В началото всичко беше цветя и рози, голяма любов още на втория месец от познанството ни поиска да се пренесе при мен, не сме се карали за сериозни неща разбирахме се добре.Проблемите започнаха в последната година, той започна работа в голяма фирма, печели много добре, запозна се с нови хора, започна да излиза, да се прибира по-късно (примерно каже, че ще си дойде в 3, а се прибере в 6 сутринта) и аз започнах да се чувствам недооценена. Признавам си своите грешки често му звънях, докато е навън вечер, тъй като често закъсняваше и все се притеснявах за него.Предполагам съм го притискала понеже повечето пъти излизаше сам, а на мен това не ми беше много приятно.Започнах да влагам все повече усилия във връзката, а той като че по-малко да му пука.Все по-често се карахме и понякога той заявяваше, че иска да се разделим, но понеже скандалите винаги бяха от сорта на например "ти защо не изми чиниите, все аз се извинявах, понеже това никога не ми се струваше достатъчна причина да прекратиш една връзка.И така до последния месец, в които започна често да се прибира намръщен и да казва, че е нещастен.Хиляди пъти го питах какво е, преди седмица ми каза че бил искал да скъсаме, след 2 дни дойде и уж беше осъзнал колко се обичаме, но това трая кратко сдърпахме се за някаква тъпотия, на сцената стана свидетел негов приятел, той много се разсърди и айде пак не искам да сме заедно.
Искам да го пусна, наистина, но истината е, че откакто дойдох в този град се оправяме все двамата, обичам го и свикнах да си градя планове около него, да се съобразявам с него, да разчитам на него, въобще сигурно 50% от деня ми е планиран около него.
А сега не знам какво да правя като се изнесе.Всъщност не зная какво да правя, докато се изнесе тъй като той не е дори сигурен,че иска да скъсаме.
Казва просто, че е млад, чувства че понякога искал да е с други, но ме обичал още и не искал да ме наранява.
Много ме обърква, гушка ме, целува ме, до скоро казваше, че секса с мен му е най-хубав, понеже знаем какво се харесва на другия, в последните месеци казва,че му е скучен, но не прави опити да го разнообрази.Хиляди пъти го питах какво да променя, но все казва-нищо.
Искал да му дам време до края на месеца да реши, но това ме убива, понеже толкова го обичам.Не знам какво да правя.Струва ли си да се боря, тази година са ми държавните изпити, а аз си пропилях обучението, заради него изпуснах толкова лекции...Какво да правя, знам че трябва да се стегна, но ми иде само да се завия през глава и да не се събуждам, докато всичко не свърши..Много ми е трудно