Желание за дете и проблемни отношения

  • 31 197
  • 475
Здравейте момичета,
имам огромно желание за дете, макар че вече съм мама на два малчугана. В момента единственото което искам е да имам още едно детенце, чувствам че сега е времето, в което вероятно или трябва да забременея или да се откажа завинаги от тази мечта, защото съм на възраст, на която нямам време дълго да чакам. 
Проблемът в момента е, че с мъжа ми сме в обтегнати отношения, дори не знам ще успеем ли да закрепим брака си или работата отива към раздяла.
Чувствам се объркана и раздвоена. Вероятно периодът не е най подходящия за опити за бебе, предвид проблемите и неизвестните.  От друга страна не искам да се откажа от мечтата да си имаме още едно дете.  Какво бихте сторили на мое място?   Cry
Виж целия пост
# 1
Мъжът ти какво мисли за идеята? Ако той не е съгласен, няма защо да се терзаеш. Ако е съгласен - действайте.
Виж целия пост
# 2
Всеки има мечти в повече...Но понякога трябва да се мисли  трезво. И реално. Предвид това, което прочетох ,аз не бих се навила на трето. Още повече как ще го направите това дете?! На сърдито?!
Виж целия пост
# 3
Скрит текст:
Здравейте момичета,
имам огромно желание за дете, макар че вече съм мама на два малчугана. В момента единственото което искам е да имам още едно детенце, чувствам че сега е времето, в което вероятно или трябва да забременея или да се откажа завинаги от тази мечта, защото съм на възраст, на която нямам време дълго да чакам. 
Проблемът в момента е, че с мъжа ми сме в обтегнати отношения, дори не знам ще успеем ли да закрепим брака си или работата отива към раздяла.
Чувствам се объркана и раздвоена. Вероятно периодът не е най подходящия за опити за бебе, предвид проблемите и неизвестните.  От друга страна не искам да се откажа от мечтата да си имаме още едно дете.
  Какво бихте сторили на мое място?   Cry
На твое място не бих забременявала при проблемни отношения.
Виж целия пост
# 4
Здравейте момичета,
имам огромно желание за дете, макар че вече съм мама на два малчугана. В момента единственото което искам е да имам още едно детенце, чувствам че сега е времето, в което вероятно или трябва да забременея или да се откажа завинаги от тази мечта, защото съм на възраст, на която нямам време дълго да чакам. 
Проблемът в момента е, че с мъжа ми сме в обтегнати отношения, дори не знам ще успеем ли да закрепим брака си или работата отива към раздяла.
Чувствам се объркана и раздвоена. Вероятно периодът не е най подходящия за опити за бебе, предвид проблемите и неизвестните.  От друга страна не искам да се откажа от мечтата да си имаме още едно дете.  Какво бихте сторили на мое място?   Cry
Ами, представи си, че дори и да родиш дете без увреждания, като стане на 20 ще бъдеш на 60.
Защо да му го причиняваш, пък и след като с мъжа ти не се разбирате?
Аз всъщност, го разбирам него- ще му се да престане да живее сред памперси, температури и никнещи зъби.
Толкова ли нямаш собствен вътрешен свят, собствени интереси извън раждането и децата?
Виж целия пост
# 5
Всеки, който иска деца, явно няма интереси и вътрешен свят  Joy Чуди се с какво да си запълни времето просто  ooooh!
Виж целия пост
# 6
Всеки, който иска деца, явно няма интереси и вътрешен свят  Joy Чуди се с какво да си запълни времето просто  ooooh!

Хи,хи!
Това, извънземните или звездите ти го говорят? Joy
Виж целия пост
# 7
Здравейте момичета,
имам огромно желание за дете, макар че вече съм мама на два малчугана. В момента единственото което искам е да имам още едно детенце, чувствам че сега е времето, в което вероятно или трябва да забременея или да се откажа завинаги от тази мечта, защото съм на възраст, на която нямам време дълго да чакам. 
Проблемът в момента е, че с мъжа ми сме в обтегнати отношения, дори не знам ще успеем ли да закрепим брака си или работата отива към раздяла.
Чувствам се объркана и раздвоена. Вероятно периодът не е най подходящия за опити за бебе, предвид проблемите и неизвестните.  От друга страна не искам да се откажа от мечтата да си имаме още едно дете.  Какво бихте сторили на мое място?   Cry
Ти смяташ ли, че ще се справиш,ако се окажеш сама с бебе и две деца? Първо се изяснете с мъжа ти, абсолютна глупост е да забременееш без негово знание или съгласие. Брак не се оправя с бебета.
Виж целия пост
# 8
Ами то не е като да няма деца -има вече две, неистовата  "мечта" за трето е странна при такива обтегнати отношения. Та  права е Абсурт за може би  други липси, които  трето дете биха компенсирали...някак.  Не е права  за това с възрастта, щото няма общо  с доброто родителстване. Не разбирам как едно дете ще е ощетено с това, че като стане на 20, майка му ще е на 40 или 60 и в двата случая за детето ще са еднакво възрастни
Виж целия пост
# 9
В такава ситуация бих родила дете единствено и само ако мога сама да се справя с отглеждането на всичките. Ще задоволя желанието си без да очаквам и изисквам ангажимент от човека, с който нещата не вървят. Друг е въпроса мъжа какво мисли, защото много се съмнявам да иска да рискува.
Виж целия пост
# 10
. Не разбирам как едно дете ще е ощетено с това, че като стане на 20, майка му ще е на 40 или 60 и в двата случая за детето ще са еднакво възрастни
Не разбираш, защото не си го преживяла- в детската градина, после в училище, когато те питат това баба ти ли е?
Когато ти се иска да се надбягвате, да те носят на конче, да вървите по улицата и да си горда с мама, с която да ви казват, че сте сестри.......
Пропастта между поколенията съществува, но когато е прескочено едно, съвсем трагично става.
Няма дете, което и на 2 години да е, да не прави разлика между 40 и 60 годишните.
Виж целия пост
# 11
А той какво мисли по въпроса? Или няма значение?
Виж целия пост
# 12
Ами не прави разлика, повярвай ми! Баба ми ми беше повече майка от собствената ми такава, не ме грееше, че  родителката ми я смятаха за моя сестра..ама никак. за мен беше възрастна жена, точно колкото баба ми, с тази разлика, че ме беше срам от нея и предпочитах да представям баба ми като  майка. И никой не  ми се е подигравал за това.
Виж целия пост
# 13
Ами не прави разлика, повярвай ми! Баба ми ми беше повече майка от собствената ми такава, не ме грееше, че  родителката ми я смятаха за моя сестра..ама никак. за мен беше възрастна жена, точно колкото баба ми, с тази разлика, че ме беше срам от нея и предпочитах да представям баба ми като  майка. И никой не  ми се е подигравал за това.
Не мога да ти повярвам, защото сама си казваш, че за теб, е била " родителката", от която те е било срам.
И децата много добре са знаели, че баба ти те е гледала, защо да ти се подиграват?
ПП. В момента имаме гостенче- на племенницата ми дете, на почти 3 годинки.
Ами, много добре определя коя е кака, леля, баба.
Виж целия пост
# 14
Предвид отношенията с мъжа ти положението е много сложно. Имаш вариант да се закрепите (и най-вероятно съвсем ще се изострят нещата след едно бебе) или да се разделяте бързо и да търсиш друг баща.

Не разбираш, защото не си го преживяла- в детската градина, после в училище, когато те питат това баба ти ли е?
Глупости. Имам близки с такива родители и никой не им се е подигравал. Свекърва ми е родила третото си дете на 41. Няма такова нещо. Освен ако не контактувате с много ограничени хора, а с такива е добре като цяло да се прекратят отношенията, ако не е това, ще си намерят за какво да те одумват.

Ами, представи си, че дори и да родиш дете без увреждания, като стане на 20 ще бъдеш на 60.
Защо да му го причиняваш...
Пък може и още на 2 да е, когато някой ТИР я поменте. Ако можеха да се планират тия работи...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия