Здравейте,
реших се да пусна тема,за да може евентуално да получа съвет или насока как действам.
Синът ми е на 7г. и 4м.,като цяло още от малък е много енергичен,жизнен,нищо не може да го умори.
Както всяко дете прави пакости и щуротий,но това не е нещо ненормално.
Притеснява ме отношението му към мен,към бабите му..и въобще най-вече към роднините,близките /като не всички живеем в една къща/. Постоянно се отяжда,държи се нервно,невъзпитано. Ако някой го попита нещо или подминава и нищо не отговаря или се отяжда,дори за най-малкото.
Когато за нещо му се скараме,става още по-нервен и ядосан,започва да блъска..търси нещо да хвърли,за да си изкара яда. Не знам къде точно сбърках при възпитаването му,обяснено му е как трябва да се държи. Включително и преди два дни разговаряхме,той обеща,че повече няма да прави така,извини се..видях,че наистина искренно казваше,че ще се промени отношението си,но..до вчера. Когато го питам защо така се държи,какво му тежи,да каже,да сподели - няма отговор за нещо конктретно.Той вече толкова е свикнал с това си негово държание,че просто го е взел за нещо нормално.
Баща му също разговаря с него,говорим с детето.
Единствено,когато баща му присъства има някакъв страх и респект и не смее много да проявява такова отношение,но в момента в които баща му излезе и се започва..Мен също не ме слуша,позволява си и с мен да се заяжда,да прави сцени на нервни кризи..Иначе вечерно време,когато си легнем се гушкаме,целува ме..не е лишен и от любов. Не знам как да се справя с този негов период,имам чувството,че съм лоша майка и че хората мислят,че аз така съм го възпитала и вината е в мен. Реших,че трябва да потърся помощ.
Аз ли трябва да отида на психолог,детето ли трябва да заведа? Как да се държа с него,опитах и с добро и с лошо-ефект нулев /само за момента/.
Предварително благодаря!
Виж целия пост
реших се да пусна тема,за да може евентуално да получа съвет или насока как действам.
Синът ми е на 7г. и 4м.,като цяло още от малък е много енергичен,жизнен,нищо не може да го умори.
Както всяко дете прави пакости и щуротий,но това не е нещо ненормално.
Притеснява ме отношението му към мен,към бабите му..и въобще най-вече към роднините,близките /като не всички живеем в една къща/. Постоянно се отяжда,държи се нервно,невъзпитано. Ако някой го попита нещо или подминава и нищо не отговаря или се отяжда,дори за най-малкото.
Когато за нещо му се скараме,става още по-нервен и ядосан,започва да блъска..търси нещо да хвърли,за да си изкара яда. Не знам къде точно сбърках при възпитаването му,обяснено му е как трябва да се държи. Включително и преди два дни разговаряхме,той обеща,че повече няма да прави така,извини се..видях,че наистина искренно казваше,че ще се промени отношението си,но..до вчера. Когато го питам защо така се държи,какво му тежи,да каже,да сподели - няма отговор за нещо конктретно.Той вече толкова е свикнал с това си негово държание,че просто го е взел за нещо нормално.
Баща му също разговаря с него,говорим с детето.
Единствено,когато баща му присъства има някакъв страх и респект и не смее много да проявява такова отношение,но в момента в които баща му излезе и се започва..Мен също не ме слуша,позволява си и с мен да се заяжда,да прави сцени на нервни кризи..Иначе вечерно време,когато си легнем се гушкаме,целува ме..не е лишен и от любов. Не знам как да се справя с този негов период,имам чувството,че съм лоша майка и че хората мислят,че аз така съм го възпитала и вината е в мен. Реших,че трябва да потърся помощ.
Аз ли трябва да отида на психолог,детето ли трябва да заведа? Как да се държа с него,опитах и с добро и с лошо-ефект нулев /само за момента/.
Предварително благодаря!
