# 45
      В повечето електронни учебници на бг издателства няма нищо интерактивно, просто са в ПДФ, учениците могат само да си ги четат, евентуално да маркират нещо (ако научат как и софтуерът го позволява).
      В момента май само учебникът по английски на дъщеря ми е такъв - има код за достъп и профил, може да прави онлайн упражнения и тестове и да получи обратна връзка. Особено за упражненията за слушане е много удобно. Всичко може да прави от телефона си в училище или от компа вкъщи.
 Тъй като е в прогимназия, има и безплатен за нас, т.е., платен от държавата хартиен учебник, който си влачи в училище (нямат шкафчета, на кабинетна система са). Учи думите с писане на лист, но и с приложения от типа на duolingo. Прави и много онлайн упражнения, безплатни ресурси - бол.

  В Пловдив всички училища са със стабилен нет, имаше програма за общинско финансиране, а и от МОН отпускат средства за изграждане на мрежи за безжичен нет. Поне за 2 такива програми за последните 2-3 години зная.
 
Скрит текст:
   Аз самата работя с два класа с изцяло ''технологизирано'' обучение, децата си имат устройства, хартиени учебници не се купуват. Разбира се, работи се по програмата на МОН, но голяма част от материалите си ги правим сами с колегите или ползваме онлайн ресурси. Абонирана съм в разни професионални платформи, като си плашам за някои материали, изработени от колеги, други ги споделят за безплатно ползване до определен период.
     Купих си интерактивен учебник на едно издателство, под формата на флашка (за скромна сума от ок.80 лв.), което реално не мога да ползвам, защото устройствата ни не поддържат изискуемия софтуер, но пък така имам законно право да използвам материали (главно аудио) от него в моите класове.
     Специална дъска не ни е необходима (с или без устройства), само проектор. Даже част от дъските в училище са просто боядисана със специална боя стена (за по-голяма площ).
    До момента най-сериозният проблем, с който се сблъсквам, е главно психологически - за голяма част от учениците работата с устройства се явява еквивалент на попадане на 4 годишно в захарна фабрика, за тях техниката е нещо, предназначено за игра, социални мрежи и гледане на клипчета, не и за работа. Осъзнавам, че е нормално - те са от поколението, при което "една лъжичка за мама, една за тате" вече беше заменено с пускането на клипче или песничка, докато тикаш лъжицата с пюрето, но това е положението, ще се научат, няма да ги хвърляме, я!

    Специално за математиката има приложения за формули и чертане, има и устроиства със стилус, на които може да се пише, рисува и чертае на ръка. Е. пергел не може да забиеш, но можеш да изтеглиш окръжност или дъга с инструменти.
Виж целия пост