Здравейте мили хора.
Имам проблем, който започва много да ме натоварва. Това започна да се случва от около половин година, постоянно мисля, че някой може да умре, някой от семейството ми, мъжът ми, родителите ми, децата ми, и постоянно си представям колко много ще ме боли ... последните две години бяха много трудни за мен, много стресови ситуации. Например онзи ден баща ми ходи на лекар и мислех,че ще му открият рак и че предстои голям ужас, не съм емоционална, тези мисли не ги казвам на никого и никой от семейството ми не би предположил ,че ми се случва такова нещо. Най - честите ми лоши мисли за това,че може да изгубя мъжът ми, кск детето ми няма да си има татко , как ще живея сама и колко ще ми липсва... това е някаква лудост... не мога да споделя такова нещо на никого. Аз съм силен и борбен човек, а не знам какво става с мен ,не искам да си мисля такива неща. Разликата между мен и мъжът ми е 10 години, постоянно се притеснявам да не му стане нещо, аз не съм от жените, които все мърморят за нещо,а напоследък все мърморя,че пуши много и разни такива неща. Това,което се опитах да направя , за да си помогна и да изляза от това беше да пия валериан , после опитах с диаксит , гледам само комедии весели филми, постоянно се занимвам с нещо, имам хобита... но тези мисли не изчезват, все едно не мога да ги контролирам и съм често потисната. Обяснявам си състоянието ми като няккъв вид депресия, предизвикан от множеството стресови ситуации в които трябваше да съм силна, две години е така, мисля си,че колкото и силен да е човек организма и психиката се изхабяват ... не знам какви мерки да предприема, предстоят ми още вважни и трудни въпроси за решаване и трябва да съм стабилния човек, който бях, но не знам какво да опитам вече , за да изляза от това.....
Виж целия пост
Имам проблем, който започва много да ме натоварва. Това започна да се случва от около половин година, постоянно мисля, че някой може да умре, някой от семейството ми, мъжът ми, родителите ми, децата ми, и постоянно си представям колко много ще ме боли ... последните две години бяха много трудни за мен, много стресови ситуации. Например онзи ден баща ми ходи на лекар и мислех,че ще му открият рак и че предстои голям ужас, не съм емоционална, тези мисли не ги казвам на никого и никой от семейството ми не би предположил ,че ми се случва такова нещо. Най - честите ми лоши мисли за това,че може да изгубя мъжът ми, кск детето ми няма да си има татко , как ще живея сама и колко ще ми липсва... това е някаква лудост... не мога да споделя такова нещо на никого. Аз съм силен и борбен човек, а не знам какво става с мен ,не искам да си мисля такива неща. Разликата между мен и мъжът ми е 10 години, постоянно се притеснявам да не му стане нещо, аз не съм от жените, които все мърморят за нещо,а напоследък все мърморя,че пуши много и разни такива неща. Това,което се опитах да направя , за да си помогна и да изляза от това беше да пия валериан , после опитах с диаксит , гледам само комедии весели филми, постоянно се занимвам с нещо, имам хобита... но тези мисли не изчезват, все едно не мога да ги контролирам и съм често потисната. Обяснявам си състоянието ми като няккъв вид депресия, предизвикан от множеството стресови ситуации в които трябваше да съм силна, две години е така, мисля си,че колкото и силен да е човек организма и психиката се изхабяват ... не знам какви мерки да предприема, предстоят ми още вважни и трудни въпроси за решаване и трябва да съм стабилния човек, който бях, но не знам какво да опитам вече , за да изляза от това.....
Беше важно за мен да "чуя" нечие чуждо мнение...