Деца – чудовища и толерантните им родители

  • 232 296
  • 3 490
Провокирана от една друга тема и разсъжденията там - да бъдем ли приятели на децата си, и тънката граница между това....хм, приятелство и опасната толерантност, и след като прочетох тази статия:

http://www.danybon.com/hlapeta/svedski-roditeli/

настъпва ли тази мода на възпитание и у нас?

И всъщност кое е по-страшно - криворазбраното приятелство, права на невръстни деца срещу родителите им, или добрата стара, игрива гьостерица и всеки да си знае мястото.
Виж целия пост
# 1
Шведите не ги мисля- ако са се олабили, сега ще ги натегнат.

За в България- основен източник на глезене е фактът, че масовото българско семейство не е с деца, а с Дете. Съответно има едничък шанс за перфектно детство, дава всичко и по много, без да изисква. И става една...

То се почва отрано и уж от нищо. Сега гледам, че на двегодишните модата е да им взимат колички с акумулатор, дето свирят и светят. Детето стои като кюфте, тати го вози с дистанционното, то гледа тъпичко, а за да не му е скучно, количката му писка и бляска. Така хубавичко отрано да му се опържи мозъчето, да не може да си измисли нищо само, да търси само забавление и поглаждане по косъма.

Вече съвсем не се свеня да коментирам чужди деца и родителстване. Има хора, които като ги видиш и си казваш- сириъсли, уот дъ фак, щото дори на български не ти стигат думите.

А най-неприятното е, че и родителите май са станали чудовища, готови да скачат на бой заради Детето. И май това със скачането на бой хич не е рядкост, ами се смята едва ли не за знак, че си добра и загрижена майка/баща...
Виж целия пост
# 2
Мхм, боя изобщо не е добър метод за възпитание, но по-добър не е открит.

На линия съм да бъда дружно оплюта, но лигавщините ми идват повече, то не е на всяко дете таблет, то не е хувър (или както и да се казва), то не е простотия.
Виж целия пост
# 3
Що бе, таблетите са евтини и при подходяща употреба може да са много полезни.

Мен ме тревожи по-скоро идеята, че всички са супер уникални и трябва да са със супер самочувствие. Което в някои случаи се разбира като "без емпатия".
Виж целия пост
# 4
От около месец ходим на нова площадка ( преместихме се ) и установих, че родителите често коригират поведението с шамар. Бях доста изненадана, защото не съм свикнала да наблюдавам подобно нещо. Не съм привърженик на боя и не бия, смятам че е достатъчно родителя да седи на разстояние подходящо за възрастта на детето и да коригира грешките.
Моят метод за момента действащ с малкото ми дете е предупреждение и наказание.
Не е лошо да има приятелство между родителите и децата, но то трябва да е по скоро приятел-авторитет отколкото приятел-приятел.  

Скрит текст:
При нас са модерни кракомобилите, тротинетките, скейтове ... , играчки които изискват движение. Предпочитам ги пред лъскавите и скъпи елекрически коли, в които наистина детето седи и скучае.
Виж целия пост
# 5
Между другото тия дни видях наживо хавърборд. Девойката върху него...абе последният проблем на родителите й е, че ще я разглезят с играчки. Тя си беше вече за пазене от напористи батковци. И с Балканче да беше, възпитателният проблем беше другаде:)
Виж целия пост
# 6
Алилуя, чак се чудя как хора, повечето от които по-млади от мен с 10+ години, стигнахте до моите виждания.
Отивам да се просвета какво е hoverboard - нали така се пише. Сериозно, чувам за пръв път, а все пак сме в 2016, както се изцепи един млад татко на родителската.

След 2 минути:

Това ли било...аз се чудех как се казват тези неща. Амии... 2-ра ръка то е на цената на PS3, каквато ММ за съжаление купи, въпреки моето неодобрение и сега сам си я изплаща.
Виж целия пост
# 7
Стига бе, hoverboard се знае какво е от 20 години насам:) Завръщане в Бъдещето е филмът. Просто сега са произвели една търкалка, дето прилича на него, доста футуристично изглежда.
Виж целия пост
# 8
Стига бе, hoverboard се знае какво е от 20 години насам:) Завръщане в Бъдещето е филмът. Просто сега са произвели една търкалка, дето прилича на него, доста футуристично изглежда.
Аз съм го гледала през 89-90 г., но разбираемо оттогава не помня много неща.
Знае се... няма човек, който знае и умее всичко. Колежката ми, която попитах, също не знаеше, а е 7-8 години по-малка от мен.
Виж целия пост
# 9
Гледам ги и аз, че хвърчат из квартала с тия святкащи неща. После четох из интернет, че избухвали в пламъци нерядко.
Виж целия пост
# 10
И аз си имам чудовище, пък уж не съм толерантна. Обаче таткото и бабите много лесно се огъват и не насмогвам сама да пазя границите. Малката като истеряса съвсем, удрям и шамар. Сега много хора ще кажат, колко лошо е това, но има ситуации, в които само така се успокоява.
Виж целия пост
# 11
Това е едно от нещата, което и мен ме тревожи. Много често в Фейса виждам публикувани благодарности от страна на родители  към детето им, че е избрало именно тях за негови родители, че точно тяхното дете е най-специално, че трябва да бъде победител във всяко едно отношение, че то е най-най-доброто и заслужава да получи всичко. Питам се когато един ден се съберат на едно място няколко такива "победители" и "специални" какво ще се случи.

От друга страна не оправдавам и "гьостерицата", както и възпитание с вменяване на вина и некадърност. Познавам много хора от моето поколение, които са били потърпевши от такива методи и знам колко време отнема, ако въобще може, човек да се отърси от тези "мили" спомени.

За мен всеки трябва да знае къде му е мястото - и родители и деца. Трябва да има окуражаване и поощряване, много любов, но и ясно показване когато се премине дадена граница.

Мен ме тревожи по-скоро идеята, че всички са супер уникални и трябва да са със супер самочувствие. Което в някои случаи се разбира като "без емпатия".
Виж целия пост
# 12
Аз съм на мнение, че не е редно и не е полезно родителят да е приятел с детето си. Той е родител и трябва да бъде авторитет за детето. Т.е. трябва да бъде над него в йерархията, не наравно с него. Детето трябва да знае кой командва и да се съобразява с това. За да е спокойно и да се чувства сигурно. Защото само някой, който е над теб, може да поеме отговорността да се грижи за теб и да те пази. Не казвам, че командването трябва да става грубо, с бой и т.н., но трябва детето категорично да знае, че родителят командва, а детето слуша. Естествено трябва да се съобразяваме с възрастта, характера и желанията на детето, когато това е уместно и командите трябва все пак да са разумни и изпълними.
В една по-късна възраст, но доста по-късна (примерно след 23-25 год) вече можем да си позволим да поддържаме приятелски отношения с детето си. И това ако сме ги възпитали правилно, ако сме ги направили самостоятелни и независими от нас възрастни хора. Тогава вече можем да се държим като възрастен с равен възрастен. Но не преди това.
Виж целия пост
# 13
Аз съм на мнение, че не е редно и не е полезно родителят да е приятел с детето си. Той е родител и трябва да бъде авторитет за детето. Т.е. трябва да бъде над него в йерархията, не наравно с него. Детето трябва да знае кой командва и да се съобразява с това. За да е спокойно и да се чувства сигурно. Защото само някой, който е над теб, може да поеме отговорността да се грижи за теб и да те пази. Не казвам, че командването трябва да става грубо, с бой и т.н., но трябва детето категорично да знае, че родителят командва, а детето слуша. Естествено трябва да се съобразяваме с възрастта, характера и желанията на детето, когато това е уместно и командите трябва все пак да са разумни и изпълними.
В една по-късна възраст, но доста по-късна (примерно след 23-25 год) вече можем да си позволим да поддържаме приятелски отношения с детето си. И това ако сме ги възпитали правилно, ако сме ги направили самостоятелни и независими от нас възрастни хора. Тогава вече можем да се държим като възрастен с равен възрастен. Но не преди това.
Много, много ми хареса това мнение. Споделям го.
Виж целия пост
# 14
Ох,как сте нацелили за съжаление много болна тема.Сърцето ми се къса какво деца има.И колко сте прави ,че тук отглеждаме "дете",понякога и по 2.БОлно ми е да виждам как му треперят на едно дете освен родители,баби,дядовци и кой ли не,а то "благодарно" се о*ира с поведение.
Аз като майка на 2 деца искрено ми става мъчно по площадките като ги видя моите как отстъпват на агресивните и нахалнички лигльовци,как се лишават от всяко "удоволствие" да "играят" на площадка сред агресивни деца само и само да не навлезнат в конфликт.Направо се мразя,че не мога да ги науча на същата наглост и вместо това гледам просто да не ги водя на оживените площадки.Ама бива ли така? И до кога? Що за хора ще  възпитаваме като едните ще мачкат наред за сметка на елементарното възпитание,което поне можем да изградим у децата,хич ако не стават за друго...Ама пусти илюзии на родители...Как?! Тяхното е златно,няма друго такова на света! Sick Sick Sick
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия