Благодаря. Голям стрес преживях аз, а е важно да не се стресираме ама...
Лека и безаварийна на тези, които карат ШОФЬОРСКИТЕ - 12
- Публикувана: 12 ноем. 2016, 17:04 ч.
- Последно мнение: 30 март 2019, 12:47 ч.
# 765
20 март 2019, 21:50 ч.
Виж целия пост
Честито и от мен! Явно шофираш добре, след като не е намерил за какво да те скъса.
# 766
20 март 2019, 22:05 ч.
Ами не знам. Мисля, че ми го даде както се казва 
аз се чувствах, че карам много зле. Направо се стресирах.
Виж целия пост
аз се чувствах, че карам много зле. Направо се стресирах. 
# 768
21 март 2019, 20:08 ч.
Повечето от нас се стресират в пъти повече на изпит, но важното е да успееш.
Честито и безаварийно🍀🤗😊🚗
Виж целия пост
Ами не знам. Мисля, че ми го даде както се казва аз се чувствах, че карам много зле. Направо се стресирах.
аз се чувствах, че карам много зле. Направо се стресирах.Честито и безаварийно🍀🤗😊🚗
# 769
22 март 2019, 11:49 ч.
Честито, Злодеиде! Леко и безаварийно каране занапред!
Аз също бях пълен стрес, сега от позицията на по-опитен млад шофЕр си се чудя на
елементарните грешки, които съм правила, не че и сега не правя , но на страха очите са големи...
Пък и по-добре да се шашкаш, за да си концентриран на пътя, отколкото да ти е все тая нали?
Отговорна работа си е това, не е шега...
Виж целия пост
Аз също бях пълен стрес, сега от позицията на по-опитен млад шофЕр си се чудя на
елементарните грешки, които съм правила, не че и сега не правя , но на страха очите са големи...
Пък и по-добре да се шашкаш, за да си концентриран на пътя, отколкото да ти е все тая нали?
Отговорна работа си е това, не е шега...
# 770
22 март 2019, 15:51 ч.
Здравейте,и аз да се включа в темата,като кандидат шофьор на 18 години от град Пловдив.Свърших с теорията и от другата седмица почвам практика и честно да си кажа се притеснявам,че няма да ми стигнат тези 31 часа 
Пък и в Пловдив няма удобно място да се упражнявам с баща ми.
Виж целия пост
Пък и в Пловдив няма удобно място да се упражнявам с баща ми.
# 771
22 март 2019, 16:22 ч.
Опитайте в индустриалната зона в "Тракия" - аз и моите дъщери се упражнявахме там
А за часовете - да, 31 часа са безумно малко. Този минимум се прие, за да може курсовете да излизат на достъпна цена. Но страда качеството, факт! Аз взех книжка на почти 44 години с 20 допълнителни часа над задължителните. Малката ми дъщеря взе 12 допълнителни часа. Намирам тези часове за абсолютно наложителни. Така се придобива повече опит и увереност и положителният резултат от изпита е доста по-възможен
Виж целия пост
Здравейте,и аз да се включа в темата,като кандидат шофьор на 18 години от град Пловдив.Свърших с теорията и от другата седмица почвам практика и честно да си кажа се притеснявам,че няма да ми стигнат тези 31 часа Пък и в Пловдив няма удобно място да се упражнявам с баща ми.
Пък и в Пловдив няма удобно място да се упражнявам с баща ми.Опитайте в индустриалната зона в "Тракия" - аз и моите дъщери се упражнявахме там
А за часовете - да, 31 часа са безумно малко. Този минимум се прие, за да може курсовете да излизат на достъпна цена. Но страда качеството, факт! Аз взех книжка на почти 44 години с 20 допълнителни часа над задължителните. Малката ми дъщеря взе 12 допълнителни часа. Намирам тези часове за абсолютно наложителни. Така се придобива повече опит и увереност и положителният резултат от изпита е доста по-възможен
# 772
23 март 2019, 21:35 ч.
Още не се качили в кола и вече притеснения за това как 31 часа нямало да стигнат. И да не стигнат се пробвайте на изпита, ако не го вземете си доплатете за някой-друг час. Не препоръчвам да се упражнявате да шофирате с друг, освен с инструктор, поради причината, че може да научите грешните навици на шофьора. Нали, взимал е книжка на жигула с гуми видинки, а сегашните технологии в автомобилите са напреднали доста от тогава. Относно вредните навици и курсовете, аз бях учен от баща ми и от него добих вредни навици, които ми пречеха на курсовете. Също така един приятел доста го късаха, вероятно пак поради тази причина. Не съм го питал, но според вижданията му за управлението на съвременен автомобил. (Не успях да го убедя, че съединителя му не е износен, въпреки, че отделя високо, а колата е с хидравличен съединител; и други)
Виж целия пост
Здравейте,и аз да се включа в темата,като кандидат шофьор на 18 години от град Пловдив.Свърших с теорията и от другата седмица почвам практика и честно да си кажа се притеснявам,че няма да ми стигнат тези 31 часа Пък и в Пловдив няма удобно място да се упражнявам с баща ми.
Пък и в Пловдив няма удобно място да се упражнявам с баща ми.
# 774
27 март 2019, 17:27 ч.
Здравейте,
Днес бях на външен кормуване и ме скъсаха. Причината отнето предимство. Криво ми е, но ще се пробвам пак след като мина допълнителните часове.
Виж целия пост
Днес бях на външен кормуване и ме скъсаха. Причината отнето предимство. Криво ми е, но ще се пробвам пак след като мина допълнителните часове.
# 775
27 март 2019, 19:07 ч.
Аз точно днес, преди няколко часа, взех външния. Моята история е много дълга, затова я слагам в спойлер.
Доста дълго стана, но просто знам, че много народ ги късат на първи, втори, не знам кой път, и реших да споделя опита си, съвсем от душа и искрено. Стискам палци на всички!
И да знаете, че трудното минава, ама след изпита идва нещо много, много по-трудно - шофирането без инструктор, съвсем сам, и със собствен автомобил. Ето това вече си е страшно! 
Виж целия пост
Здравейте,
Днес бях на външен кормуване и ме скъсаха. Причината отнето предимство. Криво ми е, но ще се пробвам пак след като мина допълнителните часове.
Днес бях на външен кормуване и ме скъсаха. Причината отнето предимство. Криво ми е, но ще се пробвам пак след като мина допълнителните часове.
Скрит текст:
Родителите ми загинаха преди точно 20 години в автомобилна катастрофа, затова имам травма. Завърших гимназия преди 9 години, веднага юруш да взимам книжка - не бях доволна от инструктора, логично се издъних на изпита. Два дни по-късно заминах за чужбина и живях там близо 6 години, не ми е трябвала книжка.
Върнах се, пак не ми трябваше книжка, но знаех, че един ден ще е необходимост. Пак при същия инструктор, не се получиха нещата, смених го навреме. Попаднах на един от най-добрите хора, които съм виждала, който, със страхотно спокойствие, прие каузата да ме успокои, преди всичко. Трудно стана. Късаха ме два пъти - единият път за минаване на мигащ жълт светофар, вторият път ДАИ-яджията се заяде масово с цялата група и късаше наред. Днес, на третия път (този преди 9 години не го броя въобще) взех изпита, за 27 минути, без нито една наказателна точка, с такова каране и паркиране, каквото никога не съм правила за всичките месеци курс. Защо? Защото бях спокойна.
В рамките на месец от първото ми скъсване до днес, минах през всички фази на депресията. Рев всяка нощ, по два-три валериана на ден, ужасно ниско самочувствие, и супер негативни мисли. Само при мисълта за автомобил, ми се преобръщаше коремът.
Тази сутрин станах, взех книга, четох си преди изпита, седнах в колата, безпогрешно каране, и взет изпит, че и инструкторът, и аз, и изпитващият се учудихме. Цаката е да осъзнаеш, че твоят живот и на още двама-трима души в колата зависят от теб. Да мислиш само и единствено за автомобила и за пътната обстановка и участниците в нея, и да не ти пука нито колко време е минало от началото на изпита, нито колко пъти са те късали досега, нито какво би станало ако и сега те скъсат. Много време, много нерви и много сълзи ми костваше докато го осъзная, а не съм на 18 вече. Но всичко е въпрос на психика. И психиката ти да издържи за тия 30-тина минути. После... си ревнах на изпитващия и разпрегръщах де кого видя от радост.
Върнах се, пак не ми трябваше книжка, но знаех, че един ден ще е необходимост. Пак при същия инструктор, не се получиха нещата, смених го навреме. Попаднах на един от най-добрите хора, които съм виждала, който, със страхотно спокойствие, прие каузата да ме успокои, преди всичко. Трудно стана. Късаха ме два пъти - единият път за минаване на мигащ жълт светофар, вторият път ДАИ-яджията се заяде масово с цялата група и късаше наред. Днес, на третия път (този преди 9 години не го броя въобще) взех изпита, за 27 минути, без нито една наказателна точка, с такова каране и паркиране, каквото никога не съм правила за всичките месеци курс. Защо? Защото бях спокойна.
В рамките на месец от първото ми скъсване до днес, минах през всички фази на депресията. Рев всяка нощ, по два-три валериана на ден, ужасно ниско самочувствие, и супер негативни мисли. Само при мисълта за автомобил, ми се преобръщаше коремът.
Тази сутрин станах, взех книга, четох си преди изпита, седнах в колата, безпогрешно каране, и взет изпит, че и инструкторът, и аз, и изпитващият се учудихме. Цаката е да осъзнаеш, че твоят живот и на още двама-трима души в колата зависят от теб. Да мислиш само и единствено за автомобила и за пътната обстановка и участниците в нея, и да не ти пука нито колко време е минало от началото на изпита, нито колко пъти са те късали досега, нито какво би станало ако и сега те скъсат. Много време, много нерви и много сълзи ми костваше докато го осъзная, а не съм на 18 вече. Но всичко е въпрос на психика. И психиката ти да издържи за тия 30-тина минути. После... си ревнах на изпитващия и разпрегръщах де кого видя от радост.
Доста дълго стана, но просто знам, че много народ ги късат на първи, втори, не знам кой път, и реших да споделя опита си, съвсем от душа и искрено. Стискам палци на всички!
И да знаете, че трудното минава, ама след изпита идва нещо много, много по-трудно - шофирането без инструктор, съвсем сам, и със собствен автомобил. Ето това вече си е страшно!
# 776
28 март 2019, 07:39 ч.
Така си е, че след като вземеш изпита идва най-страшното. Иначе поправката ми е на 1ви април. Голям майтап!
Виж целия пост
# 777
28 март 2019, 08:24 ч.
Като вземете книжка просто се качвайте пак на колата колкото и страшно да е. Измислете си кратки маршрути събота и неделя докато няма коли, бавно започнете да карате и през седмицата. Аз след курсовете една година не се качих на кола, голяма грешка! Сега съм редовно в нея и съм много доволна от себе си. Имам и първото удиране на друг автомобил:blush: Практика трябва. Да страшно е, но след изпита всичко зависи от вас. Не се влияйте от другите, карайте си бавно, спокойно, докато опознаете колата и възможностите и наберете спокойствие и сигурност. Ще се справите, желание да има!
Виж целия пост
# 778
28 март 2019, 08:37 ч.
Каране му е майката. За какво сме ги взели тия книжки, ако няма да караме колата? Загуба на време, пари и усилия е.
Виж целия пост
# 779
28 март 2019, 11:10 ч.
Аз оня ден подадох документите в Кат и другия месец ще съм с книжка. Кола нямам. В процес на търсене съм.
Виж целия пост
Препоръчани теми