Попадна ми една нова книга “Стопанката на Господ”, в нея се разказва за една българка, която се връща от Италия, за да преоткрие своя корен, народните традиции и обичаи преди покръстването. Книгата е интересна и цялата лъха на българско и на село. Писателката очевидно е привърженичка на езотериците и често критикува Православната църква и според нея, в черните котки няма лошо, но, ако свещеник ти мине път, не е на хубаво. Тя казва, че старата вяра била останала в съзнанието на българите и доказателството за това било, че когато питаш българин дали има Бог, той ти отговаря : “Не знам, но мисля, че има някаква сила.” Това според мене доказва единствено, че България доскоро е била социалистическа и хората още не знаят как да подходят към вярата в Бог и що е туй Бог. Друго нещо, което според мене си е леко скандално, е, че една от бабите в книгата има козел и го е кръстила Господ. Истинският бог според книгата е слънцето и самата авторка подчертава, че го е писала навсякъде с главна буква, нарича го още Райку. Докато човек чете тази книга трябва да си зададе въпроса кое е предпочита, слънцето или Иисус, защото слънцето е просто една топка огън, която си свети някъде там и не ни обича и не е страдало за нас, то е безлично и няма смисъл да му се молим.
Виж целия пост
Какво е мнението ви за книгата "Стопанката на Господ"?
- Публикувана: 19 март 2017, 12:24 ч.
- Последно мнение: 21 апр. 2022, 12:31 ч.
# 2
19 март 2017, 12:54 ч.
Едва ли. Интернет и фб-групите са полудели по въпросната книга, та няма нужда от реклама
Аз лично ще се въздържа от четенето й.
Виж целия пост
Реклама ли е това 
Едва ли. Интернет и фб-групите са полудели по въпросната книга, та няма нужда от реклама
Аз лично ще се въздържа от четенето й.
# 3
19 март 2017, 14:32 ч.
Книгата за мен е етнографска - сборник на традиции и обичаи. Христянството е дошло сравнително наскоро по нашите земи и е надградено върху езическите традиции и вярвания по тези земи. Това се и описва във въпросната книга, като е довабен и разказвателен елемент, което я прави по-лека за четене. За мен е сборник - ни повече, ни по-малко.
Виж целия пост
# 5
19 март 2017, 16:27 ч.
Да,прочетох я и това, че тя се продава толкова успешно показва силната суеверност на българина. Не ми харесва, че литературата ни е толкова тясно българска, защото никой чужденец не би разбрал нито тази книга, нито "Възвишение". Жалко, че творците забравиха европеизацията на литературата ни, към която се стремеше Славейков.
Виж целия пост
Harryna7, а ти прочете ли книгата?
# 6
19 март 2017, 16:32 ч.
Наскоро, наскоро - колко да е наскоро- Хирстиянството в ЕВропа става официална религия 3 -4 век, а в България се приема в средата на 9 век. Ние сме четвъртата цивилизация, след Рим, Византия, Франките, които ставаме християни. Но е безспорен факт, че старите вярвания са се омешали с новите, например светци като Св.Николай са се омешали с Посейдон и славянските божества на водата, Св. Илия - с Перун и т.н. Тази форма се нарича религиозен синкретизъм, имало я е и в Босна. Не е нещо ново, нито - забележително.
Не смятам да чета книгата.
Виж целия пост
Книгата за мен е етнографска - сборник на традиции и обичаи. Христянството е дошло сравнително наскоро по нашите земи и е надградено върху езическите традиции и вярвания по тези земи. Това се и описва във въпросната книга, като е довабен и разказвателен елемент, което я прави по-лека за четене. За мен е сборник - ни повече, ни по-малко.
Наскоро, наскоро - колко да е наскоро- Хирстиянството в ЕВропа става официална религия 3 -4 век, а в България се приема в средата на 9 век. Ние сме четвъртата цивилизация, след Рим, Византия, Франките, които ставаме християни. Но е безспорен факт, че старите вярвания са се омешали с новите, например светци като Св.Николай са се омешали с Посейдон и славянските божества на водата, Св. Илия - с Перун и т.н. Тази форма се нарича религиозен синкретизъм, имало я е и в Босна. Не е нещо ново, нито - забележително.
Не смятам да чета книгата.
# 7
19 март 2017, 16:57 ч.
Наскоро в сравнение с езическите традиции, разбира се. А книгата е лека и развлекателна. Ако човек е религиозен - дразнеща. А не разбрах защо чужденец да не я разбере. Та при тях е същата история - християнство върху езичество.
Виж целия пост
# 8
19 март 2017, 17:15 ч.
Harryna7, само да ти припомня първата страница тогава
,, В старата народна вяра съществуват единадесет български повели. Църквата си е взела много от тях и ги е оплела в десетте си заповеди. Единайстата повеля гласи:
,, Почитай вярата всекиму,било тя чужда на твоята, че тя е най-скъпа потреба и право на всеки човек!''
Тази повеля църквата никога не признала...
,Стопанката на Господ' е приказката за старата вяра и потребната на българите да си я пазят'
Виж целия пост
,, В старата народна вяра съществуват единадесет български повели. Църквата си е взела много от тях и ги е оплела в десетте си заповеди. Единайстата повеля гласи:
,, Почитай вярата всекиму,било тя чужда на твоята, че тя е най-скъпа потреба и право на всеки човек!''
Тази повеля църквата никога не признала...
,Стопанката на Господ' е приказката за старата вяра и потребната на българите да си я пазят'
# 9
19 март 2017, 17:54 ч.
eзическите традиции ги е имало още преди Христос. Самото юдейство също е езическа традиция, както и вярвата в в древногръцките и римските богове, до 3 век . Религията по нашите земи е възникнала отдавна, ние сме една от първите християнски нации, но наистина нашят случай е много подобен на Босна, където даже има официалан синкретична църква през 10 век и където богомилите намират много добра почват - единствената страна с по-силни богомили на Балканите, отколкото при нас.
Виж целия пост
Наскоро в сравнение с езическите традиции, разбира се. А книгата е лека и развлекателна. Ако човек е религиозен - дразнеща. А не разбрах защо чужденец да не я разбере. Та при тях е същата история - християнство върху езичество.
# 10
19 март 2017, 18:12 ч.
Така наречените "повели" не са български, а се срещат в египетската книга на мъртвите, оттам преминават в юдаизма, после в християнството, после в исляма. Това имах предвид като казах псевдопатриотизъм.
Виж целия пост
Harryna7, само да ти припомня първата страница тогава
,, В старата народна вяра съществуват единадесет български повели. Църквата си е взела много от тях и ги е оплела в десетте си заповеди. Единайстата повеля гласи:
,, Почитай вярата всекиму,било тя чужда на твоята, че тя е най-скъпа потреба и право на всеки човек!''
Тази повеля църквата никога не признала...
,Стопанката на Господ' е приказката за старата вяра и потребната на българите да си я пазят'
,, В старата народна вяра съществуват единадесет български повели. Църквата си е взела много от тях и ги е оплела в десетте си заповеди. Единайстата повеля гласи:
,, Почитай вярата всекиму,било тя чужда на твоята, че тя е най-скъпа потреба и право на всеки човек!''
Тази повеля църквата никога не признала...
,Стопанката на Господ' е приказката за старата вяра и потребната на българите да си я пазят'
# 11
19 март 2017, 18:19 ч.
Освен това в книгата става дума за оренда. Ако потърсите оренда на български, ще попаднете главно на лъжи колко българска е тази дума и колко е свещена, ако обаче напишете оренда на латиница, ще видите, че тази дума няма нищо общо с предците ни и била използвана от индианското племе на ирокезите за назоваване на тайнствената пантеистична божествена енергия. Тази книга е уж патриотичен българизиран ню ейдж.
Виж целия пост
# 12
19 март 2017, 22:41 ч.
Изпитвам противоречиви чувства относно книгата. Ненужно много шум се вдига около нея. но все пак има стойност.
Виж целия пост
# 13
19 март 2017, 22:47 ч.
Ако книгата е станала популярна в България, авторката явно успешно танцува по патриотичното чувство и езическите уклони на българина, по идеята за Велика България и езотеричните вълни на новото време. Ню ейдж, да, и заигравки с будизма. Абе, манджа с грозде.
Виж целия пост
# 14
19 март 2017, 23:16 ч.
Точно това е книгата 
Но ти не е лошо да се върнеш малко в училище. Слънцето е топка огън само за децата в детската градина. За тези в началното училище вече е звезда, а онези от пети клас нагоре е редно да знаят и за фотосинтеза. Като се запознаят с понятието агрегатно състояние, вече трябва да научат и разликата между огън и плазма, както и какво е магнитно поле и тогава ще имат горе-долу базова представа какво е Слънцето.
"Топка огън" за лице над 7г възраст е смешно. Все едно да кажеш, че Слънцето е балон с хелий. Даже това ще е по-близо до истината, защото в Слънцето има доста хелий.
В някакъв смисъл то е причината животът на Земята да е възможен, така че ролята му е доста по-голяма от тази на митологичните герои.
Вече дали трябва да му се кланяме, разбира се, че не. Слънцето не изисква преклонение. Хората са тези, които имат потребност да се прекланят пред нещо, залъгвайки с това чувството си на безпомощност пред съдбата.
Донякъде е все едно на какво ще се прекланят, разликата е единствено в това, кой управлява култа и за каква своя изгода го използва и дали тази изгода като цяло е в интерес или във вреда на целокупното човечество.
Виж целия пост
Тази книга е уж патриотичен българизиран ню ейдж.
Докато човек чете тази книга трябва да си зададе въпроса кое е предпочита, слънцето или Иисус, защото слънцето е просто една топка огън, която си свети някъде там и не ни обича и не е страдало за нас, то е безлично и няма смисъл да му се молим.
"Топка огън" за лице над 7г възраст е смешно. Все едно да кажеш, че Слънцето е балон с хелий. Даже това ще е по-близо до истината, защото в Слънцето има доста хелий.
В някакъв смисъл то е причината животът на Земята да е възможен, така че ролята му е доста по-голяма от тази на митологичните герои.
Вече дали трябва да му се кланяме, разбира се, че не. Слънцето не изисква преклонение. Хората са тези, които имат потребност да се прекланят пред нещо, залъгвайки с това чувството си на безпомощност пред съдбата.
Донякъде е все едно на какво ще се прекланят, разликата е единствено в това, кой управлява култа и за каква своя изгода го използва и дали тази изгода като цяло е в интерес или във вреда на целокупното човечество.
# 15
20 март 2017, 09:16 ч.
оренда освен при ирокезите* има най-вече при разни племена от Малайзия и Нова Гвинея. в известен смисъл е сходан с маната-та при шаманите, но е тъждествена и предполага, че цялаат природа е жива и от нея шаманите извличат сила.
Нищо общо няма с прабългарските традиции, прабългарските шамани са гадаели по черва, кръв и астрологични знаци, като това летят ли ниско лястовиците, а не са извличали силата си от камъните, да речем или от храстите.
*Всъщност мисля че при ирокезите е мана, което е подобно но не съвсем същото, а при оджибаве е оренда - но това е без значение. Много малко племана имат оренда извън АВстралия и Малайзия. за справки -Рут Бенедикт и маргарет Мийд, фидни антроположки
Виж целия пост
Освен това в книгата става дума за оренда. Ако потърсите оренда на български, ще попаднете главно на лъжи колко българска е тази дума и колко е свещена, ако обаче напишете оренда на латиница, ще видите, че тази дума няма нищо общо с предците ни и била използвана от индианското племе на ирокезите за назоваване на тайнствената пантеистична божествена енергия. Тази книга е уж патриотичен българизиран ню ейдж.
оренда освен при ирокезите* има най-вече при разни племена от Малайзия и Нова Гвинея. в известен смисъл е сходан с маната-та при шаманите, но е тъждествена и предполага, че цялаат природа е жива и от нея шаманите извличат сила.
Нищо общо няма с прабългарските традиции, прабългарските шамани са гадаели по черва, кръв и астрологични знаци, като това летят ли ниско лястовиците, а не са извличали силата си от камъните, да речем или от храстите.
*Всъщност мисля че при ирокезите е мана, което е подобно но не съвсем същото, а при оджибаве е оренда - но това е без значение. Много малко племана имат оренда извън АВстралия и Малайзия. за справки -Рут Бенедикт и маргарет Мийд, фидни антроположки
# 16
21 март 2017, 18:22 ч.
Подариха ми книгата, дори не бях чувала за нея и не знаех, че е толкова обсъждана.
Прочетох я, хареса ми.
Но не бих казала, че е типично българска книга. Всеки народ си ги има тези работи които са описани, под друга форма може би, но ги има.
За църквта съм особено съгласна с авторката.
Хареса ми идеята, че не трябва да забавяме от къде сме, къде са ни коренеите. Няма лоши корени, така, че няма да е зле малко повече гордост (а не псевдопатриотизъм) да има у българина и малко да си понадигне главата.
Успели сме да запазим традициите си и да ги пренесем дори и след 500-годишно робство. Едва ли е било за нищо, това е крепяло хората.
Не ми харесва, че живея в толкова мулти-култи общество, а българското се затрива някъде. Радвам се, че на някои места (най-вече села) още се спазват обичаи и повели. Дори и да не носят наистина здраве и да не гонят ''злите духове'' са интересни и ни пренасят през времето.
На по-прагматичните предполагам, че спиритуалното им е дошло в повече и за това не харесват книгата
Но отвъд това има хубави послания.
Виж целия пост
Прочетох я, хареса ми.
Но не бих казала, че е типично българска книга. Всеки народ си ги има тези работи които са описани, под друга форма може би, но ги има.
За църквта съм особено съгласна с авторката.
Хареса ми идеята, че не трябва да забавяме от къде сме, къде са ни коренеите. Няма лоши корени, така, че няма да е зле малко повече гордост (а не псевдопатриотизъм) да има у българина и малко да си понадигне главата.
Успели сме да запазим традициите си и да ги пренесем дори и след 500-годишно робство. Едва ли е било за нищо, това е крепяло хората.
Не ми харесва, че живея в толкова мулти-култи общество, а българското се затрива някъде. Радвам се, че на някои места (най-вече села) още се спазват обичаи и повели. Дори и да не носят наистина здраве и да не гонят ''злите духове'' са интересни и ни пренасят през времето.
На по-прагматичните предполагам, че спиритуалното им е дошло в повече и за това не харесват книгата
Но отвъд това има хубави послания. 
# 17
23 март 2017, 16:06 ч.
Аз пък случайно чух за нея и реших да я прочета.За няма и три дни е изчетох цялата.Толкова е запленяваща,интересна и образователна до някаква степен...Има наистина много забравени обичаи които се споменават вътре и такива които не са напълно забравени , но пък е забравен смисълът им (като този за коледарите и коледуването..и самият смисъл на всичко това).Хареса ми и че наблягат на това че Господ си е вътре във всеки човек и никой не може да ти го отнеме..и не си длъжен да робуваш на църквата и нейните закони.За съжаление в днешно време последното свято място за което бих се сетила е църквата , макар че съм християнка . В край на сметка на някой ще допадне тази книга , на друг не .. Не е нужно според мен да се хващаме за всяка написана дума вътре,а за цялостния смисъл на книгата.
Виж целия пост
. В край на сметка на някой ще допадне тази книга , на друг не .. Не е нужно според мен да се хващаме за всяка написана дума вътре,а за цялостния смисъл на книгата.
# 18
23 март 2017, 16:11 ч.
Нищо общо няма с прабългарските традиции, прабългарските шамани са гадаели по черва, кръв и астрологични знаци, като това летят ли ниско лястовиците, а не са извличали силата си от камъните, да речем или от храстите.
А има ли общо с племена преди прабългарите?Ако става въпрос за извличане на сила от камъни едно светилище като Перперикон тогава за какво е ?
Виж целия пост
Нищо общо няма с прабългарските традиции, прабългарските шамани са гадаели по черва, кръв и астрологични знаци, като това летят ли ниско лястовиците, а не са извличали силата си от камъните, да речем или от храстите.
А има ли общо с племена преди прабългарите?Ако става въпрос за извличане на сила от камъни едно светилище като Перперикон тогава за какво е ?
# 19
23 март 2017, 16:39 ч.
Чета я в момента, доколкото успявам да отделя време. Съвсем в началото съм и засега ми е... противоречива.
Харесах стила, но има неща които са ми откровено дразнещи
Виж целия пост
Харесах стила, но има неща които са ми откровено дразнещи
# 21
25 март 2017, 15:06 ч.
Нищо общо няма с прабългарските традиции, прабългарските шамани са гадаели по черва, кръв и астрологични знаци, като това летят ли ниско лястовиците, а не са извличали силата си от камъните, да речем или от храстите.
А има ли общо с племена преди прабългарите?Ако става въпрос за извличане на сила от камъни едно светилище като Перперикон тогава за какво е ?
Перперипокон е една голяма реклама. Като човек близък до историческата гилдия мога да ти кажа, че Овчаров купува от Търново от разни прекупвачи на иманяри разни стоки - например накити на боляри - носи ги в Перперикон и ги "открива" за тракийски. Там има един олтар, на който всички историци и етнографи се смеят, че е не е олтар, а по -вероятно е трон, но нейсе.
ОСвен това Перперикон има два пласта и първият е тракийски,, но дори най-късните траки - тези които са силно елизинизирани - вече са изчезнали към кра на 5 век от нашите земи, срещат се само откъслечно по върховете на планините. Като са дошли прабългарите тук е имало почти само славяни.
ОТделон - траките на Спартак, са нямали нищо общо с траките Севт III това са вече гърцизирани, траки.
А за Перперикон ето ви и още нещо - едан плоча в средновековиня период се слупи, и Овчаров лепан бетона. Юнеско категоричон забранява да се използав нещо друго освен тухли, хоросан, вар и т.н. матерали, а Перперикон в списъка на Юнеско.
Овчаров постоянно променя дататата когато е създаден Перперикон - първо беше 8000 годиин пр . Хр. после 12 000 пр. ХР. за последно го чях да твърди да говори че Перперикон е създаден 40 000 години преди Христа - то най ранните сведения за цивилизация имаме окоол 6000 години пр. ХР - Египет и Шумер, а траките се появяват едав около 500 пр. ХР., но той създаде Перперикон едва ли не от времето на Хомо хабилиса.
Та човек не бива да вярва на всяка глупост, коят хора като Овчаров и Божо Димитров твърдят ами малко да прочете книги.
Виж целия пост
Нищо общо няма с прабългарските традиции, прабългарските шамани са гадаели по черва, кръв и астрологични знаци, като това летят ли ниско лястовиците, а не са извличали силата си от камъните, да речем или от храстите.
А има ли общо с племена преди прабългарите?Ако става въпрос за извличане на сила от камъни едно светилище като Перперикон тогава за какво е ?
Перперипокон е една голяма реклама. Като човек близък до историческата гилдия мога да ти кажа, че Овчаров купува от Търново от разни прекупвачи на иманяри разни стоки - например накити на боляри - носи ги в Перперикон и ги "открива" за тракийски. Там има един олтар, на който всички историци и етнографи се смеят, че е не е олтар, а по -вероятно е трон, но нейсе.
ОСвен това Перперикон има два пласта и първият е тракийски,, но дори най-късните траки - тези които са силно елизинизирани - вече са изчезнали към кра на 5 век от нашите земи, срещат се само откъслечно по върховете на планините. Като са дошли прабългарите тук е имало почти само славяни.
ОТделон - траките на Спартак, са нямали нищо общо с траките Севт III това са вече гърцизирани, траки.
А за Перперикон ето ви и още нещо - едан плоча в средновековиня период се слупи, и Овчаров лепан бетона. Юнеско категоричон забранява да се използав нещо друго освен тухли, хоросан, вар и т.н. матерали, а Перперикон в списъка на Юнеско.
Овчаров постоянно променя дататата когато е създаден Перперикон - първо беше 8000 годиин пр . Хр. после 12 000 пр. ХР. за последно го чях да твърди да говори че Перперикон е създаден 40 000 години преди Христа - то най ранните сведения за цивилизация имаме окоол 6000 години пр. ХР - Египет и Шумер, а траките се появяват едав около 500 пр. ХР., но той създаде Перперикон едва ли не от времето на Хомо хабилиса.
Та човек не бива да вярва на всяка глупост, коят хора като Овчаров и Божо Димитров твърдят ами малко да прочете книги.
# 22
30 март 2017, 22:19 ч.
Та човек не бива да вярва на всяка глупост, коят хора като Овчаров и Божо Димитров твърдят ами малко да прочете книги.
Хаха, да, едно време преглеждах комерсиалните книжлета на Б. Димитров. Напомнят ми за вица, в който се разказва за първия македонски космонавт. Та, стъпва той на Луната, въздъхва многозначително и се провиква: "Еех, Луно, Луно, земьо македонска!!" Само дето при Б.Д. е в наш български вариант.
За Овчаров не знам, не съм чела нищо от него, само от медиите го познавам.
Виж целия пост
Та човек не бива да вярва на всяка глупост, коят хора като Овчаров и Божо Димитров твърдят ами малко да прочете книги.
Хаха, да, едно време преглеждах комерсиалните книжлета на Б. Димитров. Напомнят ми за вица, в който се разказва за първия македонски космонавт. Та, стъпва той на Луната, въздъхва многозначително и се провиква: "Еех, Луно, Луно, земьо македонска!!" Само дето при Б.Д. е в наш български вариант.
За Овчаров не знам, не съм чела нищо от него, само от медиите го познавам.
# 23
31 март 2017, 07:19 ч.
Опитах се да я прочета, зарязах я мисля на около една четвърт. Заприлича ми на Коелю, пълна с назидателни клишета и 'мъдрости'.
Виж целия пост
# 24
6 апр. 2017, 10:12 ч.
Имам книгата, но още не съм я прочела. Честно казано купих я понеже много се разшумя около нея 
Виж целия пост
# 25
7 апр. 2017, 16:50 ч.
На мен книгата много, много ми хареса.
Докосна места дълбоко заровени в душевността ми на българка.
Честно казано, искрено съм учудена на броя негативни коментари за книгата в тази тема.
Виж целия пост
Докосна места дълбоко заровени в душевността ми на българка.
Честно казано, искрено съм учудена на броя негативни коментари за книгата в тази тема.
# 26
7 апр. 2017, 17:04 ч.
Много ми хареса мнението на Силвия Недкова:
https://www.facebook.com/groups/663250447089389/permalink/1290375081043586/
Обобщава всичко, което не ми харесва в книгата.
Виж целия пост
https://www.facebook.com/groups/663250447089389/permalink/1290375081043586/
Обобщава всичко, което не ми харесва в книгата.
# 27
7 апр. 2017, 18:39 ч.
Аз съм чужденка. Нищо не знаех за тази книга, камо ли,че е толкова популярна. Бях на гости при една приятелка, и тя ми я препоръча. Направо се потопих в тази приказна атмосфера. Не успях да я довърша, остана ми малко, искам да си я купя. И на семинар бих отишла.
Виж целия пост
Не ми харесва, че литературата ни е толкова тясно българска, защото никой чужденец не би разбрал нито тази книга, нито "Възвишение".
# 28
17 апр. 2017, 09:46 ч.
Прочетох книгата на един дъх, грабна ме от първите редове. Докосна ме и определено смятам, че всеки българин трябва да я прочете.
Съгласна съм напълно с оценките за църквата, такава, каквато я виждам тук.
Обясних си доста от традициите, които се спазват и в моето семейство и чийто смисъл е потънал някъде в миналото. И съжалявам, че за някои не съм и чувала досега.
Виж целия пост
Съгласна съм напълно с оценките за църквата, такава, каквато я виждам тук.
Обясних си доста от традициите, които се спазват и в моето семейство и чийто смисъл е потънал някъде в миналото. И съжалявам, че за някои не съм и чувала досега.
# 29
17 апр. 2017, 13:20 ч.
Естествено, че всеки има право да си има мнение. Не мисля, че всеки българин би се съгласил с това, за което пише в нея. Човека трябва да е подготвен, за да му добре дошла тази информация. Някои хора са готови да приемат това знание, другите не. Все пак, цял живот са им втълпявали друго, нормално е, че не са готови ей така моментално да се откажат от своя мироглед.
Виж целия пост
# 30
17 апр. 2017, 14:35 ч.
А ,трябва ли?
Имам книгата,но не съм я прочела.Нещо ..и аз не знам какво.Прочетох за книгата във ФБ.Стори ми се,че авторката води .../как да го напиша/,агресивна кампания,за четене ,налагане и разпространение на книгата.
Виж целия пост
Естествено, че всеки има право да си има мнение. Не мисля, че всеки българин би се съгласил с това, за което пише в нея. Човека трябва да е подготвен, за да му добре дошла тази информация. Някои хора са готови да приемат това знание, другите не. Все пак, цял живот са им втълпявали друго, нормално е, че не са готови ей така моментално да се откажат от своя мироглед.
А ,трябва ли?
Имам книгата,но не съм я прочела.Нещо ..и аз не знам какво.Прочетох за книгата във ФБ.Стори ми се,че авторката води .../как да го напиша/,агресивна кампания,за четене ,налагане и разпространение на книгата.
# 31
17 апр. 2017, 15:09 ч.
Аз, ако знаех, че става някаква истерия около тази книга, може би също щях да реагирам така. Има много книги и филми, които не искам да чета и да гледам, защото това е като че ли задължително, за да те смятат за съвременен човек. Обаче, за нищо такова не подозирах, и с голямо удоволствие съм чела книгата.
А след като съм запозната с нея, вече ми е ясно, защо авторката толкова се стреми да научат за това знание колкото възможно повече българи. И я подкрепям.
Виж целия пост
А след като съм запозната с нея, вече ми е ясно, защо авторката толкова се стреми да научат за това знание колкото възможно повече българи. И я подкрепям.
# 32
17 апр. 2017, 15:10 ч.
Вярно е, точно вчера въс Фейсбук група имаше пост, как било автентични описания на български обичаи и като се събраха повече отрицателни мнения, постът тихомълком беше изтрит. Днес тук. Кой знае, на колко знайни и незнайни места из нета "фенове" пускат теми "Четохте ли най-българската книга" и от тоя сорт. 
Виж целия пост
Стори ми се,че авторката води .../как да го напиша/,агресивна кампания,за четене ,налагане и разпространение на книгата.
# 33
17 апр. 2017, 15:17 ч.
Розмари Де Мео категорично НЕ е агресивна, напротив - в нейната си страничка публикува и негативни, и неутрални рецензии към книгата си. Стреми се да бъде максимално обективна и да поднася неедностранчива информация. Дори за привържениците си /като мен/.
Виж целия пост
# 34
19 апр. 2017, 17:06 ч.
На мен доста настойчива ми се видя авторката, съдейки по няколко нейни мнения, не нечии рецензии на страницата й. И категорично съм против кой какво трябва или не трябва да чете. Още повече кой пък е дорасъл. Считам, че имам изключително богата обща култура, но точно претенция за единствена, неповторима и уникална творба, не успя да ме впечатли с нищо.
Виж целия пост
# 35
22 апр. 2017, 16:53 ч.
А ,трябва ли?
Имам книгата,но не съм я прочела.Нещо ..и аз не знам какво.Прочетох за книгата във ФБ.Стори ми се,че авторката води .../как да го напиша/,агресивна кампания,за четене ,налагане и разпространение на книгата.
Aз също имам книгата....не е нещо особенно.Друго исках да кажа,купих я от коледния базар,запознах се лично с авторката.....ми направи ми мноооого лошо вшвчатление.Надута,високомерна,абе нещо от типа на ....аз всичко знам.Не ми хареса тая жена определено.
Виж целия пост
Естествено, че всеки има право да си има мнение. Не мисля, че всеки българин би се съгласил с това, за което пише в нея. Човека трябва да е подготвен, за да му добре дошла тази информация. Някои хора са готови да приемат това знание, другите не. Все пак, цял живот са им втълпявали друго, нормално е, че не са готови ей така моментално да се откажат от своя мироглед.
А ,трябва ли?
Имам книгата,но не съм я прочела.Нещо ..и аз не знам какво.Прочетох за книгата във ФБ.Стори ми се,че авторката води .../как да го напиша/,агресивна кампания,за четене ,налагане и разпространение на книгата.
# 36
17 ноем. 2017, 16:22 ч.
А ,трябва ли?
Имам книгата,но не съм я прочела.Нещо ..и аз не знам какво.Прочетох за книгата във ФБ.Стори ми се,че авторката води .../как да го напиша/,агресивна кампания,за четене ,налагане и разпространение на книгата.
Aз също имам книгата....не е нещо особенно.Друго исках да кажа,купих я от коледния базар,запознах се лично с авторката.....ми направи ми мноооого лошо вшвчатление.Надута,високомерна,абе нещо от типа на ....аз всичко знам.Не ми хареса тая жена определено.
Ти какво очакваш от Козирог?
Виж целия пост
Естествено, че всеки има право да си има мнение. Не мисля, че всеки българин би се съгласил с това, за което пише в нея. Човека трябва да е подготвен, за да му добре дошла тази информация. Някои хора са готови да приемат това знание, другите не. Все пак, цял живот са им втълпявали друго, нормално е, че не са готови ей така моментално да се откажат от своя мироглед.
А ,трябва ли?
Имам книгата,но не съм я прочела.Нещо ..и аз не знам какво.Прочетох за книгата във ФБ.Стори ми се,че авторката води .../как да го напиша/,агресивна кампания,за четене ,налагане и разпространение на книгата.
Ти какво очакваш от Козирог?
# 38
20 фев. 2018, 13:32 ч.
много от ритуалите, обреди или обичаи (както искате така ги наричайте), описани в книгата, не съществуват, повечето са преписани от книгата на Димитър Маринов. Да не кажа дусловно преписани. Ако да речем мястото на което се случва цялото действие (селото) къдет Райна открива наричането е родопите, тогава къде е родопския диалект. Като четеш книгата оставаш с впечатлението, че е писана само в шопския регион. Красиво е написана, но не всичко в нея е вярно!
ето и една критика на книгата, където има публикувани крадените трудове на други автори
http://www.ploshtadslaveikov.com/stopankata-na-gospod-plagiatstvo-i-izmislitsi/
Виж целия пост
ето и една критика на книгата, където има публикувани крадените трудове на други автори
http://www.ploshtadslaveikov.com/stopankata-na-gospod-plagiatstvo-i-izmislitsi/
# 39
12 март 2018, 16:32 ч.
само отделни глави ми харесаха като развалянето на проклятие.като цяло ми се струва отнесена и затова не я дочетох до края.голяма реклама за няма нищо
Виж целия пост
# 40
1 юни 2018, 10:24 ч.
Книгата е страхотна, но за тези, които наистина са дорасли за информацията в нея. Изобщо не става въпрос само за фолклор и забравени обичаи. Езикът на книгата е прекрасен. Отдавна не съм попадала на книга, която да ме разтърси така!
Виж целия пост
# 41
26 авг. 2018, 22:13 ч.
Аз търся книгата но не мога да я открия.
Ако има някоя съфорумка която я е прочела и не смята да я чете повече, може да ми я даде на разумна цена.
Виж целия пост
Ако има някоя съфорумка която я е прочела и не смята да я чете повече, може да ми я даде на разумна цена.
# 42
27 авг. 2018, 08:56 ч.
Ето тук в официалния сайт на книгата може да се поръча,налична е
http://narichane.com/produkt/стопанката-на-господ/
Виж целия пост
http://narichane.com/produkt/стопанката-на-господ/
# 43
17 дек. 2018, 23:16 ч.
Странно....влязох да видя дали и на други е подействала така магично тази книга и ми се искаше да усетя всеобщата радост.....и що да видя......пълно с критика .
Мисля, че е по-добре всеки да потърси информация за нашите обичаи.Може би няма да я открием в интернет, на път за офиса и разнасяйки децата по всевъзможни курсове и спортни дейности.
Аз винаги откривам нещо магично на село ,бъбрейки си с мъдрите възрастни хора и за мен тази книга е допълнение. Всеки може да провери за себе си кое е вярно като просто УСЕТИ
Виж целия пост
Мисля, че е по-добре всеки да потърси информация за нашите обичаи.Може би няма да я открием в интернет, на път за офиса и разнасяйки децата по всевъзможни курсове и спортни дейности.
Аз винаги откривам нещо магично на село ,бъбрейки си с мъдрите възрастни хора и за мен тази книга е допълнение. Всеки може да провери за себе си кое е вярно като просто УСЕТИ
# 44
18 дек. 2018, 13:21 ч.
Няма лошо да откриеш фолклора и обичаите и обредите, но е лошо когато ги видоизменяш, преправяш и т.н. Много от обредите описани в книгата никога не са съществували, никога не ги е имало. Това е лошото. Иначе е написана хубаво, но до там.
Виж целия пост
Странно....влязох да видя дали и на други е подействала така магично тази книга и ми се искаше да усетя всеобщата радост.....и що да видя......пълно с критика .
Мисля, че е по-добре всеки да потърси информация за нашите обичаи.Може би няма да я открием в интернет, на път за офиса и разнасяйки децата по всевъзможни курсове и спортни дейности.
Аз винаги откривам нещо магично на село ,бъбрейки си с мъдрите възрастни хора и за мен тази книга е допълнение. Всеки може да провери за себе си кое е вярно като просто УСЕТИ
Мисля, че е по-добре всеки да потърси информация за нашите обичаи.Може би няма да я открием в интернет, на път за офиса и разнасяйки децата по всевъзможни курсове и спортни дейности.
Аз винаги откривам нещо магично на село ,бъбрейки си с мъдрите възрастни хора и за мен тази книга е допълнение. Всеки може да провери за себе си кое е вярно като просто УСЕТИ
# 45
18 дек. 2018, 13:25 ч.
Не е лошо и да се прави разлика между обреди, част от духовната традиция и фолклора и описаните практики в книгата, които са част от нещо съвсем друго.
Виж целия пост
# 46
13 ян. 2019, 15:10 ч.
И като всяко ново събитие,мненията са от "Осанна.."до "Разпни го". За мен/още едно субективно мнение/,книгата е многопластова.В началото-дълбоко развълнувана,сякаш съм била там и сега си спомням.Подейства ми като магия.След това се намеси разума,който замести магията с понятия.Краткото време прекарано с магията,обогатява повече от разумните понятия.
Виж целия пост
# 47
2 март 2019, 14:57 ч.
Може ли да ми дадете линк за безплатно изтегляне на книгата Стопанката на господ
Виж целия пост
# 49
2 март 2019, 18:28 ч.
Прати ми на лични е-мейл, ще ти я пратя...
Колкото до книгата, на мен ми хареса... Това дали авторката предава вярно обичаите и традициите е много субективно мнение. Във всеки край на страната ни, един и същи обичай може да се направи по различен начин. Освен това надали има живи хора, които са били свидетели на описаните в книгата обичаи... Книгата представя един поглед, едно виждане, това на авторката. И не може да я обвиняваме дали ги е пресъздала вярно, автентично и т.н. Те в самите музеи не са абсолютно сигурни дали това което разказват или показват е било точно така... Всичко е от спомени, разкази предаване през хиляди усти и от различни хора... За мен книгата е интересна, по-различна, на места съм плакала от умиление и спомени от моето детство, носталгия по родината и по българското...
Според мен заслужава да се прочете!
Виж целия пост
Може ли да ми дадете линк за безплатно изтегляне на книгата Стопанката на господ
Прати ми на лични е-мейл, ще ти я пратя...
Колкото до книгата, на мен ми хареса... Това дали авторката предава вярно обичаите и традициите е много субективно мнение. Във всеки край на страната ни, един и същи обичай може да се направи по различен начин. Освен това надали има живи хора, които са били свидетели на описаните в книгата обичаи... Книгата представя един поглед, едно виждане, това на авторката. И не може да я обвиняваме дали ги е пресъздала вярно, автентично и т.н. Те в самите музеи не са абсолютно сигурни дали това което разказват или показват е било точно така... Всичко е от спомени, разкази предаване през хиляди усти и от различни хора... За мен книгата е интересна, по-различна, на места съм плакала от умиление и спомени от моето детство, носталгия по родината и по българското...
Според мен заслужава да се прочете!
# 50
2 март 2019, 18:39 ч.
Забранила си личните, не мога да ти дам линк.
Има, разбира се.
Виж целия пост
Може ли да ми дадете линк за безплатно изтегляне на книгата Стопанката на господ
Забранила си личните, не мога да ти дам линк.
Няма такъв.
# 51
2 март 2019, 19:59 ч.
Прати ми на лични е-мейл, ще ти я пратя...
Колкото до книгата, на мен ми хареса... Това дали авторката предава вярно обичаите и традициите е много субективно мнение. Във всеки край на страната ни, един и същи обичай може да се направи по различен начин. Освен това надали има живи хора, които са били свидетели на описаните в книгата обичаи... Книгата представя един поглед, едно виждане, това на авторката. И не може да я обвиняваме дали ги е пресъздала вярно, автентично и т.н. Те в самите музеи не са абсолютно сигурни дали това което разказват или показват е било точно така... Всичко е от спомени, разкази предаване през хиляди усти и от различни хора... За мен книгата е интересна, по-различна, на места съм плакала от умиление и спомени от моето детство, носталгия по родината и по българското...
Според мен заслужава да се прочете!
Писах ви на лични за книгата
Виж целия пост
Може ли да ми дадете линк за безплатно изтегляне на книгата Стопанката на господ
Прати ми на лични е-мейл, ще ти я пратя...
Колкото до книгата, на мен ми хареса... Това дали авторката предава вярно обичаите и традициите е много субективно мнение. Във всеки край на страната ни, един и същи обичай може да се направи по различен начин. Освен това надали има живи хора, които са били свидетели на описаните в книгата обичаи... Книгата представя един поглед, едно виждане, това на авторката. И не може да я обвиняваме дали ги е пресъздала вярно, автентично и т.н. Те в самите музеи не са абсолютно сигурни дали това което разказват или показват е било точно така... Всичко е от спомени, разкази предаване през хиляди усти и от различни хора... За мен книгата е интересна, по-различна, на места съм плакала от умиление и спомени от моето детство, носталгия по родината и по българското...
Според мен заслужава да се прочете!
Писах ви на лични за книгата
# 52
2 ян. 2020, 17:23 ч.
Така, като гледам, повечето мнение са против книгата. А, ако прочетем критиката на г-н Мишев, определено няма да има нужда да се чете.
Линк към критиката на Георги Мишев: https://www.ploshtadslaveikov.com/stopankata-na-gospod-plagiatstvo-i-izmislitsi/
Виж целия пост
Линк към критиката на Георги Мишев: https://www.ploshtadslaveikov.com/stopankata-na-gospod-plagiatstvo-i-izmislitsi/
# 53
2 ян. 2020, 22:44 ч.
ПРочетох следният пасаж
от Розмари Де Мео
----------
Дълбокото невярно тълкувание на думите, при това доста повърхностно : партньор ням нищо общо с либе. Това значи по-скоро съдружник. ако трябва да се даде старовремск дума тя е ортак. Либе, днес по-скоро бихме превели като любовник, и ако търсим по-тесен смисъл з като гадже, а не като партньор. Тази дума се свързва най-вече с някой с когото имаш общи бизнес дела.. Креативен също не е творец, а е новатор -един творец, може да работи с шаблони и изобщо да не се отдава на новости. Енергия и сила нямат нищо общо. Енергията предполага жизненост, а силата - мощ. "Негативни енергии" е толкова далеч от злите сили, че нямам думи. Злите сили са демони и вампири, а Негативните енергии не е имало по турско време и за това няма дума за това. Да, хубаво е, да се говори на ясен български, но нека не отиваме в другата крайност и да стваме смешни като с "Драсни -пали - клечицата"/iСамо за да не кажем кибрит/, когато има думи като "огниво".
Най-абсурдното е, че това се представят за български думи. Чисто българските думи като бисер, свекър са не повече от 20 в целия ни език. Една значима част са славянски думи. Отделно че огромна част от "българските думи" са всъщност преработени турски или гръцки думи. например съдия, идва от садия, а то - от кадия, очевадно турска дума. Също така българите използват турската дума балдъза.Ако искаме да я заменим трябва да изпозваме руско-старославянската своячница. Добре, но пак ще използваме чуждица. Своя собствен дума за сестрата на съпругата нямаме.
Ясно ми е, че авторката е имала добри намерения, но тя отива в другата крайност, където от прекален романтизъм навремето всички се подигравали на Раковски, който в желаението си да докаже, че българският е сансктритски го обявил за сам-скрит, т.е. че сам се е скрил.
По подобен начин е "подменен" и езикът на Под Игото, по един просташки и профанен начин, където "Вържи попа да е мирно селото" е станало "Отстрани лидера и групата ще се разпадне". Подобон профанизиране е характерно и за Стопанката на Господ. То предполага, че читателите са идиоти, и за това трябва цели изрази да бъдат променяни, да зазвучат по съвременен начин иначе няма да ги схванат.
Виж целия пост
Скрит текст:
"Стопанката на Господ" Я ми кажи на Български как се вика „партньор“? - Райна се ококори.
- Партньор?! Ами партньорът си е партньор... ох, не мога сега да се сетя... Мъжът ми е мой партньор! - викна тържествуващо. - Ти и баба Рада сте партньори!
- Не ти казвам да ми го обясняваш, а да ми кажеш думата на български, можеш ли? - не я изпускаше Вангел.
- Чакай, ще се сетя... Спътник... Сродна душа...
- Либе... - нещо ѝ трепна извътре.
- Боднаха ли те думите? Хубави са си нашите, нали?
- Хубави са! Питай ме пак!
- Талант как е?
- Дарба!
- Креативен какво е?
- Ами такъв, който измисля, умен...
- Творец, Райно! Който твори. А информация на български как ще рече?
- Е, тук ме разби, информацията си е информация... чакай... знание! - обяви тържествуващо.
- Нищо подобно! Телевизията и компютърът те информират, така ли е? Там знание няма. Те само те уведомяват за нещо. Дават ти сведения къде какво се случва и това е! Ако искаш да придобиеш знание, учиш, ходиш на училище, четеш... не се просто уведомяваш. За жалост, на света вече му стига да е уведомен, не - да знае.
- Харесва ми това с думите, искам още!
- Комуникация какво е?
- Да си говорят хората...
- Така, де, баба и внуче, като си говорят, какво правят?
- Общуват... нали?
- Ето я друга мъдра дума. Общение има, приобщаване, общност, нещо общо и заедно се случва, затова е общуване.
- А хармония как е?
- Баланс!
- На български питам как е!
- Равновесие...
- Можело значи.
- А характер как е?
- Характер ли? Че това не е ли българска дума?
- Не.
- Ето ти добър пример как една чужда дума е толкова як плевел в нашия език, че вече няма изкореняване. А нашата си дума е далеч по-кратка, удобна и звучна.
- И как е характер на български?
- Нрав.
- Всъщност я знам тази дума. Хубава е...
- Повечето хора я знаят. Те и баба знаят, че са имали, ама не я помнят.
- Традиция как е?
- Традицията си е традиция! Пълно е с книги за български фолклорни традиции.
- От това най ме боли, Райно! Такива книги трябва да са хранилища, убежища да са на народната памет. А в такова заглавие само думата „български“ е наша. Традиция значи „предание“, нещо предавано от уста на уста, прескочило векове.
- Не знам вече... Криво ми е да те слушам...
- Ще слушаш! Дано разбереш докъде я докарахме, фолклорът е на-родната памет, може да се рече и „народност“. Това са ни народните песни, народните приказки, народните хора, народните обичаи... И баш на тая памет българите изгубиха българското име и му туриха ново - фолклор...
- Още да питам ли?
- Питай.
- Енергия как е?
- Сила! - усмихна се Райна.
- Е, да, ама не звучи същото, не е съвсем като енергия.
- Нима?! Чакай да те питам още нещо. Напоследък много говорят за „негативни енергии“, много е модерно. На български как е?
- Шегуваш се!
- Никак! Питам те, как е? Какво правят някои кукери, като обикалят и дрънчат с хлопки и чанове?
- Гонят злите сили... - тихичко рече Райна.
- И къде са тези зли сили?
- Навсякъде. По къщите, по хората, в мислите им...в думите им...
- Та как, викаш, било „негативни енергии“ на български?
- Зли сили... не е възможно...
- Такааа. Това е стар народ, Райно. И езикът му е стар. И няма как в един стар език да няма думи с насъщно и изначално значение.
Важни са тези думи - те седят в основата на една памет. Там е изворът, от където идат приказките, преданията и обичаите на един народ. От където иде истината за неговата история. Стари думи - от старо злато, с голяма сила в тях. Да ти кажа и за хората, дето твърдят, че не било на български същото. Та те дори не си познават езика! Питай ги такива хора, както аз те питах сега тебе, кое как е на български. Няма да ти рекат, ще ти се ядосат. Но не от друго, а от безсилие, защото не знаят.
Я се опитай да си представиш езика като една песен. Звуците в нея играят по техен си начин и създават тяхна си музика. Знаеш, че не може една песен да бъде преведена дословно на чужд език. Думите могат да имат съвсем еднакъв смисъл, но играта на звуците ще се препъне. Ще се препъне равновесието. Новите думи ще тежат по друг начин, друго ще им е хорото на тях. И ще вземат да я килнат песента. Просто думите на всеки език звучат различно. Защо ли? Защото всеки народ си има негова памет и нрав и различно се е движил напред.
Ама да се върнем сега на нашата песен. Опитай се да заместиш в „Хубава си, моя горо!“ десет думи с английски със същото значение. Или поне пет. Или дори само една. Веднага ще прозвучи фалшиво, нали? Нещо ще се изкриви. Ще приспи ли някой детето си с такава песен? Магда ти е рекла, че човекът има корен - онова нещо, което е памет на род и народ. И че в него е силата ни, волята ни за живот.
Родният език, на който като деца проговаряме, е неразделна част от този корен. Той е жив! Какво му се случва, ако го мърсим постоянно? Или ако просто го пренебрегваме... Обичта и омразата са две страни на отношението, така ли е? Знаеш как работи тази сила, нали?
Ако обичаш един човек, той си е добре около тебе, има си нужда от тебе, търси те. Ако го мразиш - той боледува и гледа да се махне от тебе, далече да е, да не го заразиш с лошотия. Но ако спреш да го забелязваш или го забравиш, може да умре! Защото забравата е липса на всякакво отношение. Тогава човекът остава непотребен. И залинява... Така е и с езика. Има хора, които го обичат, ползват го и се грижат за него. Има други, които не го долюбват, смятат го за беден и грозен. Но има трети, за които е непотребен и стар. И не си служат с него, не го и познават. Те са най-страшните и най-опасните! Защото не го правят от омраза, а от незнание. Който не знае, няма отношение. Когато не познаваш някой достатъчно, как да го обичаш и да се грижиш за него? Той ти е непотребен, нямаш нужда от него в твоя свят... И точно така умира един език..."
- Партньор?! Ами партньорът си е партньор... ох, не мога сега да се сетя... Мъжът ми е мой партньор! - викна тържествуващо. - Ти и баба Рада сте партньори!
- Не ти казвам да ми го обясняваш, а да ми кажеш думата на български, можеш ли? - не я изпускаше Вангел.
- Чакай, ще се сетя... Спътник... Сродна душа...
- Либе... - нещо ѝ трепна извътре.
- Боднаха ли те думите? Хубави са си нашите, нали?
- Хубави са! Питай ме пак!
- Талант как е?
- Дарба!
- Креативен какво е?
- Ами такъв, който измисля, умен...
- Творец, Райно! Който твори. А информация на български как ще рече?
- Е, тук ме разби, информацията си е информация... чакай... знание! - обяви тържествуващо.
- Нищо подобно! Телевизията и компютърът те информират, така ли е? Там знание няма. Те само те уведомяват за нещо. Дават ти сведения къде какво се случва и това е! Ако искаш да придобиеш знание, учиш, ходиш на училище, четеш... не се просто уведомяваш. За жалост, на света вече му стига да е уведомен, не - да знае.
- Харесва ми това с думите, искам още!
- Комуникация какво е?
- Да си говорят хората...
- Така, де, баба и внуче, като си говорят, какво правят?
- Общуват... нали?
- Ето я друга мъдра дума. Общение има, приобщаване, общност, нещо общо и заедно се случва, затова е общуване.
- А хармония как е?
- Баланс!
- На български питам как е!
- Равновесие...
- Можело значи.
- А характер как е?
- Характер ли? Че това не е ли българска дума?
- Не.
- Ето ти добър пример как една чужда дума е толкова як плевел в нашия език, че вече няма изкореняване. А нашата си дума е далеч по-кратка, удобна и звучна.
- И как е характер на български?
- Нрав.
- Всъщност я знам тази дума. Хубава е...
- Повечето хора я знаят. Те и баба знаят, че са имали, ама не я помнят.
- Традиция как е?
- Традицията си е традиция! Пълно е с книги за български фолклорни традиции.
- От това най ме боли, Райно! Такива книги трябва да са хранилища, убежища да са на народната памет. А в такова заглавие само думата „български“ е наша. Традиция значи „предание“, нещо предавано от уста на уста, прескочило векове.
- Не знам вече... Криво ми е да те слушам...
- Ще слушаш! Дано разбереш докъде я докарахме, фолклорът е на-родната памет, може да се рече и „народност“. Това са ни народните песни, народните приказки, народните хора, народните обичаи... И баш на тая памет българите изгубиха българското име и му туриха ново - фолклор...
- Още да питам ли?
- Питай.
- Енергия как е?
- Сила! - усмихна се Райна.
- Е, да, ама не звучи същото, не е съвсем като енергия.
- Нима?! Чакай да те питам още нещо. Напоследък много говорят за „негативни енергии“, много е модерно. На български как е?
- Шегуваш се!
- Никак! Питам те, как е? Какво правят някои кукери, като обикалят и дрънчат с хлопки и чанове?
- Гонят злите сили... - тихичко рече Райна.
- И къде са тези зли сили?
- Навсякъде. По къщите, по хората, в мислите им...в думите им...
- Та как, викаш, било „негативни енергии“ на български?
- Зли сили... не е възможно...
- Такааа. Това е стар народ, Райно. И езикът му е стар. И няма как в един стар език да няма думи с насъщно и изначално значение.
Важни са тези думи - те седят в основата на една памет. Там е изворът, от където идат приказките, преданията и обичаите на един народ. От където иде истината за неговата история. Стари думи - от старо злато, с голяма сила в тях. Да ти кажа и за хората, дето твърдят, че не било на български същото. Та те дори не си познават езика! Питай ги такива хора, както аз те питах сега тебе, кое как е на български. Няма да ти рекат, ще ти се ядосат. Но не от друго, а от безсилие, защото не знаят.
Я се опитай да си представиш езика като една песен. Звуците в нея играят по техен си начин и създават тяхна си музика. Знаеш, че не може една песен да бъде преведена дословно на чужд език. Думите могат да имат съвсем еднакъв смисъл, но играта на звуците ще се препъне. Ще се препъне равновесието. Новите думи ще тежат по друг начин, друго ще им е хорото на тях. И ще вземат да я килнат песента. Просто думите на всеки език звучат различно. Защо ли? Защото всеки народ си има негова памет и нрав и различно се е движил напред.
Ама да се върнем сега на нашата песен. Опитай се да заместиш в „Хубава си, моя горо!“ десет думи с английски със същото значение. Или поне пет. Или дори само една. Веднага ще прозвучи фалшиво, нали? Нещо ще се изкриви. Ще приспи ли някой детето си с такава песен? Магда ти е рекла, че човекът има корен - онова нещо, което е памет на род и народ. И че в него е силата ни, волята ни за живот.
Родният език, на който като деца проговаряме, е неразделна част от този корен. Той е жив! Какво му се случва, ако го мърсим постоянно? Или ако просто го пренебрегваме... Обичта и омразата са две страни на отношението, така ли е? Знаеш как работи тази сила, нали?
Ако обичаш един човек, той си е добре около тебе, има си нужда от тебе, търси те. Ако го мразиш - той боледува и гледа да се махне от тебе, далече да е, да не го заразиш с лошотия. Но ако спреш да го забелязваш или го забравиш, може да умре! Защото забравата е липса на всякакво отношение. Тогава човекът остава непотребен. И залинява... Така е и с езика. Има хора, които го обичат, ползват го и се грижат за него. Има други, които не го долюбват, смятат го за беден и грозен. Но има трети, за които е непотребен и стар. И не си служат с него, не го и познават. Те са най-страшните и най-опасните! Защото не го правят от омраза, а от незнание. Който не знае, няма отношение. Когато не познаваш някой достатъчно, как да го обичаш и да се грижиш за него? Той ти е непотребен, нямаш нужда от него в твоя свят... И точно така умира един език..."
от Розмари Де Мео
----------
Дълбокото невярно тълкувание на думите, при това доста повърхностно : партньор ням нищо общо с либе. Това значи по-скоро съдружник. ако трябва да се даде старовремск дума тя е ортак. Либе, днес по-скоро бихме превели като любовник, и ако търсим по-тесен смисъл з като гадже, а не като партньор. Тази дума се свързва най-вече с някой с когото имаш общи бизнес дела.. Креативен също не е творец, а е новатор -един творец, може да работи с шаблони и изобщо да не се отдава на новости. Енергия и сила нямат нищо общо. Енергията предполага жизненост, а силата - мощ. "Негативни енергии" е толкова далеч от злите сили, че нямам думи. Злите сили са демони и вампири, а Негативните енергии не е имало по турско време и за това няма дума за това. Да, хубаво е, да се говори на ясен български, но нека не отиваме в другата крайност и да стваме смешни като с "Драсни -пали - клечицата"/iСамо за да не кажем кибрит/, когато има думи като "огниво".
Най-абсурдното е, че това се представят за български думи. Чисто българските думи като бисер, свекър са не повече от 20 в целия ни език. Една значима част са славянски думи. Отделно че огромна част от "българските думи" са всъщност преработени турски или гръцки думи. например съдия, идва от садия, а то - от кадия, очевадно турска дума. Също така българите използват турската дума балдъза.Ако искаме да я заменим трябва да изпозваме руско-старославянската своячница. Добре, но пак ще използваме чуждица. Своя собствен дума за сестрата на съпругата нямаме.
Ясно ми е, че авторката е имала добри намерения, но тя отива в другата крайност, където от прекален романтизъм навремето всички се подигравали на Раковски, който в желаението си да докаже, че българският е сансктритски го обявил за сам-скрит, т.е. че сам се е скрил.
По подобен начин е "подменен" и езикът на Под Игото, по един просташки и профанен начин, където "Вържи попа да е мирно селото" е станало "Отстрани лидера и групата ще се разпадне". Подобон профанизиране е характерно и за Стопанката на Господ. То предполага, че читателите са идиоти, и за това трябва цели изрази да бъдат променяни, да зазвучат по съвременен начин иначе няма да ги схванат.
# 57
26 ян. 2020, 21:47 ч.
Напълно съм съгласна с твоето мнение. Изключително ме издразни назидателния тон на героите, "мъдростите"- едни клишета, които многократно съм чувала, неопределената вяра- уж вярваме в Бог, ама в "силата" и накрая в нищо определено.
Изключително безсмислена книга, която показва колко безверни сме българите и как лесно можем да бъдем подхлъзнати по баячки, знахарки и други подобни измислени героини.
Жалко, много жалко..
Виж целия пост
Опитах се да я прочета, зарязах я мисля на около една четвърт. Заприлича ми на Коелю, пълна с назидателни клишета и 'мъдрости'.
Напълно съм съгласна с твоето мнение. Изключително ме издразни назидателния тон на героите, "мъдростите"- едни клишета, които многократно съм чувала, неопределената вяра- уж вярваме в Бог, ама в "силата" и накрая в нищо определено.
Изключително безсмислена книга, която показва колко безверни сме българите и как лесно можем да бъдем подхлъзнати по баячки, знахарки и други подобни измислени героини.
Жалко, много жалко..
# 58
27 март 2020, 19:58 ч.
Лично мен с нищо не ме впечатли книгата. Мое мнение. Очакванията ми бяха големи, но........
Виж целия пост
# 59
21 апр. 2022, 12:31 ч.
Хм, аз не намирам такива препратки. Може ли малко помощ ?
Така наречените "повели" не са български, а се срещат в египетската книга на мъртвите, оттам преминават в юдаизма, после в християнството, после в исляма. Това имах предвид като казах псевдопатриотизъм.
Виж целия пост
Harryna7, само да ти припомня първата страница тогава
,, В старата народна вяра съществуват единадесет български повели. Църквата си е взела много от тях и ги е оплела в десетте си заповеди. Единайстата повеля гласи:
,, Почитай вярата всекиму,било тя чужда на твоята, че тя е най-скъпа потреба и право на всеки човек!''
Тази повеля църквата никога не признала...
,Стопанката на Господ' е приказката за старата вяра и потребната на българите да си я пазят'
,, В старата народна вяра съществуват единадесет български повели. Църквата си е взела много от тях и ги е оплела в десетте си заповеди. Единайстата повеля гласи:
,, Почитай вярата всекиму,било тя чужда на твоята, че тя е най-скъпа потреба и право на всеки човек!''
Тази повеля църквата никога не признала...
,Стопанката на Господ' е приказката за старата вяра и потребната на българите да си я пазят'
Препоръчани теми