На 16 съм и имам нужда от помощ и съвет.

  • 1 856
  • 1
Животът ми в момента буквално се разпада а съм едва на 16. Имам толкова много проблеми че може би трябваше да си направя списък. До скоро нещата не изглеждаха въобще толкова зле но положението ескалира много бързо. Родителите ми имат сериозни проблеми и е вероятно да се разделят. Това го научих последните няколко дена и може би съм в шок от това и не мисля трезво. Аз самият от преди това си мислех да потърся помощ от терапевт, но в момента това може би трябва да почака. Дори и без родителите ми да имаха проблеми аз бях и съм много объркан за живота си и накъде съм тръгнал. Сега с последните развития на събитията чувствам мозъка си като омлет. Не мисля че мога във форум коректно да опиша проблемите които имам със себе си. И исках да знам как да потърся терапевт без да обсъждам твърде много с родителите си. Но сега по скоро искам да знам как да се справя с родителите си. Не мога да ви опиша колко абсурдни са проблемите им. Но въпреки това са много сериозни. Те имат тези търкания помежду си от години, но сега ескалират покрай тяхната обща амбиция да строят вила. Имат много пререкания и никога не са съгласни за нищо. Не мисля че е уместно тук да разказвам всичко, но просто аз не знам какво да правя. Майка ми има намеренията да си тръгва и тя не знае на къде, защото не може вече да издържа своеволията на баща ми. И двамата не са лоши хора просто не могат да се разберат и са уникално трудни характери. Част от личните ми проблеми които са ме карали да мисля за терапевт е че аз не си общувам много с тях. Имам много такива проблеми с общуването и с други хора, не чувствам че принадлежа истински никъде. Нито към семейството нито към приятелите. Понякога наистина се чувствам сам и това ме ужасява. Някой би си помислил че преувеличавам или че се лигавя защото отстрани нещата никога не изглеждат толкова зле. Но особено сега аз се чувствам много сам и на ръба. Затова пиша и тук. Мисля просто да ги хвана (родителите ми) и да поговоря с тях за да се види какво ще се прави, но това ме ужасява и ми е рано аз да им бъда родител.
Виж целия пост
# 1
Здравейте,
Хайде за да внесем ред да разделим проблемите ви на две части:
1. Относно родителите ви – Първо и най-важно търканията са МЕЖДУ ТЯХ. Тоест вие по никакъв начин не сте отговорен за тях и няма как да носите вина за това. По същата причина вие не способствате през затвореността си или други ваши черти от характера за това. Вината разбира се е чувство, на него не може да се заповяда и знам, че то съществува у вас. Опитайте се да се насочите към вашите неща и да се занимаете с тях.
2. По отношение „омлета“ и липсата на истински приятели, мисля че трябва да започнете разплитането на кълбото точно от там. Смятам, че добре сте се насочили към посещения на терапевтът би помогнал в това. Тъй като вече сте на 16 години, може да изявите желание пред родителите си и да ходите на терапевт сам. Ако харесвате стила ми на работа, а това може да се прецени по отговорите които давам, аз работя с тийнейджъри и мога да ви посоча на лични, как да се свържем.
Нещото, което обединява двете части на проблемите и дава „светлина в тунела“ е именно това, че сте на 16 – не сте толкова зависим от родителите си и сам може да направите и поемете отговорност за много неща. Сепарация му е майката Simple Smile
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия