Пролетно слънце грее, СЕПТЕМВРИЙЧЕ ден след ден лудее! тема №11

А една друга тема да повдигна. Как сте с посещенията  на роднини? Моята майка си мисли, че сме длъжни да ходим винаги за празниците и само се жалва, когато нямаме възможност. Отделно, че ние като семейство трябва да си създаваме някакви наши традиции и спомени, свързани с нашето семейство от трима, а не само да се занимаваме с пътуване и гостувания. Вашите родители така ли  виждат нещата?

Изобщо не.
Откакто брат ми има две деца, а снахата е леко претенциозна, у нашите има сменен режим за гостуването.
Майка не може да слага и вдига трапези за толкова много хора. По празниците ходим заедно изнесено на хотел, или къща за гости. Обичаме да се събираме, но не вече сме доста хора като за една къща.
Реално у нас е най-широко. На масата сядат 16 човека. А имаме и двор. Можем да свикаме родата, обаче това значи аз да шетам предварително една седмица, и после да готвя за 16 човека, и после да чистя. А, мерси

Аз съвсем откровено си казвам какво мисля и как искам да протече даден празник. Изобщо не ме интересува дали това ще се хареса на роднините. Много уважавам събирането на семействата, обаче не и толкова често, че да се натоварвам допълнително. Сега за тези празници изобщо няма да стбирам никой. Ще ходим у свекърите утре за обяд, а във вторник ще дойдат моите родители (от провинцията). Нямам намерение да събирам всички, защото ще се претоваря и изнервя, а все пак искам през почивните дни само положителни емоции. Освен това къщата ми още не е довършена - най-вече нямаме все още нормално обзавеждане, а сме с това от квартирата (вече две години и нещо откакто се нанесохме). Нямам голяма маса за да събера 12 човека. На малкия на рождения ден пробвах да ги събера всичките и понеже нямаме и столове достатъчно, сложихме пластмасови столове, от тези съвсем обикбовените. Столът, на който седеше свекър ми се счупи и той падна леко на земята (крачетата на стола се разкрачиха). Не се удари, обаче не му стана приятно, а на мен също. След няколко дни дойдоха у нас с два стола от кауфланд - сгъваеми, съвсем обикновени, но метални и ми казаха, че си ги оставяли, за да имало къде да сядат като дойдат. Честно ви казвам, много се подразних. Столовете са съвсем обикновени, седят ми облегнати на стената не се връзват с нищо и са нещо, което аз не бих си купила. Напомнят ми за случката и защо са взети. А ние не е като да не правим нищо по къщата, занинаваме се с изолация и ограда в момента, вътре ще пребоядисваме, защото децата надраскаха стените, те и мебелите съсипват, затова и не съм се втурнала да преобзавеждам като са още малки. Не искам и те да започнат да ми обзавеждат с боклуци, защото искам в точния момент да го направя както трябва. Просто моментът не е сега, няма да е изобщо тази година. Та след този случай казах на мъжа ми, че повече такива събирания не правя, след като от рождения ден на детето ми ми е останал спомен как свекър ми пада от стол и после демнстративно сами си купуват столове и ми ги оставят в къщата.

От години не сме пътували някъде за празниците (всъщност откакто имаме деца). Може би след някоя и друга година ще започнем. Многи ми се иска, защото пътуванията ми липсват много

Ей как се отнесох с тези описания, извинявам се за дългия пост.
На всички - приятно и спокойно изкарване на празниците

Аз обичам на празниците или да сме сами вкъщи или са се изнесем без деца някъде на хотел
Не обичам роднински сбирки, ходим на гости от време на време, виждаме се често, почти всекидневно.

Христос Воскресе! Бъдете здрави и благословени!

Именно, Кате. И аз за това не ща много да ги събирам у нас, щото все ще се намери някой да види нещо недонаправено или недопочистено. Не искам коментари за недопечено зеле или изгоряло прасе. Или стари столове или паяжини при барбекюто... . За всяко нещо може да се намери кусур. Преди повече се втургах, сега си гледам повече спокойствието и здравето. И по- малко се трепя с прахосмукачка. Абе, на хотел си е най-добре. И храна имаше, и никой не се преумори да чисти на околните.

Здравейте, момичета. Как сте. Аз съм доста добре, вече в 21 седмица. Днес бях на ФМ и всичко с бебето е наред. Ще си имаме още едно момченце.

Честито момченце!

Колко бързо минава тази бременност! Вече си на средата И нататък да мине неусетно.

Искате ли нещо смешно от нас )

Говорим с единия батко:
- ти си вече голям, тинейджър си, имаш отговорности...
Тук ни прекъсва 3,5-годишният:
-Да, права е мама! Ти си тенджера!
Бурен смях от наша страна. Малкият озадачен, допояснява:
- Тенджера, в която се готви!
Ние вече сме изпаднали в истерия...
-Ама, защо смеете се????

А как успявате да вмените отговорности на големия?

Аз нещо не се справям с тази част. Никаква дисциплина няма, на всичко се отговаря с "да, ей сега" и така си остава несвършено.
Не знам просто
Наказания не работят, а и не съм много креативна в измислянето им. Не мога и награди да предлагам, защото няма с какво да я впечатля. Тя издържа на лишения като хлебарка на радиация - въобще не я бърка нищо.
Имаше един период - всичко ѝ прибрахме. Таблет, телефон, киндъл, даже книгите събрах в кашон. Никакви джобни, никакви излизания, никакви сладки неща за ядене. Каквото се сетих го забраних и беше безрезултатно, защото тя търпеливо си чакаше наказанието да отмине, дори когато ѝ казахме, че е безсрочно.
Имам чувството, че от нищо не се нуждае, просто изпада в "хибернация" и чака. И може да издържи адски дълго, видимо по-дълго от мен.

На път съм да вдигна ръце. Даже ми хрумна да ѝ дам един договор да подпише, че е информирана какво трябва да може да прави и защо и ако не може, сама си носи цялата отговорност, аз съм провела инструктаж. Тя каза, че няма да го подпише
Иначе е хитра.
Абе... много е тегаво в тази възраст, а още не сме видели най-големите изпълнения.

Здравейте момичета. Отдавна не сме писали тук. Включвам се, за да ви споделя, че вчера с планово секцио се роди третото ми стъкровище - Павел, 3620 гр, 52 см. Всичко мина добре и съм много щастлива

Браво, Кате, много ти се радвам, да знаеш! Желая ти бързо възстановяване, чакам те в темата за многодетните майки, и май ще черпиш за двама рожденика тоя месец!

. .

Кате, още веднъж Честито! Желая и на петима ви да сте много здраво, щастливо и сплотено семейство,  а отглеждането на децата да е песен!

Еха, браво!Да сте живи и здрави цялото семейство!