11 дек. 2016, 08:45 ч.
Здравейте! Вече съм в доста зряла възраст , но това не значи, че разбирам всичко, което се случва около мен. Напротив, на моменти  се чувствам доста объркана и безсилна. Тази година бе доста фатална за моето семейство. Двама човека напуснаха дома ни, единият, най-скъпият ,завинаги. Другият , също много скъп , тръгна по житейския си път. Осъзнавам, че това не може да се спре.Но къде съм аз в цялата тази картина? Останах саъвсем,не сама, но определено самотна. Никакви приятели, а преди това имах две, които постепенно се оттеглиха, след като ме налегнаха житейските неволи. С едната от тях сме най-близки, от деца. Третата се намеси, опита и както виждам почти успя да ни раздели. Сега тя е водещата, чувствам се наранена, на моменти ми идва да отмъщавам, на моменти да се караме, но знам, че това не помага. бихте ли ме посъветвали да търся ли обратен път към приятелката си, без да се унижавам с молби или въобще да търся нови връзки, които е трудно да създавам, поради това, че съм в зряла възраст и това ми е трудно. Опитвам и с други стари приятелки, но всички се оправдават, че са заети и това веднага ме спира.
Виж целия пост