Здравейте, става дума за баща ми, който е на 57 години. Преди година получи исхемичен инсулт, според лекарите в лека форма. Двигателната система не беше засегната, има засегнат говор, така наречената афазия. Големият проблем е, че изпада в депресивни състояния, има периоди, в които отказва да яде, има ниска самооценка, смята се за ненужен и т.н. Преди инсулта, той беше много деен и общителен човек, с голям кръг от познати и приятели. След това се изолира, заради притеснението с говора, който е възстановил в голяма степен. Сега се чувства много емоционално нестабилен. Отказва да посети специалист, с който да говори. Аз и близките около него се стараем да му повдигаме самочувствието, но една обикновена забележка в ежедневието може да го срине психически. Моля за съвет как е добре да действаме. Благодаря ви, предварително!
Виж целия пост
Депресия след исхемичен инсулт
- Публикувана: 11 май 2017, 08:18 ч.
- Последно мнение: 11 май 2017, 17:45 ч.
11 май 2017, 08:18 ч.
# 1
11 май 2017, 17:45 ч.
Здравейте,
Когато има заболяване като това - свързано с загуба на реч, възможност за самостоятелно предвижване и т.н., то напомня колко безпомощтни можем да станем и как зависим от милостта на близките и лекарите си, както в детството си. Когато се излекуваме е много важно да се справяме сами с абсолютно всичко, за да си докажем че можем, ставаме и продължаваме.
За това смятам, че най-добрия подход в случая е да му кажете какво вие мислите по-въпроса за неговото заболяване, както и за нуждата от психиатър, но като оставите решението и отговорността в негови ръце. Опитайте се постоянно да държите в главата си идеята, че това е възрастен, мъдър човек, на който дължите уважение и почит, а не малко дете, за което полагате грижи и което не знае какво точно иска.
Най-вероятно в основата на депресивността седи страхът от смъртта, но това е отново нещо много интимно и негово си.
Имайте предвид и това, че понякога инсулта е отговорен за т.нар. "Личностови изменения" тоест баща ви като характер, мислене, псих. особености може да е различен от преди инсулта.
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост
Когато има заболяване като това - свързано с загуба на реч, възможност за самостоятелно предвижване и т.н., то напомня колко безпомощтни можем да станем и как зависим от милостта на близките и лекарите си, както в детството си. Когато се излекуваме е много важно да се справяме сами с абсолютно всичко, за да си докажем че можем, ставаме и продължаваме.
За това смятам, че най-добрия подход в случая е да му кажете какво вие мислите по-въпроса за неговото заболяване, както и за нуждата от психиатър, но като оставите решението и отговорността в негови ръце. Опитайте се постоянно да държите в главата си идеята, че това е възрастен, мъдър човек, на който дължите уважение и почит, а не малко дете, за което полагате грижи и което не знае какво точно иска.
Най-вероятно в основата на депресивността седи страхът от смъртта, но това е отново нещо много интимно и негово си.
Имайте предвид и това, че понякога инсулта е отговорен за т.нар. "Личностови изменения" тоест баща ви като характер, мислене, псих. особености може да е различен от преди инсулта.
Даниела Тахирова - психотерапевт
Препоръчани теми