Не знам от къде да започна... Майка съм на две деца (на 3г. и на 10 г.), работя и уча, имам добър съпруг, с когото си поделяме задълженията и с децата, и с домакинството, и с осигуряването на пари. Въобще, мога да кажа, че нямам някакви битови и финансови трудности. Миналата година не се чувствах добре емоционално, бях изпаднала в някаква апатия, бях се затворила. Опитах се сама да си помогна, но не успях, затова, след препоръка от страна на моя близка, отидох при психотерапевт (който е и психиатър). Представях си, че повче ще разговаряме, но още на втората среща ми бяха изписани медикаменти. Купих си лекарството и започнах да го пия. Но то изобщо не ми понесе - имах силно главоболие, позиви за повръщане и нарушено равновесие. С две думи, два дни бях напълно извън строя. Обадих се на психотерапевта, той каза, че ще помисли за друго лекарство и ще ми се обади, но вече цяла година мина от тогава. Не че го чакам 
Още тогава реших, че не е човекът за мен, въпреки горещите препоръки на приятелката ми. Но и не потърсих друг. Реших, че може би все пак мога и сама да се измъкна от положението. Но резултатът една година по-късно е нулев, да не кажа катастрофален. Имам зависимост към храната - храня се компулсивно и за една годна съм качила около 10 кг. Мисълта за ограничаване ме дестабилизира напълно. Имам зависимост и към интернет - по няколко пъти на ден проверявам поща, социални мрежи, отплесвам се да чета ненужни неща. Толкова обилна и разнопосочна информация ме потиска, но не мога да спра. започнах да занемарявам домакинските си задължения, външния си вид. Знам, че трябва да се сложа в ред. Дори знам какво трябва да направя (или поне си мисля, че знам), за да променя себе си и живота си, но никога не намирам сили да започна тази промяна. А тя не е нещо кой знае какво. Примерно, да не вися в нета във всяка свободна минута, да подбирам храната си, да не поемам прекомерно количество работа и отговорности, да намеря време да спортувам. Не е неизпълнимо, нали? Но за мен е. И това, което най-много ме притеснява е, че започнах да живея във въображаем свят, в който изглеждам добре, чувствам се добре, имам енергия и съм изпълнена със сила. Този свят го наричам "от утре", защото той се отнася до моето аз, което се е променило, което е надвило зависимостите и апатията. От утре всичко е прекрасно. Живея в миналото и в бъдещето, а от настоящето гледам да бягам чрез хапване и интернет. И усещам, че малко по малко изчезвам. Изчезвам и в отношенията ми с децата и мъжа ми. Буквално мен ме няма. Или имам работа, или съм забита в нета или нямам настроение за нищо. Разбирам, че имам нужда от помощ, но не знам от къде да започна. Дали, ако потърся друг специалист нещата няма да се повторят? Аз ли не проявих търпение със стария? (Той се прозяваше докато ме слуша още на първата ни среща.) Или не събуди достатъчно доверие у мен? (Втората ни среща продължи 15 мин и още 5 мин, в които ми пишеше рецептата за антидепресанта.) Дали пък проблемът не е в мен? Напрмер, аз съм тази, която осуетява по някакъв начин връзката с терапевтаи и при когото и да ида, резултатът ще е същият. Или пък съм някаква безобразна глезла, която само се чуди от къде да си измисля проблемите?! Това си го казвам много често. Стана дълго и объркано. И в крайна сметка не знам дали попитах онова, което исках. Проблемът е, че не ми е съвсем ясно какво точно очаквам от Вас. Сега се чудя дали изобщо да публикувам написанто, защото ми се струва глупаво...
Виж целия пост
Още тогава реших, че не е човекът за мен, въпреки горещите препоръки на приятелката ми. Но и не потърсих друг. Реших, че може би все пак мога и сама да се измъкна от положението. Но резултатът една година по-късно е нулев, да не кажа катастрофален. Имам зависимост към храната - храня се компулсивно и за една годна съм качила около 10 кг. Мисълта за ограничаване ме дестабилизира напълно. Имам зависимост и към интернет - по няколко пъти на ден проверявам поща, социални мрежи, отплесвам се да чета ненужни неща. Толкова обилна и разнопосочна информация ме потиска, но не мога да спра. започнах да занемарявам домакинските си задължения, външния си вид. Знам, че трябва да се сложа в ред. Дори знам какво трябва да направя (или поне си мисля, че знам), за да променя себе си и живота си, но никога не намирам сили да започна тази промяна. А тя не е нещо кой знае какво. Примерно, да не вися в нета във всяка свободна минута, да подбирам храната си, да не поемам прекомерно количество работа и отговорности, да намеря време да спортувам. Не е неизпълнимо, нали? Но за мен е. И това, което най-много ме притеснява е, че започнах да живея във въображаем свят, в който изглеждам добре, чувствам се добре, имам енергия и съм изпълнена със сила. Този свят го наричам "от утре", защото той се отнася до моето аз, което се е променило, което е надвило зависимостите и апатията. От утре всичко е прекрасно. Живея в миналото и в бъдещето, а от настоящето гледам да бягам чрез хапване и интернет. И усещам, че малко по малко изчезвам. Изчезвам и в отношенията ми с децата и мъжа ми. Буквално мен ме няма. Или имам работа, или съм забита в нета или нямам настроение за нищо. Разбирам, че имам нужда от помощ, но не знам от къде да започна. Дали, ако потърся друг специалист нещата няма да се повторят? Аз ли не проявих търпение със стария? (Той се прозяваше докато ме слуша още на първата ни среща.) Или не събуди достатъчно доверие у мен? (Втората ни среща продължи 15 мин и още 5 мин, в които ми пишеше рецептата за антидепресанта.) Дали пък проблемът не е в мен? Напрмер, аз съм тази, която осуетява по някакъв начин връзката с терапевтаи и при когото и да ида, резултатът ще е същият. Или пък съм някаква безобразна глезла, която само се чуди от къде да си измисля проблемите?! Това си го казвам много често. Стана дълго и объркано. И в крайна сметка не знам дали попитах онова, което исках. Проблемът е, че не ми е съвсем ясно какво точно очаквам от Вас. Сега се чудя дали изобщо да публикувам написанто, защото ми се струва глупаво... 