Докато бях ученичка, моят баща почна да обикаля света по работа - бил е в 96 държави. Лакомства и какви ли не шоколади, и пари за Кореком имахме също. Това никога не съм го мислила, в смисъл като някакъв плюс. Впоследствие нямах нищо наготово от тях и дори за джобните си работех. Така че някакви блага в детството са си хубави, но дали те определят като някакъв тип човек? Съмнявам се. Аз конкретно тези неща ги приемах за нещо нормално. Като цяло израснах с мнението, че парите нямат значение. Като почнах да ги изкарвам сама, бързо разбрах, че не е точно така де 
Да, плюс е било. Обогатило е твоите познания за големия, пъстър свят, знанието ти е дало предимството да погледнеш картата, да научиш нещо, да опиташ вкуса, да разбереш кое е типичното за региона, да погледнеш буквите/азбуката на опаковката, да чуеш цената, да научиш името на валутата. Може и да са дребни неща, календарчета и шоколади - но предмети от далечни страни, попаднали в ръцете на дете, разпалват неговото любопитство. Играта с едни и същи играчки винаги се изчерпва. Само розово и само еднорози - да ти втръсне. Но като само това знаеш - само с това играеш. Маса родители не си дават зора да вкарат и други неща в игрите на децата си... Само стока от родния соц/след соц - да ти втръсне. Но като само това имаш - само това ползваш. Копнееш за нещо различно, от далече... Любопитството за света на детето расте с всеки ден и по този начин - ти си се обогатила. Не ти е правило впечатление, защото си учила в среда, в която е било така за всички деца. Но я се съпостави от онези си години с едни деца в едно селско училище, дълбоко в страната. Нали - все сте били деца. С глава, крака, с достъп до училище и с еднакви учебници. Сигурно ти е било смешно как те почти нищо не знаят за света, за София. А те няма как да го знаят, ако всичко, което техните татковци са можели да донесат са картофи от нивата. Т.е. възможността за едно дете да пътува - обогатява. Възможността да играеш с различни, разнородни играчки - обогатява. Възможността да се докоснеш до чуждоземна култура - обогатява. Възможността да слушат различна музика от тази по програма Хоризонт - обогатява. Пък да не говорим за книга, за списание, за речник... на чужд език, примерно френски... Уау, четеш на един дъх, вадиш думите една по една с речника.
Нито грам укор няма в думите ми, просто се опитвам да обясня колко е важно на децата да им се подават стимули и реални предмети, за да могат да опознават света. Днес, в 21 век, дори и в магазинчето на село могат да се намерят стоки от чужбина. Е, нещо скромно ще е, за някакви си стотинки. Но хората имат достъп да се учат повече. Да не говорим за големия прозорец към света, наречен Интернет. И музика има, и книги на чужди езици. И тук идва голямото разочарование - дори и при отворени врати, достъпни стоки, достъп до транспорт, възможности за отсядане в столицата, възможност за поръчки от чужбина - толкова, ама толкова малко деца опознават света с онази жажда, с която ти, Фмино, други са попивали от това, което вие сте получавали. Защото е много важно как ще те мотивира родителя и средата ти...
Не искам да звучат думите ми като продоволствен списък. Да подчертая - досегът с чуждата култура обогатява едно дете, а не "един молив". Вместо розови носорози да е панда, да е горила, да е анаконда. Вместо розова блузка, да е червена китайска народна носия... примерно...
