Финансова зависимост и динамика в семейството

Не бива да се притесняваш! Ако приятелят ти те обича истински ще те издържа без да обвързва това с командване. Ако имаш съмнения - това е добър период да го тестваш! Може съмненията ти да са грешни, може и правилни. Но според мен е редно да те издържа без да мрънка, без да те командва докато си намериш работа.

Ох'аман аз съм същата, неудобно ми е да харча "чужди" пари за лични нужди или да искам пари от някого, пък бил той и мъжът ми. Обаче нали за това сте семейство, опитай се да погледнеш от другата страна - ако той изпадне в нужда би ли му била "шеф" и да се държиш зле с него само защото носиш парите вкъщи? Ако отговора е не, не се притеснявай чак толкова, живота е въртележка днес ти имаш нужда от помощ, утре той, затова сте семейство да се подкрепяте и да вървите заедно в една посока.

Направо ме убивате!Аз пък най-обичам да харча точно чужди пари.Че този мъж като не глези жена си,кой да глези?Нали затова е мъж,да прави дребни жестове,да угажда,да носи пари,да харчи по тебе.А и тъкмо ще го видиш що за партньор е този мъж.Видиш ли го,че е скръндзав,бий си камшика и никакви деца недей планира.Стиснатите мъже са ужасни и не си струват.Погледни го и от тая страна,предполагам ти купува козметика и храна и някакви такива битови неща,не се е юрнал да ти купува къща на Малдивите,тъй че преспокойно да не ти пука,няма да го разориш 😀.

Рибозом, аз не си мисля, че съм права, просто не се чувствам удобно в ситуация някой друг да ме издържа, дето се казва едни превръзки да не мога да си купя и да се обяснявам, дай ми 20лв. Иначе скръдзавите мъже са ужас и нямат оправия. ММ спокойно може да ме издържа да си седя вкъщи и да гледам детето, но не мисля че ще се чувствам добре по цял ден само с лапешки акъл да се занимавам. Отделно като пораснат децата и изгубиш трудовите си навици щото 10г си седяла вкъщи на теб ще ти е зор.

Оф,не за постоянно де.За месец-два-пет.Може да е бременна Охаманчето и да и е лошо примерно,да се е преместила в друг град при мъжа си и да не е намерила още работа или подобно.
А инак за работа няма какво да ми обясняваш,аз работя.Почти веднъж седмично се дърляме,че не искал да работя толкова и това с моя мъж.

Дали ще го раздава Шеф си зависи изцяло от мъжа. А от кои точно е твоя, предстои да разбереш.

И на мен ми беше много неудобно в началото да харча негови пари за някакви си мои глезотийки, които по - рано смело си позволявах от собствения бюджет, но повярвай, с времето се свиква. Ние жените имаме и други "ангажименти" в живота, не можем да работим без прекъсване като мъжете. Все пак трябва да изпълним и майчинските си задължения по раждане и отглеждане на наследници.

Освен, че не се изживява като Шеф, ММ няма против да харча от бюджета колкото и за каквото имам нужда. Даже напротив, Аз се старая да надделявам върху семейния бюджет за да не се харчи (от негова страна) за странични неща извън нуждите на семейството.

Зависи от мъжа,дали приема,че е нормално да те издържа за известно време.
Моят мъж например не се съгласи да наемем детегледачка и домашна помощница и аз да се върна на работа.Не искал чужди хора вкъщи.И аз останах да гледам детето,а на него това му хареса.
Никога не ми е правил някакви намеци и не се е налагало да му искам пари.Просто отива,внася пари в сметката ми и аз тегля колкото ми трябват. На мен също ми харесва,защото съм по-спокойна,имам време за всичко.От миналата година започнах да работя1-2 часа от вкъщи-преводач съм,но парите не са много и пак си остават за мен.
Но той така е възпитан-че един мъж трябва да е способен да издържа семейството си,независимо дали жената работи или не.Малко е старомоден...

ОХ'АМАН, ти най-добре познаваш от кой вид е мъжът ти- от тези, които ще действат на принципа "Аз плащам, следователно аз поръчвам музиката" или от мъжете, които няма да натякват за всеки похарчен лев.

За 2-3 месеца че и до година става, особено ако има причина - бременност, майчинство, болничен или инцидентно оставане без работа. То и без причина става стига да могат да си го позволят и жената да е ок с това че не работи  Не съм обяснявала особено, просто има едно кофти отношение към връщащите се от майчинство, особено като почнат да излизат в болничен всеки месец. Иначе всички работим кой повече, кой по-малко, кой за пари, кой за семейството.

Иначе Ох'аман няма как да разбереш ако не ти се наложи или искаш да разбереш. Отпусни се и го давай по-полека цял живот ще работим, я доживеем пенсия,я не, така че използвай да си починеш.

 Няма как да разбереш докато не ти се случи. Също като теб(авторке) бих се чувствала.
 Учена съм да не разчитам на мъж, това е защото родителите ми са разведени, винаги заделям пари и се стремя да използвам само наличните средства, обичам да харча но се ограничавам защото заделям много, имам не малка сума ако случайно остана без работа за по-дълъг период от време или ми се наложи нещо много скъпо.
 

Когато се събрахме да живеем заедно с мъжа ми, едно от първите неща беше, да организираме общ бюджет. Тогава още не бяха навлезли толкова много картите и електронните разплащания, затова като ни преведяха заплатите, ги теглехме целите, и слагахме парите в една кутия. Преди това правехме някакви общи прогнози  - за сметки ни трябват толкова, за големи покупки - толкова, остават за харчене - приблизително толкова... Оттам нататък всеки се съобразяваше - хем взимаше достъчно, за да си покрие нуждите, хем да не натовари излишно бюджета. Дамски превръзки, лакове, фризьор и прочие дребни разходи - това са неща по подразбиране, никога не са стояли под въпрос и не сме ги обсъждали.
Сега почти не боравим с пари в брой - аз имам допълнителна карта към неговата сметка, той има допълнителна карта към моята сметка, но навикът си остана - обсъждаме и планираме всичките си приходи и разходи заедно, без значение на това чии приходи са по-високи в конкретния месец или изобщо.
Това за мен и за нашето семейство е правилният начин, така се чувстваме най-добре.

Когато бях по  майчинство (тогава беше фиксирано като сума - еднакво за всички), доходът ми намаля около 6 пъти. Посвихме си разходите, сравихме се, макар и с известни трудности. Но нито за миг не съм се чувствала притеснена или зависима.

Знам, че при много хора не е приложимо, затова го давам само като едно възможно решение.

По принцип трябва всяко семейство да си направи свой модел на финансови взаимоотношения, който отговаря на характера на хората в него. Но основното е - никой да не се чувства неудобно и притеснен, независимо в коя позиция е - на повече, или по-малко печелещия.

Разговаряйте, ОХ`АМАН - обясни му как се чувстваш, чуй неговото мнение, виж неговото отношение. Изяснете си нещата, и... успех! Това е важен момент в отношенията ви, искрено ти пожелавам да го преодолеете и продължите напред по най-добрия и за двама ви начин 

Доста време бях зависима финаносово от мъжа ми, става дума за период от около 5 години. Имах редовни, но сравнително малки постъпления от наем.
Неприятно не съм се чувствала никога, защото той не ме е поставял в ситуации, в които да чувствам зле, не ми се е налагало никога да му искам пари за нещо, не е било нужно да се обяснявам за личните си харчове.
На всичкото отгоре главната причина да не работя не бяха децата.

Всичко си зависи от мъжа и как той гледа на нещата. Но ако става дума само за няколко месеца, би трябвало да го приеме нормално, а и ти да не се притесняваш.

За самочувствието - разбираемо е, другото обаче  

Доколкото имам спомен, сравнително отскоро сте семейство, той чужденец ли беше? Наистина не виждам какво ви спира да планирате бюджета си за месеца и известно време напред, даже е силно препоръчително. Използвай ситуацията като повод да стартирате с това като практика, само от полза може да ви бъде.

Сумираш наема и режийните (или 1/12 от данъка, ако сте собственици), 1/12та от последната годишна  изравнителна сметка, 1/12та от годишната застраховка за колата и каското и приспадаш от нетния месечен приход. Ако сте се събрали в жилището на единия (ако е собствено - чудесно), ако е под наем, то стандартно е между 30 и 40% от разполагаемия доход, с посочените пак едва ли ще натрупа много над 50%. Останалите 50 се разпределят класически 30% текущи разходи, 20% извънредни и спестявания. Твоята временна "зависимост", както я наричаш ти, ще се отрази на разпределението на тези 50 %.
Най-удобно, поне за мен, е планирането на тези плаващи разходи на тримесечие, защото дава възможност за адекватна реакция при предстоящи пътувания, лични и всякакви други празници и по-големи покупки.
Надявам се, говорейки в числа, да добиваш повече увереност, че няма да бъде проблем този период за вашите отношения. При добро планиране и, да чукаме на дърво, без неприятни изненади, поводите за напрежение може да бъдат сведени до мимимум. Ако въпреки това партньорът изведнъж се почувства "на загуба" от цялата ситуация и започне да проявява специфично отношение, поне ще си сигурна, че се дължи на характера му, т.е. ще знаеш върху какво има нужда да се поговори.

Аман,

защо са тези терзания?
Не е приятно, но нали затова сте семейство?
Тъкмо ще се види много бързо що за човек е..