Паник атаки / Нервност и Сърцебиене

Здравейте на всички! Никога не съм предполагала, че ще се обърна за помощ онлайн, но усещам, че вече губя себе си и живея във все по-голям страх и напрежение. Всичко започна преди около 2 месеца, когато за пръв път получих паник атака. Докато бяхме с бебето ми, което е на 11 месеца, усетих прилив на адреналин, сърцето ми заби учестено и се вдигнах кръвно. Веднага го сложих в неговата кошара и излязох в коридора на етажа, звъннах на майка ми с молба да дойде колкото може по-скоро. От този ден нататък вече не съм същата- изпитвам ужасна изнервеност, когато съм с бебето, не мога да се зарадвам на неговото присъствие, искам да се махна колкото се може по-далеко от него, а когато го направя (бях за почти 20 дни при съпруга ми, който работи в чужбина), ми липсва. От друга страна се страхувам да остана сама с него- това ме побърква, страх ме е ужасно много. Искам да кажа, че имам най-прекрасното и сладко мъниче на земята- нито е ревльо, нито се тръшка, просто е добър и много усмихнат. Аз съм тази, която не вижда това - вече нищо не ме радва. От онзи ужасен ден, когато за пръв път получих паник атака, си представям само лоши, черни неща. Например - виждам коте, което се е излегнало на слънце, и си представям как някой го стъпква, стоя на втория етаж на мола и си мисля как някой се хвърля и пада долу, вече не се докосвам до големи ножове, постоянно се напрягам в тези мисли. Страхувам се да бъда сама, не искам да бъда в такова положение. Ами ако получа криза и си го изкарам на детето ми? Няма да си го простя никога. Опитах се да разговарям няколко пъти с мъжа ми по този въпрос, но той като че ли не схваща сериозността на положението и все обяснява, че трябвало да отида на доктор и да съм спряла да мисля. Всъщност аз наистина отидох на кардиолог, който ми предписа леко успокоително. Само че това не помага и понякога паник атаките ме връхлитат изненадващо. Тогава треперя и искам да избягам. Искам да уточня, че съм безработна по собствено желание. Когато разбрах, че съм бременна, напуснах работа и от юни миналата година съм домакиня. От самото раждане на бебето живея с родителите ми, за да помагат, но доста често съм в чужбина, за да бъда със съпруга. Още съм студент и имам държавни изпити, върху които не мога да се концентрирам, защото не мога да мисля за тях. Всичко покрай мен и в мен е само ужасен страх и паника, че бих могла да нараня някого. Искам да се върна на работа, защото си мисля, че имайки отново социални контакти, ще променя енергията си и ще стана отново каквато бях. С мъжа ми постоянно спорим на тази тема- той не иска и категорично не иска да чуе да оставя бебето на родителите ми, а аз да работя (още повече в чужбина) Никога не съм живяла в такова състояние- докато работех, живеех сама, имах много активен социален живот, работата ми беше динамична, пътувах, после когато напуснах, се прибрах в България,
но там нямам познати или приятели, с които да излизам. Моля за съвет- знам, че най-удачното е да се каже да посетя психолог / психиатър, да ми назначат хапчета или нещо такова, но аз съм в друга държава и не мога да си позволя терапии, още повече че принципно имам безплатен психолог от службата на мъжа ми, но ме е адски срам да отида, още повече че кандидатствам за работа точно в същата компания. Не искам да се знае, че имам проблеми с психиката. Отчаяна съм! Моля за съвет какво мога да направя и предприема. Ако е възможно да ме посъветвате какви антидепресанти или медикаменти, самоучителни/лечителни терапии мога да предприема? Наистина съм в черна дупка