Моля за помощ - чувствам се самотна и не мога да забравя миналото

  • 2 019
  • 3
Здравейте, много съм объркана в главата ми е хаос. Чувствам се самотна и не мога да забравя миналото. Вечер като си легна постоянно изникват картини от миналото, родната къща, родителите ми. Мама почина когато бях на петнайсет. Баща ми не го познавам. Сега съм далеч от родното място, но не спирам да мисля за къщата която стои заключена, за детството и хубвите години там. Всеки ден мисля, всяка вечер сънувам. Имам чувството, че не мога да продължа напред заради това и ще се побъркам. Моля ви дайте съвет.
Виж целия пост
# 1
Здравейте,
Миналото не може да бъде "забравено", защото то ни прави такива каквито сме в момента. Разбира се, когато там са се случвали много травматични събития, това е болезнено и тормози. .. Разбира се да се върнем назад и да изживеем миналото по-нов, не болезнен начин не е възможно, пък и няма да сме хората които сме, ако това е възможо. Личната история и родът,корените определят начините ни на мислене, механизмите на функциониране и още куп неща от настоящето...
Единственото, което може да се направи със спомените е то да бъдат преосмислени и да се помирим с нещата, които са се случили и да простим на хората, които са отговорни за определени житейски събития. Това понякога е много,много трудно и е продължителен, болезнен процес. Общо взето в това се състои и нашата работа.
"Продължи напред" е  съвет, който лично мен понякога ме вбесява, защото за да продължиш напред, да затвориш страницата никак не е лесно и коства много усилия, психичен ресурс и болка,  именно защото минава през спомняне, преосмисляне и помирение ...
Даниела Тахирова-психотерапевт
Виж целия пост
# 2
Благодаря ви. Но наистина ми е трудно. Постоянно се страхувам да не остана сама. Или да не бъда отхвърлена. Търся някакви корени, които ги няма. В същото време искам да продължа да съм самостоятелна да се справям, но все нещо не се получава. Направо изобщо не ми се живее така
Виж целия пост
# 3
Здравейте,
Всички имаме история и корени, не е задължително обаче те да ни харесват или да са позитивни..Единственото, което можем да направим е, когато творим собствената си история, тук и сега да го правим така, че да сме доволни от себе си или да правим това, което ни удовлетворява. Защото за разлика от детството, когато сме зависими от най-близките си - родителите, сега, когато сме възрастни, всичко това  и полагането на здрави корени, и даването на крила  е наша привилегия и отговорност.
Даниела Тахирова -психотерапевт
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия