Индивидуалното обучение в гимназията

  • 8 009
  • 31
Здравейте, тази година ще бъда ученик в 12-ти клас и ми е любопитно, какво мислите за индивидуалното обучение за подрастващи и юноши?

От миналата година съм на тази форма на обучение, основно поради медицински причини. Казвам основно, защото не ми се е наложило, но лично сам го исках и използвах медицински доклад от лекарска комисия, където ми е записана диагнозата. Даже психиатърът ми не беше много съгласен с това да мина на индивидуално, поради факта, че на моя възраст трябва да общувам с другите. Но аз лично не се чувствах на мястото си в класа. Нямаше тормоз, но просто не ми се говореше с никого и исках да съм у дома и да си цъкам на Плейстейшъните.   

Честно да ви кажа, по-добре не съм се чувствал преди 11-ти клас. Можех да спя докогато си искам, да си излизам с приятелите след като свършат училище, да си карам колело докато другите блеят в класните стаи, просто върха! Всички ми казваха, че щяло да ми бъде много трудно, но аз без да се старая си взех изпитите със среден успех 5,30 за годината.

Лично забелязвам много деца, които не се чувстват на мястото си, тормозят ги и тн. Чудя се, няма ли да е по-добре да ги сложат на индивидуално, където могат да се развиват самостоятелно? Няма да изпуснат кой знае колко материал, тъй като учителите повтарят това, което е в учебника, а и винаги може да се отиде на консултация, ако нещо не е ясно.

След като споделих историята си и мнението, бихте ли обмислили самостоятелната подготовка за себе си или вашето дете? Ако не, защо?
Виж целия пост
# 1
И като завършиш ли ще търсиш нещо, което да не те среща с хора?
Против съм аз излежаването вкъщи и отчуждаването по този начин.
Знанията придобити вкъщи са нищо, твърде нетрайни.
Виж целия пост
# 2
И пиеш 5 кафета на ден ...
Виж целия пост
# 3
За мен нещата са относителни - има младежи, при които индивидуалната форма в 11 и 12 клас е най-удачна, по медицински или други причини /състезатели, работещи, гонещи някаква цел, изискваща допълнителни занимания и т.н./. Ако обаче оставането вкъщи предполага ангажиране на частен учител по всеки предмет, независимо дали това е редовно за определен период или ударно, преди края на учебната година, финансовата част загрубява сериозно, което не ми се вижда оправдано, ако целта е просто "да се наспи детето".
Да, наистина има младежи, достатъчно зрели и мотивирани, при които усвояването на знания може и да не бъде свързано с присъствие в час, но те са по-скоро изключение, отколкото норма.

И в отговор на конкретния въпрос - не, не бих обмисляла априори такава форма за детето ми, без обстоятелствата да го наложат.
Виж целия пост
# 4
Щом се чувстваш добре и ще завършиш училище всичко е наред. И аз бях тормозена в училище, после и в живота, трябваха ми повече от 30 г. За да мога да кажа, че никой и нищо не ме тормози. Успех.
Виж целия пост
# 5
Аз съм го мислела за моето дете, дори ни го предложиха от мястото,където кара предучилищна, но засега предпочитам групова форма на обучение.При него проблема е точно това-трудно му е да се впише в групата, сам ако е се справя отлично със всичко, но в групата се уморява,бързо губи интерес и почва да се разсейва като така пречи не само на себе си,но и на другите.Все пак той е още малък и трябва да работим върху интеграцията му в група, ако видя че нещата не вървят като хората тогава ще премине на индивидуална форма на обучение.
Виж целия пост
# 6
Зависи от конкретния случай, но като цяло е добре да има тази алтернатива.
Едно по-малко дете може би ще бъде по-трудно мотивирано за напълно самостоятелни занимания.
Пак да го повторя и тук- имам колежка, живеят в чужбина, синът й е 10 годишен. Последната учебна година е на индивидуално обучение. Нейният отзив "родих се!". Детето е повишило забележимо успеха си, занимава се сам напълно резултатно под заплахата, че ако не работи, ще бъде върнат в училище. Действало много ефикасно!
За домашно обучаван ученик училището получава ли субсидия така, както ако го посещава ежедневно? /това по повод мотиви за одобрение- неодобрение/.
Виж целия пост
# 7
Социумът е много важен за изграждане на една личност. Самостоятелната форма е оправдана при тежки заболявания или за деца, които имат сериозна ангажираност в други занимания - талантливи спортисти, музиканти и т.н.
Не може човек цял живот да страни от проблемите. Ако се опитва да ги избегне в по-малка възраст, после го връхлитат с още по-голяма сила, защото не е изградил механизми да се справя с тях.
Училищата пак си получават нещо (но доста по-малко) за самостоятелната форма, което е логично, защото този ученик се явява на изпити, ангажират се учители, проверяващи, квестори и т.н.
Виж целия пост
# 8
Смятам ,че е чудесно ,че има такава форма на обучение, не забравяйте за опасностите , които има в училище- продава се все повече дрога и на все по-малки деца- усетите ли такова нещо прибирате децата в къщи и никакви контакти с тая болна среда в училищата!!!
Виж целия пост
# 9
Индивидуалното обучение има своите плюсове. Като начало се пропуска двойното учене - веднъж информацията, която в продължение на часове учителите преподават, а децата трябва да слушат затворени в стая, стоейки мирно на един чин и втори път следобед, когато трябва да седнат затворени вкъщи и да учат същата тази информация. Много по-леко за тях би било да седнат сутринта, да си научат зададените неща за деня до обяд и следобед да са свободни за други занимания, като спор, курсове, почивка и т.н.
Другия плюс е това, че едно дете много по-лесно възприема уроците, когато е само и му се отделя индивидуално внимание за нещата, които не са му ясни - при един клас от 25 деца учителката не може да обясни на всяко неразбрало дете поотделно. Определено и това, че детето стои далеч от всички наркотици, цигари и други забранени неща е доста важно. Както и лошия пример, който може това дете да получи и да възприеме от други деца - псувни, агресия, бягане от училище, тормоз на по-малки деца и т.н.
Но има и отрицателни неща, като например риск от изграждането на един антисоциален човек, който после много трудно ще се впише в живота. Отделянето от средата и предпазването на децата от реалността не смятам, че е правилно, защото ако едно дете е "гледано в саксия" до навършване на определена възраст и не е имало възможност да се сблъска и с неприятните неща в живота, то момента на влизането му в реалния живот може да го съсипе психически

Та като цяло нещата са доста относителни - има и плюсове и минуси и трябва много внимателно да се преценяват нещата преди да се избере този начин на обучение, освен ако не се налага поради някаква неизбежна причина  Peace
Виж целия пост
# 10
Повтарянето на една информация не е минус, а плюс за нейното усвояване и трайно запаметяване.
Виж целия пост
# 11
Аз също подкрепям възможността детето да се обучава вкъщи. По много причини. Някои сте ги споменали вече. Само не съм съгласна, че така детето става асоциално. Всички говорите за това, че то ще посещава допълнителни школи, спортове и други такива-това предполага срещи с деца, нали? И то с деца, с които имат общи интереси. Вярно е, че една личност се изгражда и в социума, но ако там има тормоз, деца с липси във възпитанието, изповядващи различна ценностна система, полезно ли е детето да расте с етикет "смотан", "задръстен", нецензурни епитети? Каква личност ще изгради това?
Всеки от нас си избира средата, нали? Защо детето трябва да е принудено да търпи среда, която не е за него? Да, добре е да изгради резилиънс, но понякога всички опити за справяне с трудностите просто се изчерпват и спираш да водиш тази борба, да хабиш тази енергия, която иначе може да се използва за учене, за хоби, за развиване на таланти.....
Виж целия пост
# 12
Аз те поздравявам за това. Още повече, че ти не си се изолирал и поддържаш връзки с приятели, излизаш, спортуваш. Мисля, че това е много ценно.

Според мен да се впишеш в една "болна среда" определено не е никакъв признак на адаптивност и социалност. Последните проучвания сочат, че агресивността там расте и че на някои места нивото е отчайващо ниско. Защо да търпи това и да пада до това ниво, само и само да се впише.

Напълно съм съгласна и с Enidi. Борбата понякога не си заслужава.
Виж целия пост
# 13

Според мен да се впишеш в една "болна среда" определено не е никакъв признак на адаптивност и социалност. Последните проучвания сочат, че агресивността там расте и че на някои места нивото е отчайващо ниско. Защо да търпи това и да пада до това ниво, само и само да се впише.

Напълно съм съгласна и с Enidi. Борбата понякога не си заслужава.

Съгласна и аз.
Виж целия пост
# 14
Не се ли бърка индивидуално и домашно обучение?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия