мен за малко глезливи, а самата себе си - за много добра майка ooooh!

ooooh!

Мислех, че бременността и раждането са най-трудни, после е песен.

Голяма патка съм била, след няколко години синът ми ми разказа играта hahaha

hahaha

Sunny29, разбирам те, моят е на 6 и наскоро се кара на баба си, че не е научила дъщеря си, т.е. мен, как се гледат деца Laughing

Laughing

Виж целия пост

T

The Siren of Titan

Ветеран

# 11 28 юни 2016, 16:43 ч.

Чак с третото успях да направя някои от нещата, дето се бях зарекла да ги направя с първото.

Е, работят в повечето случаи. Като няма как да вдигнеш бебето на секундата, се понаучава да се успокоява само.

Обаче също така си давам сметка, че има и такова нещо като "спокойно бебе". Има и такова нещо, че кърменето, научих от опит, не е едно и също за всички деца. Чак на третия път случих на виртуозно сукалче, което трупа гънки все едно от въздуха, а после само ти се усмихва и гука, освен това спи нощем, защото не изгладнява. Така че вече съм се отказала да давам каквито и да е съвети за кърмене, най-малкото пък да кажа, че е лесно. Лесно е, ако майката има данни и ако бебето има талант за това. Иначе е гадно. С второто дете (момиче) въобще не се стигна до дълго кърмене, просто не й пукаше за сучене, искаше храна и се отби на 11 месеца.

Виж целия пост

Пристрастен

# 12 28 юни 2016, 16:52 ч.

Свръхрозава ми беше представата... Joy

Joy

Особено след като имах русо и синеоко ангелче, което само усмихваше, спеше редовно и хапваше щастливо..
Да, ама докато навърши 2 г. Joy

Joy

После се оказа малък терорист и сякаш целта му беше да ми изпили нервите на макс.
Когато стана на 8-10 беше най-зле. Срам ме беше да се появя в у-ще и се чувствах ужасна майка, несправила се с нищо.
Пълна драма беше. И нищо, което познавах като метод на възпитание не работеше.
Оставаше ми единствено да променя себе си, явно с дзвера не можех да се справя.
И това беше най-хубавото, което можеше да стане.
Сега е на 15 и се пръскам от гордот, че е смислен, разумен и много в час младеж.
Дай боже, винаги така да върви!

Виж целия пост

Редовен потребител

# 13 28 юни 2016, 16:53 ч.

А как промени себе си?

Виж целия пост

Редовен потребител

# 14 28 юни 2016, 16:57 ч.

Съни, знам, че е лесно да се каже от страни.Но, се зареди с още търпение. Когато можеш си почивай, за да си майката, която искаш за детето си. Иначе в тежки моменти всички сме се превръщали в майки, които ако се видим от страни няма да ни се вярва и още по-малко да искаме да сме Confused

Confused

Виж целия пост

Препоръчани теми

Абитуриентски страсти 2024

21 266
253

Актуални теми и общи дискусии

Ваучери за храна?

3 134
137

Актуални теми и общи дискусии

Войната в Украйна 2

679 474
10 822

Актуални теми и общи дискусии

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.