нова съм във форума и след като посетих всички възможни специалисти се обръщам към обществото на бг мама, защото вече се отчайвам.
На 28.09.2016 г. родих своето второ дете. Бременността беше лека, но боледувах няколко пъти и бях притеснена дали ще се отрази на бебето. На феталната морфология в 20-та седмица ми казаха, че не се вижда добре аортата, според лекарката има проблем и ни прати на детски кардиолог. в 22 седмица направихме фетална ехокардиография и се оказа, че всичко е ок просто има асиметрия в комисурите на аортната клапа, но това било генетичен белег. В 28 седмица отново направихе фетална ехокардиография, за да изключим и коартракция на аортата. Всичко беше ок, но изживях 8 седмици стрес. В 36 г.с мъжа ми ходи на тиймбилдинг от работата и понеже не се бяхме разделяли от много време ми беше много тъжно и неприятно без него макар, че бях с детето ни. Бебето ни се роди в 37 г.с. внезапно с инфекция, имаше малко усложнения тромбоцитопения ивк 2-ра степен и се наложи да стои 18 дни в интензивното отделение, аз останах в болницата 16 дни и не издържах повече много ми беше трудно и почти непрекъснато плачех, но понеже имах кърма успях да устискам, но в момента, в който почувствах, че не издържам казах на мъжа ми да дойде и да ме вземе. След като изписаха бебето последваха 2 месеца на пълно щастие, с нетърпение "изритвах" мъжа на работа, а баткото на ясла и се радвах на бебето, когато спеше се забалвявах на компютъра, телевизора и ми беше супер, почивах си спях на обяд, през нощта бебето ми спи по цяла нощ, а аз ставах по 2 пъти да се цедя с ентусиазъм, да стимулирам лактацията, защото първия път нямах кърма поради незнание и грешни съвети, този път изчетох и направих всичко и резултата беше повече от задоволителен, добре нахранено и наддаващо над килограм бебе и пълен фризер с кърма. Всичко екстра до 11-ти декемви през нощта млякото не тръгна, гърди пълни млякото не слиза, на 12-ти през нощта пак чак сутринта след 2 часа мъки и стискане изцедих над 400мл. На другия ден трудно слизаше, но беше ок. Следваите дни пак бяха ок, но ми се възстанови менструацията въпреки изключителното кърмено бебе на 2 м. Уикенда мъжа ми отиде на коледен тиймбилдинг и всичко рухна бях изнервена, млякото не тръгва, липсваше ми мъжа ми голямото дете беше у баба си уж да не ми трудно с двамата, ама май и то ми липсваше, чувствах се много самотна, четох напред назад и си взех ампули окситоцин и като не тръгне млякото капвах и то веднага тръгваше, мъжа ми си дойде в неделя и следващите 2 дни бяха супер и не ползвах окситоцина, но след това следобях привечер се появяваше една тревожност и с мисли ами сега дали ще тръгне млякото и то не тръгваше и пак капвах и тревожността се засилваше. На Бъдни вечер бях много нервна през деня и млякото не тръгна отидохме у свекърите там се издразних на ситуация и все едно ме захлупи облак. Погорових си с мъжа си, че се чувствам в депресия млякото не върви, а до сега вървеше супер той ме успокои и реших, че всичко вече ще е ок, но на другия ден пак ми беше тъпо. На 26.12.16. до обяд беше ок, но мъжа ми излезе с детето и получих внезапен пристъп на паника и силна тревожност, че оставам сама с бебето какво ще правя, силно и разтърсващо усещане, което не бях изпитвала досега и продължи докато той не се прибра вкъщи с детето и още час може би не можах да се успокоя. На 27ми отидох на психолог, защото отново след като мъжа ми излезе с детето на обяд получих, нова паник атака. Там си поговорихме основно за кърменето, че трябва да изместя фокуса върху действието, а не крайния резултат успокоих се и отново до обяд на другия ден, когато мъжа ми пак изведе детето и пак си капнах окситоцин, за да тръгне млякото и да нахраня бебето. Реших, че може да е от окситоцина и оттогава не го използвам, но оттогава се появи тревожност в часовте от 13.00 до към 19.00-20.00 страх, че отново ще изпитам паник атака и ще съм потисната и в депресия. На 29-ти помолих мъжа ми да си остане вкъщи, но отново от обяд натам бях много тревожна и дезориентирана. На 30-ти отидох на психиатър и той каза лека следродилна депресия ще мине от самосебе си. На 31-ви както през дена бях ок с настроение така към 16.00 детето ме изнерви и се бъгнах скапа ми се настроението, облакът на депресията ме обзе, но отидохме на купон забавлвахме се, но не можех да се отпусна напълно, кърмехме се добре. На 1-ви още със събуждането бях силно тревожна, със страх от страха, че пак ще бъгна, бях дезиориентирана, некоординирана цял ден вечерта се поуспокоих и си казах няма страшно майната й на кърмата като не иска да слезе няма да се тревожа няма за какво баткото порасна и на адаптирано мляко. На другия ден пак мъжа излезе с детето и силна тревожност, празнота, страх, че оставам сама, че няма какво да правя, а аз имах, но мозъка ми блокира. Вечерта казах на мъжа ми, че искам баткото да си остане с мен вкъщи известно време и без това е болен и няма да ходи на ясла, но обичайно го взима баба му, а този път не исках да оставам сама, мъжа ми няма как да не ходи на работа. С детето ми беше по-добре на 3-ти, но отново между 13.00 и докато се стъмни тревожност и липса на всякакво желание да се занимавам с бебето до като не се стъмни, кърмех и го зарязвах буквално. На 4-ти същата ситуация, на гости дойде приятелка, но тревожността не ме напусна и липсата на настроение. На 5-ти отново в тези часове скука, тъпота, липса на смисъл, нежелание да гледам бебето нито да му обръщам внимание, проблеми с кърменето и отново психиатър, каза намален серотонин даде ми неолексан и днес го започнах, но трябва да спра да кърмя и без това този процес се вревърна в изтезание вместо в удоволсвтие, което преди изпитвах. По препоръка на джи пи-то смуча и седатив пц, но не мога да стоя и да чакам да минат 2 седмици докато видя неолексана дали ще подейства или не. Да имам много мляко ми беше фикс идея и много се ядосвах, че от нищото нещата се закучиха, нито гинеколог, джи пи, мамолог или ендокринолог успяха да ми обяснят защо. С лека хипофункция на щитовидната съм, но ТСХ-то е в норма на еутирокс съм 37.5/50мг. Сякаш любовта ми към бебето се изпари и си прехвърлих всички негативни чувства от кърменето към него, а преди толокова го обичах и му се радвах, сега не изпитвам удоволствие от нищо свързано с него и се плаша от това. Изпитвам чувство на скука, нищо от обичайните неща, които обичам да правя не ми се прави, не изпитвам удоволствие от нищо, вечерно време се оправят нещата мъжа ми се прибира говорим си дори се смея. Днес го няма чувстовот на безпокойство, но съм много изнервена, баткото прави бели и се ядосвам много, а предните дни докато бях в дупка не се ядосвах просто исках да е до мен каквото и да прави. Много съм притеснена не знам към какъв специалист да се обърна, нямам апетит, цедя, за да поддържам лактация колкото мога, защото исках да кърмя колкото мога повече, но започнах неолексана, за да се почувствам по-добре, не искам да съм в депресия искам да се радвам на живота на бебето на малките неща, които преди ме радваха. Искам да се чувствам нормално, хем искам да пия нещо хем ме е страх от антидепресантите, ако ги започна и ги спра да не се повтори пак другата зима. Не знам проблема с кърменето ли отключи тревожността или тя попречи на кърменето, но се чувствам много зле, не съм щастлива, а това дава отражение и на децата и съпруга ми. Ще съм благодарна и оценя всяко мнение и съвет. Благодаря предварително!