Влюбвали ли сте се някога?:)

  • 14 928
  • 107
Осъзнавам, че ми звучи леко нелепо въпроса. Предполагам повечето сте се влюбвали.
Изведнъж някак ми хрумна, че аз може и да не съм.
Влюбвали ли сте се така като по книгите и филмите?
Мисълта постоянно да лети при любимия, краката да треперят, стомаха да се свива, пеперуди в стомаха, бръмбари в глава, други буболечки... Да нямате търпение да го видите, да си говорите дълго, цяла нощ и да има какво още да си кажете. По филмите и историите все се гледат в очите влажно и продължително и изглежда това им е приятно.
Дали съм стара вече за такива емоции или не съм се влюбила подобаващо или съм нещо повредена емоционално или са ми грешни представите:)
Някой път се чудя - с оглед нещастния ми първи опит в обичането - дали не трябва да си избера някой свестен, добър мъж и тая история с тръпките да я оставя на другите. Ама това пък дългосрочно дали ще работи... тя пък тръпката викат и тя не била дългосрочна.
Прочитайки се, знам че звучи като тинейджър-идиот. Разбирате ли ме, знам. Simple Smile))
Обаче това са емоции, които дълго ме тормозят и се опитвам да осмисля. И то е така, защото в други отношения съм подреден човек, знам кое ме прави щастлива, удовлетворена съм в повечето житейски аспекти, следвам мечтите си. Т.е. има моменти, в които ми е и много трудно, но съм щастлив човек.
А пиша тук, защото ви чета от едно известно време, понякога. Не пиша и вие не ме знаете, но като четеш някой повтарящо се много пъти, оставаш с усещането, че го познаваш. И мненията на някои от вас са ми особено интересни. И ми се ще да прочета повече. Макар че темата ми е потресаващо скучна и бързо ще изчезне. Simple Smile
Виж целия пост
# 1
Темата не само, че не е скучна, но е и много свежо написана Simple Smile Изразяваш се интересно.
Да, влюбвала съм се, точно така като по филмите и книгите. И да, определено съм жена, която обича "тая история с тръпките" и без такива не може. Сега зверски ми се спи и се мятам в леглото, но утре може да поразсъждавам повече върху темата Wink
Виж целия пост
# 2
Да, само веднъж. Говоря точно за влюбване, доста след тийнейджърските години, което буквално ме остави без дъх.
Виж целия пост
# 3
Да като по учебник с всичките екстри , остави това но ме държа с години . Човека не беше подходящ за семейство и го знаех пре цялото време , но пуста любов .... реших че трябва да се изживее докрай , защото това не се командва ...,и семейство създадохме и деца . Вече не сме заедно и в много лоши взаймоотношения.
Имах много хубави моменти , бях много щастлива с него ...после още по - нещастна и наранена , ударих дъното и дори няколко години копаех още надолу преди да събера сили да си тръгна .
Виж целия пост
# 4
Интересна тема, и аз отскоро разсъждавам над този въпрос. И мисля, че отговорът клони към не. Обичам мъжа си, но не мисля, че съм била влюбена по начина който описваш, тоест както по филмите. С предишни гаджета също не помня такива безумни тръпки. Явно и с мен нещо не е наред. Децата си обичам до лудост, повече отколкото по филмите Simple Smile 
Виж целия пост
# 5
Влюбвали ли сте се така като по книгите и филмите?
Мисълта постоянно да лети при любимия, краката да треперят, стомаха да се свива, пеперуди в стомаха, бръмбари в глава, други буболечки... Да нямате търпение да го видите, да си говорите дълго, цяла нощ и да има какво още да си кажете.

Абсолютно всеки път се влюбвам точно така. С възрастта много ми намаля интереса към подобни тръпки, но като тийнейджърка имах потребност да е перманентно, независимо дали е споделено или не.
За мен само това е влюбване и като цяло доста лесно съм стигала до това състояние. Смятам, че е въпрос на биохимия.
Други неща пък не са ми толкова лесни.

Виж целия пост
# 6
Редовно се влюбвам. Simple Smile И винаги е като болест. И даже още мечтая пак да се влюбя. За това няма възраст, човек се чувства като тийнейджър.
Виж целия пост
# 7
Не,за мен това е загуба на време и на нерви.Подхлъзнеш ли се обикновено излизаш наранен от цялата ситуация.Нямам такава потребност.Мъжа си го избрах съвсем хладнокръвно на база характер,отговорност и способности.И си го обичам,по мой си начин.Но да ми пърах пеперуди,да бърша сълзи и сополи,няма нужда Stop
Виж целия пост
# 8
Да, безумно, от пръв поглед буквално. За отрицателно време зарязах целия си живот и започнах нов с него - нов град, нова работа, нови познати. Вече 9 години сме заедно и се надявам още дълго да сме така.
Виж целия пост
# 9
Много приятна тема. Върнах се назад в спомените ми и много мило ми стана. Мога да кажа "Да",влюбвала съм се точно както го описваш. С хиладите пеперудки в корема,треперещи крака и даже сън не ме ловеше. Мисля,че най-силното ми влюбване е в мъжа ми. Спомням си първата ни среща,първата целувка,от която направо ми се подкосиха краката. Всеки един трепет щом ми позвъни телефона. Вълнението и чувството ,което изпитвах беше невероятно. И в тинейджърските ми години бях така влюбена,но приключи много болезнено за мен. Но хубавите спомено останаха. Страхотна тема,авторката накара ме да се усмихна и въпреки времето, което е минало от както съм с мъжа ми,Винаги когато се върна в първите ни срещи,още ми трепват пеперудките. Такава съм си влюбчива и обичам тези невероятни емоции. Пожелавам на всеки един да ги почувства и буквално да лети в облаците
Виж целия пост
# 10
Да, влюбвала съм се. Но най - силно в съпруга си. С всичките му екстри - пепреруди, треперене, всичко е цветя и рози ахаха. Заедно сме вече 14 години, минали сме през радост, усмивки, щастие, тъга, плач...Сега дори и за два дни да се разделим ми липсва страшно много, чуваме се по 10 пъти на ден ако сме далеч един от друг...  Rolling Eyes Бих дала всичко за него, както и той за мен. Чак на моменти ме е било страх какво щастие изпитваме и дали няма да бъде помрачено от нещо лошо. Любовта е най - красивото чувство и всеки заслужава да го изпита поне веднъж в живота си.  Hug
Виж целия пост
# 11
И аз всеки път съм се влюбвала точно по този хубав начин, който ти описваш като по книгите. Но пръстите на едната ми ръка са много за броя пъти, когато съм се влюбвала така. Приятелките ми сменяха гадже след гадже, а аз обичах ли, винаги обичах с пеперудите в стомаха, трепета, очакването на всяка среща, всеки телефонен разговор, всяко докосване. На моменти много ми липсват тези тръпки и пеперуди в стомаха. Все още много съм влюбена в мъжа ми, след 20 годишна връзка, но и много ми липсва начина, по който се обичахме в периода преди появата на децата. След 20 години си спомням всеки един миг от запознанството ни, как се сваляхме после, първата целувка, първия секс, първата среща с родителите и т.н.
Виж целия пост
# 12
Така съм се влюбвала за последно в шести клас. От тогава имах две връзки, но не е било така. Със сегашния ми приятел също няма пеперуди, а усещам, че много го обичам. Има ли ми нещо? Какво ми е станало, че не изпитвам такива трепети? И съществува ли любов без такова влюбване? Понякога изпитвам вина, че никога не ми се е преобръщал корема като го видя, а толкова го обичам, толкова съм щастлива с него, но..
Виж целия пост
# 13
За мен това е любовта - която те оставя не без дъх, а изпълнена с дихания, виждаща целия свят от крилете на светлината, пречупваща всяко мрачно ъгълче през своята безпощадно оптимистична призма.

И те кара да искаш да живееш, прави те хубава и всеки да се обръща след теб цъкайки - ех, колко си красива и млада! Това е като лятото и морето. Не сте ли забелязали, че през лятото и особено край морето и най-възрастните стават като деца, млади и свежи, облекли белите дрехи на безвремието. За мен любовта е жизнено необходима, за да мога да функционирам правилно, за да имам порив и да се нося над земята  Peace
Виж целия пост
# 14
Странно точно тази сутрин си мислех за "тази" ми любов.Вече отминала,но точно каквато я описва авторката с тръпката,страстта,пеперудите,сълзите...всичко.И аз (като някой по-горе)знаех,че не е за мен,нито пък за брак,но...беше по-силно от мен.И ме държа 4 години,и да кажеш,че съм била тийн ,не,бях на 30  Shocked LaughingСтавах и лягах,с мисълта за него,повече от 2 дни не можех да издържа да не го видя,а пък как  се карахме,колко сълзи съм проляла,и се сърдим 2-3 дни и айде после пак всичко отначало ooooh!Сега като се замислям,не ми е било лесно ,но пък с умиление си спомням за тези времена.Сега съм във връзка дето ги няма тези трепети,и годините са ми повечко,но все си мисля,че аз не съм се променила...искам пак такива страсти.Дали съм нещо недорасла..или ми липсва точно определен човек ?newsm78 Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия