По принцип отрицателното мнение трябва да се защити желязно - много повече от положителното или псевдо-положителното.
А че учителката ти е била пълна глупачка и от литература нищо не е отбирала спор няма.
Аз лично много харесвам Яворов.
Но не става въпрос за това, нали?
Красотата е в очите на наблюдателя, не на художника.
Ако някому не допада даден автор, който се харесва на мен, той има ("на входа", така да се каже), точно толкова право, колкото и аз.
От тук обаче всичко започва, не завършва - "ми не ме кефи" очевидно не е достатъчно, Трябва да се покаже кое и защо не се харесва... Което пак си е "кефи ме" / "не ме кефи", само с повече думи.
На мен ми беше по-лесно - понеже Ив. Вазов е имал всичко друго, но не и морално, в общия смисъл, поведение, понеже като - уж - един от поетите на революцията (добре де, на освобождението) действията му (не думите) могат лесно да бъдат противопоставени на другите 'поети на Освобождението" - Ботев, примерно, който - прави или неправ - живее и умира според думите си -както и на собствения му не така словоохотлив брат. И понеже реалните действия и реакции на героинята му са в ярко противоречие с многократно обявеното му лично отношение към нея. Мързи ме да вадя папката със старите ми неща, но по спомени творените ми завършваше с (приблизително) ако имаше повече хора като Хдж. Ровуама и по-малко - като Ив. Вазов Б-я вероятно щеше да е далеч по-добре... или нещо в този дух.
Впрочем, реакцията на учителката ми (която беше наистина ерудиран, начетен и мислещ човек, при това разбиращ от литература и ценител) беше, че творението ми е... скверно (или нещо в този дух), но не би могла по никой начин да го оспори... и че не би могла по никой начин да го оцени (в смисъл, да му постави училищна оценка).