Как да се преборя със себе си?

Здравейте! Предварително искам да благодаря за всичко, което правите за нас и за всеотдайността, с която ни помагате! Ето и моята история: аз съм 24 годишна жена. Детството ми премина в малък град, в който баща ми беше с високи позиции, той не беше добър баща и съпруг за майка ми. Имаше много любовници, за които знаеха всички. Майка ми е много кротка, скромна и смирена жена и не предприе нищо, само страдаше в себе си, но аз го усещах. През цялото си детство получавах упреци, психически тормоз и всячески ми се натякваше, че не съм най-умната, най-успешната, най-прилежната. Колкото и нескромно да звучи си мисля, че съм нормално интелигентна, възпитана, бях най-добрата ученичка от випуска на изпити, матури и т.н., но никога не беше достатъчно. Около 4-5-6 годишна дядо ми (баща на баща ми) беше опериран от тумор в главата и получаваше много страшни кризи, целия започваше да се тресе и да вика, кризите бяха ненадейни и аз ставах техен свидетел неколкократно. До ден днешен не мога да ги забравя. В детството ми също така получавах само забрани и строги правила. В пубертета бях лишена от нормални дрехи за една тинейджърка и като цяло всичко това създаде комплекси в мен. Преди пълнолетието ми майка ми и аз напуснахме дома на баща ми (изобщо не го приемам за такъв) трудно, но се справихме. Миналата година се запознах с прекрасен мил и сърдечен мъж, сгодихме се, но.....вчера той ме остави. Проблема е че съм комплексирана постоянно мисля, че е несериозен, че ми изневерява и че не ме желае. Бяхме в чужбина, където той е музикант. След неразбирателство с колегите си, той реши че напуска групата и се прибрахме, при което аз от една седмица наистина прекалих с упреците и караниците. Обвинявах го, че е лекомислен, че не иска да имаме семейство. Прекарахме цяла седмица така. Бяхме в неговия дом, при семейството му, където се чувствам нежелана. Мен ме наричат по име, а жената на брат му е "снахата" това ме наранява и обижда. Просто всичко ми се събра, всичко ме дразни, всичко ме наранява. Обичам този човек повече от всичко, а той ме изостави сам сама... Объркана съм не знам как да го върна към себе си, не знам как да се успокоя и да не го натоварвам. Знам, че прекалих наистина. Отделно от малка имам фобия от пеперуди и гълъби. Доколкото мисля трезво, моето обяснение за пеперудите е, че когато свекървата на майка ми тоест баба ми почина на вратата сложиха от онези големи жалейки приличащи на пеперуди. Аз бях на 4 години, но помня като на снимка как я бяха сложили по очи и обтриваха тялото и със спирт... нещо такова. Изобщо детството ми ми нанесе големи щети, надявам се поправими. Мисля, че психиката се корени тогава, за това и търся и свързвам проблемите си с този период. Моля ви помогнете ми! С уважение, Даная!