Индивидуалното обучение в гимназията

И като завършиш ли ще търсиш нещо, което да не те среща с хора?
Против съм аз излежаването вкъщи и отчуждаването по този начин.
Знанията придобити вкъщи са нищо, твърде нетрайни.

И пиеш 5 кафета на ден ...

За мен нещата са относителни - има младежи, при които индивидуалната форма в 11 и 12 клас е най-удачна, по медицински или други причини /състезатели, работещи, гонещи някаква цел, изискваща допълнителни занимания и т.н./. Ако обаче оставането вкъщи предполага ангажиране на частен учител по всеки предмет, независимо дали това е редовно за определен период или ударно, преди края на учебната година, финансовата част загрубява сериозно, което не ми се вижда оправдано, ако целта е просто "да се наспи детето".
Да, наистина има младежи, достатъчно зрели и мотивирани, при които усвояването на знания може и да не бъде свързано с присъствие в час, но те са по-скоро изключение, отколкото норма.

И в отговор на конкретния въпрос - не, не бих обмисляла априори такава форма за детето ми, без обстоятелствата да го наложат.

Щом се чувстваш добре и ще завършиш училище всичко е наред. И аз бях тормозена в училище, после и в живота, трябваха ми повече от 30 г. За да мога да кажа, че никой и нищо не ме тормози. Успех.

Аз съм го мислела за моето дете, дори ни го предложиха от мястото,където кара предучилищна, но засега предпочитам групова форма на обучение.При него проблема е точно това-трудно му е да се впише в групата, сам ако е се справя отлично със всичко, но в групата се уморява,бързо губи интерес и почва да се разсейва като така пречи не само на себе си,но и на другите.Все пак той е още малък и трябва да работим върху интеграцията му в група, ако видя че нещата не вървят като хората тогава ще премине на индивидуална форма на обучение.

Зависи от конкретния случай, но като цяло е добре да има тази алтернатива.
Едно по-малко дете може би ще бъде по-трудно мотивирано за напълно самостоятелни занимания.
Пак да го повторя и тук- имам колежка, живеят в чужбина, синът й е 10 годишен. Последната учебна година е на индивидуално обучение. Нейният отзив "родих се!". Детето е повишило забележимо успеха си, занимава се сам напълно резултатно под заплахата, че ако не работи, ще бъде върнат в училище. Действало много ефикасно!
За домашно обучаван ученик училището получава ли субсидия така, както ако го посещава ежедневно? /това по повод мотиви за одобрение- неодобрение/.

Социумът е много важен за изграждане на една личност. Самостоятелната форма е оправдана при тежки заболявания или за деца, които имат сериозна ангажираност в други занимания - талантливи спортисти, музиканти и т.н.
Не може човек цял живот да страни от проблемите. Ако се опитва да ги избегне в по-малка възраст, после го връхлитат с още по-голяма сила, защото не е изградил механизми да се справя с тях.
Училищата пак си получават нещо (но доста по-малко) за самостоятелната форма, което е логично, защото този ученик се явява на изпити, ангажират се учители, проверяващи, квестори и т.н.

Смятам ,че е чудесно ,че има такава форма на обучение, не забравяйте за опасностите , които има в училище- продава се все повече дрога и на все по-малки деца- усетите ли такова нещо прибирате децата в къщи и никакви контакти с тая болна среда в училищата!!!

Индивидуалното обучение има своите плюсове. Като начало се пропуска двойното учене - веднъж информацията, която в продължение на часове учителите преподават, а децата трябва да слушат затворени в стая, стоейки мирно на един чин и втори път следобед, когато трябва да седнат затворени вкъщи и да учат същата тази информация. Много по-леко за тях би било да седнат сутринта, да си научат зададените неща за деня до обяд и следобед да са свободни за други занимания, като спор, курсове, почивка и т.н.
Другия плюс е това, че едно дете много по-лесно възприема уроците, когато е само и му се отделя индивидуално внимание за нещата, които не са му ясни - при един клас от 25 деца учителката не може да обясни на всяко неразбрало дете поотделно. Определено и това, че детето стои далеч от всички наркотици, цигари и други забранени неща е доста важно. Както и лошия пример, който може това дете да получи и да възприеме от други деца - псувни, агресия, бягане от училище, тормоз на по-малки деца и т.н.
Но има и отрицателни неща, като например риск от изграждането на един антисоциален човек, който после много трудно ще се впише в живота. Отделянето от средата и предпазването на децата от реалността не смятам, че е правилно, защото ако едно дете е "гледано в саксия" до навършване на определена възраст и не е имало възможност да се сблъска и с неприятните неща в живота, то момента на влизането му в реалния живот може да го съсипе психически

Та като цяло нещата са доста относителни - има и плюсове и минуси и трябва много внимателно да се преценяват нещата преди да се избере този начин на обучение, освен ако не се налага поради някаква неизбежна причина  

Повтарянето на една информация не е минус, а плюс за нейното усвояване и трайно запаметяване.

Аз също подкрепям възможността детето да се обучава вкъщи. По много причини. Някои сте ги споменали вече. Само не съм съгласна, че така детето става асоциално. Всички говорите за това, че то ще посещава допълнителни школи, спортове и други такива-това предполага срещи с деца, нали? И то с деца, с които имат общи интереси. Вярно е, че една личност се изгражда и в социума, но ако там има тормоз, деца с липси във възпитанието, изповядващи различна ценностна система, полезно ли е детето да расте с етикет "смотан", "задръстен", нецензурни епитети? Каква личност ще изгради това?
Всеки от нас си избира средата, нали? Защо детето трябва да е принудено да търпи среда, която не е за него? Да, добре е да изгради резилиънс, но понякога всички опити за справяне с трудностите просто се изчерпват и спираш да водиш тази борба, да хабиш тази енергия, която иначе може да се използва за учене, за хоби, за развиване на таланти.....

Аз те поздравявам за това. Още повече, че ти не си се изолирал и поддържаш връзки с приятели, излизаш, спортуваш. Мисля, че това е много ценно.

Според мен да се впишеш в една "болна среда" определено не е никакъв признак на адаптивност и социалност. Последните проучвания сочат, че агресивността там расте и че на някои места нивото е отчайващо ниско. Защо да търпи това и да пада до това ниво, само и само да се впише.

Напълно съм съгласна и с Enidi. Борбата понякога не си заслужава.

Съгласна и аз.

Не се ли бърка индивидуално и домашно обучение?

Би ли ни изтъкнала разликите между двата вида съгласно ЗПУО или ЗНП?

Според мен индивидуалното е за деца със здравословни проблеми , с невъзможност да посещават редовни учебни занимания, с решение от ТЕЛК за инвалидност. Такива дечица желаят , но не могат да са като другите. Мечтаят да ходят на училище , но са в невъзможност често.(някой са в колички или приковани на легло). На такива деца се дава възможност за индивидуално обучение , което включва подготовка вкъщи с учители от съответното училище. Те се явяват на изпити за приравняване на годината и преминаване в по-горен клас, които могат и са подвижни пред комисия , които не могат задочно вкъщи с писмени работи.
Домашното обучение , за което пишете според мен е по желание на родителите да спрат децата си от училище, без да имат здравословни проблеми. В тези случай щом за парите пишете , би следвало да се дават на родителите и те да си преценяват за учители, за детегледачки , за школи или сами ще си ги обучават. В края на учебната година се явяват на изпит за покриване на норматив. Би следвало да има възможност родителите да избират, но колко биха се съгласили въпреки нездравословната среда да си обучават в домашни условия децата не знам. Имаше няколко предавания за такива случай по ТВ.
Момчето , което отвори темата е на индивидуално обучение, както разбрах. То има лекарско решение и препоръка да бъде на такова обучение. Има право на консултации с учители, подвижен е и дееспособен, можел е да избира и се пита дали правилно е постъпил. Аз поне така разбирам поста му.

Въпросът ми не беше как стоят нещата според теб, а какви са разликите по закон. Понеже твърдиш, че се бъркат индивидуално и домашно обучение.
Ако се интересуваш наистина от въпроса, има нов закон, който влиза в сила от първи август и в който са регламентирани няколко вида неприсъствени форми на обучение.

Дидева , права си. Съгласна съм, че има промяна (признавам ,че не с всичко  съм наясно), но закона още дори не е влезнал в сила. И аз не твърдя , а питам .
 Момчето вече една година е на такова обучение и се пита правилно ли е постъпил. Неговият случай за индивидуално обучение е по здравословни причини. Другите биха искали такова обучение за децата си, но   нямат здравословен проблем.
 Може да споделиш тук тези новости, май има голям интерес. Лично аз не бих могла домашно обучение да осигуря ,но  нямам против който е решил да има възможност да го избере за детето си.  Аз не бих го направила (не само поради финансови причини)

Това не го знаех, мерси, че разясни. 

Всъщност темата е за индивидуалното обучение в гимназиален етап. То е ясно, че се случва вкъщи. За дете на такава възраст не е нужно да се осигурява родителско присъствие или детегледачка, така че родителят няма нужда да напуска работа, например, или да плаща на човек за грижата. Тук по-скоро говорим за младежи, които остават вкъщи. Това от своя страна им дава възможност да се научат на самоорганизация и самомотивация за учене - той седи на едно място и си чете урока, не защото учителят му виси на главата. Да, той ще спи до късно, но ще седне да чете, точно когато се почувства най-работоспособен и готов за нови знания. Познавайки добре своите канали за най-лесно възприемане на информация, младежът сам ще си измисли метод за запаметяване на новата такава - ще пише/преписва, рисува, ще се самозаписва как чете урока, ще пее, ще ползва уча.се или други платформи и т.н. Може да му отнеме по-малко време и по-малко повторения и дори да усвои за по-малко месеци учебния материал, предвиден за дадената година 

 Всяко нещо си има плюсове и минуси, но избор трябва да има разумен и в интерес на детето.  

Аз бих оставила дъщеря си на домашно обучение. Наблюденията ми за нея са, че когато и се наложи да си остане у дома поради болест, тя научава материала за този период по-лесно и бързо. Използвам нагледни материали, чертаем, рисуваме нещата. Освен това, винаги минаваме съучениците и с материала и се шегувам, че ако си е у дома, дванадесет години обучение може да ги вземе за шест. Децата по-лесно запомнят с реални истории и примери, отколкото със сухите обяснения в учебниците.

Домашно обучение по смисъла на новия закон (както и на стария) няма. Възможностите (освен обичайната присъствена) са индивидуална, самостоятелна и комбинирана. При всички форми се следват задължителните образователни стандарти на МОН и учебния план на училището, в което са записани децата (което е основната разлика с домашното обучение - home schooling, както се разбира на много места по света). При индивидуалната форма училището е ангажирано с ученика, съставя му индивидуален учебен план, осигурява му часове с учители и пр. Субсидията за нея е по-висока и от стандартната, но формата се предлага само за деца със здравословни проблеми или деца с изявени дарби, както и деца, които трябва/искат да завършат например две години за една. Комбинираната включва и присъствие в определени часове в у-ще. Самостоятелната също е предназначена за деца със здравословни проблеми или надарени деца, но по новия закон може да бъде избрана и по желание на  родителите (по стария - само за ученици над 16 г.). При нея единственото задължение на училището е да организира и проведе изпити за ученика в края на годината по приетия учебен план. Субсидията е доста ниска, а на родителите  (някой питаше) не само не се полага нищо, но засега се твърди, че тези ученици няма да получават и безплатни комплекти учебници (въпреки че са длъжни да ги следват).

 А по темата - поздравления за това, че поемаш отговорност за собственото си образование, и успех!  Независимо какъв е изборът на човек в това отношение, той трябва да бъде осъзнат и обмислен. Някак си всички се сещаме за това, когато искаме да променим нещо радикално (например да спрем децата си от стандартното училище), но пропускаме, че решението да го посещават също трябва да бъде толкова добре преценено и плюсовете и минусите - претеглени. След известен брой години в две много различни у-ща личното ми мнение е, че поне до 7 клас вариантът за неучилищно обучение определено има много повече плюсове, стига семейството да може да ги осъществи. За гимназията засега не съм толкова категорична, но само при условие, че детето учи в мечтаната от него гимназия и случи на учители и съученици. Още веднъж, успех на автора на темата!

Дъщеря ми е на индивидуално обучение и това й се отрази много зле на психиката. За големи ученици (16-19 г.) е добре, но социалната изолация за по-малки деца, особено за такива като моето, които обичат да бъдат сред децата, е равносилно на смърт. Детето ми е преживяло много неща без да му се отрази, но отделянето от другите деца го разболя.

Е, други се разболяват от принудителното общуване с деца, с които нямат общ език, или от неестествения физически и интелектуален режим в училище. Трети пък се адаптират лесно към най-различни варианти. Единственото крайно съмнително нещо са категоричните обобщения и посочването на "верен" и "грешен" за всички подход.

Нашия двугодишен вече  опит от 4 и 5 клас е точно на другия полюс.
Освободеното  свободно време инвестирахме в извънкласни занимания свързани с изучаване на езици и спорт. Групите са само от деца в същата възраст ,но с мотивация и отношение към съответното занимание. Нивото на общуване е много различно от това в обикновено ДУ.
Ако трябва да бъдем честни всички деца обучавани извън системата на ДУ са лишени от ''привилегията'' да получат някои преки впечатления .
Ежедневните учебни занимания започват след 9ч. Няма преумора ,няма недоспиване поради което усвояването на материала е много по-бързо и ефективно. Самият материал се изучава в блокове ,което дава възможност да се осъзнае връзката взето -ново  и при това се пести  много време от припомняне. В училище материала е накъсан по дни и предмети .Малка част от преуморените деца успяват с такава лекота да свързват старото с новото.
Обичайно нов урок в нормален клас се предава за около 20мин.до половин час и остава време за едва няколко упражнения които да затвърдят наученото. У дома новия урок се усвоява  значително по-бързо ,а   времето за  упражнения е неограничено до постигане на целта разбраното  да е и затвърдено. Резултатите са блестящи.
Набляга се на самостоятелна работа .С нарастването на броя положени изпити евентуалното притеснение постепенно се заменя от увереност и концентрация.
Няма тежки чанти, няма преумора, няма прескочен поради отсъствия материал.  Остава време за всичко. Не се минава напред преди взетото на е затвърдено .Ученето не е мъка, а удоволствие и не защото децата са кой знае колко  различни ,а защото условията нямат нищо общо.

mamamari, описаната от вас форма не е индивидуална, а групова. На практика описахте обучение в частно училище вместо в държавно/общинско училище. При индивидуалното обучение детето е само, а не в група.

Самостоятелна форма на обучение.

https://www.bg-mamma.com/?topic=894502
Обучението се провежда самостоятелно ,а изпитите са разпределени в две сесии  като при студентите.
Традиционно езици и спорт у нас  се практикуват като извънкласни занимания по ред причини. Не сме открили топлата вода.
Не е тайна за никого ,че ДУ(с малки изключения)  от години  се бяха  превърнали единствено в топло място за социални контакти ,където образованието е последна грижа. За мен проблем възникна  когато  ми стана ясно  ,че въпросното пребиваване съвсем реално вече не е безопасно и никой не носи отговорност за това.
Много от нас вероятно биха преглътнали пилеенето на време ,но когато въпроса опре до сигурността и здравето на собственото ми дете ,нещата се променят.  За мен лично  ДУ -никога вече!
Няма значение кой как ще го нарича. Търсехме само безопасност ,а се оказа  направо изключително .
 

Timby, вярно, че индивидуалната и самостоятелната форма са различни; индивидуалната включва посещение на определен брой часове в училище/с учител, а самостоятелната се провежда изцяло извън училище. Но така или иначе нито едната не обрича детето на изолация. То може да се чувства съвършено изолирано и в клас, може и да се радва на прекрасни социални контакти и пълноценно общуване, без да стъпва в училище. И естествено, че децата и в индивидуална, и в самостоятелна форма могат да посещават всякакви други занимания, не виждам никакво противоречие.

easy rider, при индивидуална форма детето ходи на училище, но не го допускат при другите деца!
Учителите го поемат на входа на училището, провеждат си часовете и след това го предават на родителите.
Това е за началните класове и не важи за големи ученици.
В такъв случай самостоятелната форма е по-добра за малките ученици. Родителите решават как да организират обучението на детето и имат възможност да му осигурят социални контакти. от значение е и, че при самостоятелната форма могат да си подберат учители, при индивидуалната - каквито предложат от училището.

Няма нужда от индивидуални учители.Може и групови занимания  кръжок, школа, курс .Не е идеално ,но дори ''уча се '' е в пъти по-добро от това, което може да  ''откриете'' в някои  ДУ.
    Покрай липсата на преподаватели по сериозни предмети като химия, физика ,математика ,биология ... И покрай решението ,че  една педагогика превръщала всеки в учител по всичко , имаме личен опит с ''учител'' ,който сам не е в състояние нито да се справи с тестовете за ученици ,нито да ги провери.
    Колкото и преувеличено и невероятно да звучи е факт черно на бяло . Съответното ни изпитване се пази и е достъпно по служебен ред .Преди време други  възмутени от същия ''специалист'' бяха изпратили копия от ''бисерите му'' на съответните институции ,но познайте дали нещо се случи.
     Такъв ''учител'' със сигурност причинява повече щети върху образованието на поколения наред дори от липсата на учител ,а  със задължението да се избира ДУ училище само в района се отрязва пътя на много деца до качествено безплатно образование.
   За беля пътят към всички най-желани професии минава точно през тези предмети.