Здравейте, мили дами!
Изчетох много теми, блогове, съвети и резултатът е, че съвсем се обърках, а тук в Кипър, където живея е трудно да намеря подходящ съветник за кърмене.
Да започна отначало. Бебе Виктория е на 24 дена, родена със секцио 40(+6)гс.
Секциото се наложи поради големият размер на бебка и факта, че така и не пожела да се появи сама на бял свят. Роди се 4,330кг, 51см и наакана и на това педиатрите отдадоха последвалия рефлукс.
Първите 6 дни прекара в кувиоз, на система и съответно на АМ. Аз бях обаче твърдо решена да кърмя и веднага след като станах от леглото започнах да се изстискване и да нося кърма в неонатология за да свиква малката с вкуса и на моето мляко. Разбира се без контакт с бебето първите ми опити за изцеждане водеха до максимум 30-40мл общо от двете гърди след близо час изстискване. Така че при изписването ми препоръчаха докато успея да стимулираме лактацията да дохранвам Вики, тъй като е голямо бебе (изписаха ни 4,188кг) и ще има нужда от много повече от моите 40мл за да се нахрани.
Така първата седмица изкарахме на смесено хранене - кърмене и дохранване. Към средата на седмицата установих, че ако не спра АМ няма да я бъде с желанието ми да кърмя, защото малката беше свикнала с биберона в болницата и не сучеше, а чакаше шишето... Затова започнах да я кърмя на поискване и да избягвам дохранване - давах АМ само вечер, за да спи по- спокойно и по-дълго.
8 дни след изписването беше първото ни посещение при педиатър. При тегленето се оказа, че за 8 дни е качила много добре - 4,422кг на възраст 15дни. Следващото теглене беше на първата консултация на 27дни - 4,667кг. и тъй като прецениха, че е наддала малко днес бяхме отново на консултация и на 34 дни тежим 4752кг. Междувременно аз бях доста настинала и за да установят дали това е причината Вики да качва бавно след седмица отново ще се теглим.
И тук идва ред да ви разкажа как минава кърменето откакто бяхме на педиатър преди 3 седмици. Вече не дохранвам изобщо, кърмя Вики на поискване, на час и половина два през деня и на три - три и половина през нощта. Сменям 6-7, понякога 8 памперса за денонощие, само един или два не са наакани и почти винаги са напишкани.
Кърма вече мисля, че имам достатъчно. Не чувствам гърдите ми да са твърди, но усещам напрежение в зърната ако не е яла повече от 2 часа. Тъй като храня на поискване не се изстисквам.
След като спрях АМ следобедните хранения бяха тежки докато гърдите ми започнаха да произвеждат достатъчно кърма. Тогава настъпиха няколко дни на мир и спокойствие, спокоен сън по 3 часа между храненията и така стигнах до извода, че вече и стига само кърмата.
Но седмицата преди консултацията започнахме нов период - Вики имаше много газове и всяко хранене започна да става мъка и за нея и за мен - за нея защото тогава тъкмо решаваше, че и се пръцка а това явно беше свързано с дискомфорт или болка, защото вместо да суче, започваше да се дърпа, да плаче и ужасно болезнено за мен да ми дъвче зърната или да ги дърпа като кученце. За да реша този проблем взех от аптеката по съвет на позната акушерка тук чай с анасон, копър, лайка, мащерка, който местните мами дават при болки в коремчето на бебето.
Очевидно помогна с по-безболезненото освобождаване на газовете, но въпреки това пак в следобедните хранения Вики започва в даден момент да се дърпа от зърното и да недоволства, а не се е наяла, защото след 30 минути максимум пак търси да яде...
И това, заедно със слабото наддаване ме води до тук да ви питам - малко ли ми е кърмата или много? Възможно ли е усещането, че гърдите ми са пълни да е илюзорно и детето да остава гладно или кърмата ми е много Вики не стига до по-хранителната? Или когато намалее струята нарочно се дърпа за да дам другата гърда пак със силна струя? И ако е така стига ли изобщо до хранително хранене или си пълни стомахчето с некалоричната и затова има и газове и не качва...?
Вече и аз не знам какво да си мисля... Ако и другата седмица не е качила повече ще искат да дохранвам, а с нейното влечение към биберона, това ще я отбие от кърмата... 😑
Помагайте, момичета!
Виж целия пост
Изчетох много теми, блогове, съвети и резултатът е, че съвсем се обърках, а тук в Кипър, където живея е трудно да намеря подходящ съветник за кърмене.
Да започна отначало. Бебе Виктория е на 24 дена, родена със секцио 40(+6)гс.
Секциото се наложи поради големият размер на бебка и факта, че така и не пожела да се появи сама на бял свят. Роди се 4,330кг, 51см и наакана и на това педиатрите отдадоха последвалия рефлукс.
Първите 6 дни прекара в кувиоз, на система и съответно на АМ. Аз бях обаче твърдо решена да кърмя и веднага след като станах от леглото започнах да се изстискване и да нося кърма в неонатология за да свиква малката с вкуса и на моето мляко. Разбира се без контакт с бебето първите ми опити за изцеждане водеха до максимум 30-40мл общо от двете гърди след близо час изстискване. Така че при изписването ми препоръчаха докато успея да стимулираме лактацията да дохранвам Вики, тъй като е голямо бебе (изписаха ни 4,188кг) и ще има нужда от много повече от моите 40мл за да се нахрани.
Така първата седмица изкарахме на смесено хранене - кърмене и дохранване. Към средата на седмицата установих, че ако не спра АМ няма да я бъде с желанието ми да кърмя, защото малката беше свикнала с биберона в болницата и не сучеше, а чакаше шишето... Затова започнах да я кърмя на поискване и да избягвам дохранване - давах АМ само вечер, за да спи по- спокойно и по-дълго.
8 дни след изписването беше първото ни посещение при педиатър. При тегленето се оказа, че за 8 дни е качила много добре - 4,422кг на възраст 15дни. Следващото теглене беше на първата консултация на 27дни - 4,667кг. и тъй като прецениха, че е наддала малко днес бяхме отново на консултация и на 34 дни тежим 4752кг. Междувременно аз бях доста настинала и за да установят дали това е причината Вики да качва бавно след седмица отново ще се теглим.
И тук идва ред да ви разкажа как минава кърменето откакто бяхме на педиатър преди 3 седмици. Вече не дохранвам изобщо, кърмя Вики на поискване, на час и половина два през деня и на три - три и половина през нощта. Сменям 6-7, понякога 8 памперса за денонощие, само един или два не са наакани и почти винаги са напишкани.
Кърма вече мисля, че имам достатъчно. Не чувствам гърдите ми да са твърди, но усещам напрежение в зърната ако не е яла повече от 2 часа. Тъй като храня на поискване не се изстисквам.
След като спрях АМ следобедните хранения бяха тежки докато гърдите ми започнаха да произвеждат достатъчно кърма. Тогава настъпиха няколко дни на мир и спокойствие, спокоен сън по 3 часа между храненията и така стигнах до извода, че вече и стига само кърмата.
Но седмицата преди консултацията започнахме нов период - Вики имаше много газове и всяко хранене започна да става мъка и за нея и за мен - за нея защото тогава тъкмо решаваше, че и се пръцка а това явно беше свързано с дискомфорт или болка, защото вместо да суче, започваше да се дърпа, да плаче и ужасно болезнено за мен да ми дъвче зърната или да ги дърпа като кученце. За да реша този проблем взех от аптеката по съвет на позната акушерка тук чай с анасон, копър, лайка, мащерка, който местните мами дават при болки в коремчето на бебето.
Очевидно помогна с по-безболезненото освобождаване на газовете, но въпреки това пак в следобедните хранения Вики започва в даден момент да се дърпа от зърното и да недоволства, а не се е наяла, защото след 30 минути максимум пак търси да яде...
И това, заедно със слабото наддаване ме води до тук да ви питам - малко ли ми е кърмата или много? Възможно ли е усещането, че гърдите ми са пълни да е илюзорно и детето да остава гладно или кърмата ми е много Вики не стига до по-хранителната? Или когато намалее струята нарочно се дърпа за да дам другата гърда пак със силна струя? И ако е така стига ли изобщо до хранително хранене или си пълни стомахчето с некалоричната и затова има и газове и не качва...?
Вече и аз не знам какво да си мисля... Ако и другата седмица не е качила повече ще искат да дохранвам, а с нейното влечение към биберона, това ще я отбие от кърмата... 😑
Помагайте, момичета!
