Здравейте,
Мисля, че с детето ми имаме нужда от сериозна терапия, за да се справим с проблема, който имаме, но в нашия град нямаме тази възможност. Ще се опитам да дам добро обяснение, за да можете да ми помогнете. Лабиринтът,в който се въртим отнема изцяло силите ми.
Дъщеричката ми още от съвсем мъничка проявяваше една особена чепатост на характера, желание да върви против течението, дори когато това е против самата нея. Най-малкото нещо винаги е било в състояние да я разстрои така, че да чуят и съседите. Имам по-голямо дете и бях бетонирана откъм знания относно Аз-методите на общуването, активното слушане и др. Успех нямам никакъв с нея.
Към този момент, дни преди започването на първи клас и след цяло лято, което съм изкарала с тях, за да могат да бъдат навън, тя прави няколко неща, които смятам за недопустими - отговаря на родителите си, тропа с крак, понякога тръшка врата. На мен също толкова, колкото на баща си. На бабите и дядовците си също. Всички, които сме й близки. И на абсолютно никой друг.
Хората я обожават, защото е мила, нежна, състрадателна, лесно се сприятелява особено с възрастни. Изключително приказлива, умна и разсъдлива. Именно това ме кара да съм сигурна, че прекрасно съзнава какво прави.
Постоянно говорим. Тя винаги съжелява и искрено. Понякога, за по-дребните неща, казва ама какво съм направила, което също много ме притеснява, защото е взела вече за нормално да отговаряш на родителите си. И това след всичките разговори. След санкции когато другото вече съвсем не работи.
Днес например й казах да не прави нещо и тя съвсем спонтанно отговори " ти не го прави!". Спокойно поисках от нея да седне на едно столче, за да й обясня, че това, което е направила се нарича отговаряне на родител и е неприемливо, но тя не пожела. Висеше на стола и дъвчеше дъвка. Казах й да се изправи, тя се изкриви леко и каза много злобно " изправена съм" с поглед, от който ми се доплака. Всичко в поведението й беше неуважително. Казах й да изплюе дъвката и тя го направи с такова грозно движение, че полудях. Разговорът беше невъзможен, тя си отиде в стаята, аз в моята и се разплаках. Не знам с какво съм заслужила подобно отношение от детето си. Не искам да ме " слушат" като кучета, искам да говора с тях, да ги изслушвам, да разбирам чувствата им. Родителите пак ще имат последната дума и ще начертаят границите, но винаги ще говоря с тях и постоянно го правя. В един момент тя се размърда, чу ме, дойде при мен, започна да ме прегръща, искаше да ми помага. винаги е така. Тя има красиво сърце и аз често й го казвам. Казвала ми е, че не знае защо се държи така, че не иска да го прави и че иска да й помогна. Опитвам се, но явно толкова мога.....
Кажете ми как да обясня с детски думи какво е уважение / а то е това, което аз искам/. Казвала съм й, уважението има много проявление и едно от тях е да не прекъсваш някой когато говори, да го гледаш с добри очи когато го прави, да взимаш под внимание думите му и т.н. Не може родителя да ти казва да спреш нещо, защото се държиш лошо например и ти да кажеш " ти спри!". Няма как да се примиря с това, но явно се въртя в омагьосан кръг.Това, че тества границите, за да види докъде може да стигне, няма да ми помогне. Тя ги знае и си сама не е доволна след нарушаването им, но въпреки това го прави под влияние на силна емоция. Сигурна съм, че ще ми помогнете. Благодаря ви.
Виж целия пост
Мисля, че с детето ми имаме нужда от сериозна терапия, за да се справим с проблема, който имаме, но в нашия град нямаме тази възможност. Ще се опитам да дам добро обяснение, за да можете да ми помогнете. Лабиринтът,в който се въртим отнема изцяло силите ми.
Дъщеричката ми още от съвсем мъничка проявяваше една особена чепатост на характера, желание да върви против течението, дори когато това е против самата нея. Най-малкото нещо винаги е било в състояние да я разстрои така, че да чуят и съседите. Имам по-голямо дете и бях бетонирана откъм знания относно Аз-методите на общуването, активното слушане и др. Успех нямам никакъв с нея.
Към този момент, дни преди започването на първи клас и след цяло лято, което съм изкарала с тях, за да могат да бъдат навън, тя прави няколко неща, които смятам за недопустими - отговаря на родителите си, тропа с крак, понякога тръшка врата. На мен също толкова, колкото на баща си. На бабите и дядовците си също. Всички, които сме й близки. И на абсолютно никой друг.
Хората я обожават, защото е мила, нежна, състрадателна, лесно се сприятелява особено с възрастни. Изключително приказлива, умна и разсъдлива. Именно това ме кара да съм сигурна, че прекрасно съзнава какво прави.
Постоянно говорим. Тя винаги съжелява и искрено. Понякога, за по-дребните неща, казва ама какво съм направила, което също много ме притеснява, защото е взела вече за нормално да отговаряш на родителите си. И това след всичките разговори. След санкции когато другото вече съвсем не работи.
Днес например й казах да не прави нещо и тя съвсем спонтанно отговори " ти не го прави!". Спокойно поисках от нея да седне на едно столче, за да й обясня, че това, което е направила се нарича отговаряне на родител и е неприемливо, но тя не пожела. Висеше на стола и дъвчеше дъвка. Казах й да се изправи, тя се изкриви леко и каза много злобно " изправена съм" с поглед, от който ми се доплака. Всичко в поведението й беше неуважително. Казах й да изплюе дъвката и тя го направи с такова грозно движение, че полудях. Разговорът беше невъзможен, тя си отиде в стаята, аз в моята и се разплаках. Не знам с какво съм заслужила подобно отношение от детето си. Не искам да ме " слушат" като кучета, искам да говора с тях, да ги изслушвам, да разбирам чувствата им. Родителите пак ще имат последната дума и ще начертаят границите, но винаги ще говоря с тях и постоянно го правя. В един момент тя се размърда, чу ме, дойде при мен, започна да ме прегръща, искаше да ми помага. винаги е така. Тя има красиво сърце и аз често й го казвам. Казвала ми е, че не знае защо се държи така, че не иска да го прави и че иска да й помогна. Опитвам се, но явно толкова мога.....
Кажете ми как да обясня с детски думи какво е уважение / а то е това, което аз искам/. Казвала съм й, уважението има много проявление и едно от тях е да не прекъсваш някой когато говори, да го гледаш с добри очи когато го прави, да взимаш под внимание думите му и т.н. Не може родителя да ти казва да спреш нещо, защото се държиш лошо например и ти да кажеш " ти спри!". Няма как да се примиря с това, но явно се въртя в омагьосан кръг.Това, че тества границите, за да види докъде може да стигне, няма да ми помогне. Тя ги знае и си сама не е доволна след нарушаването им, но въпреки това го прави под влияние на силна емоция. Сигурна съм, че ще ми помогнете. Благодаря ви.
)