Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 33 **

Здравейте момичета. Малко изведнъж се включвам в темата ви, но ми станаха интересни обсъжданите неща и се замислих как аз си задавах тези въпроси, когато очаквах второто си детенце.
Имам три дечица, от които първите две породени. Наистина не беше никак леко, ревала съм от безпомощност на моменти. Не бих искала обаче нещата да бяха се стекли по друг начин. Обожавам децата си, разликата между тях и се радвам, че ги има, колкото и трудно да беше на моменти.
А сега ще напиша своите коментари по обсъжданите теми и се надявам, да бъда поне малко полезна, въпреки че е минало доста време от последния коментар тук.

Относно застъпването на майчинствата - първите ми две деца са с 1г и 7м разлика - не съм прекъсвала майчинствата, не съм пращала първото на ясла и всичко мина по план. Тук искам да пиша за две основни неща (защото когато аз застъпвах, не знаех за някои неща). Застъпване може да се направи и когато разликата между децата е малко над 2 години, защото застъпването става когато започне 45-дневния болничен преди раждане на второто дете, тоест може първото да навършва 2 години няколко дни след като започне 45-дневния и пак ще има застъпване. Друго, което исках да споделя е, че може майчинството за първото дете да бъде прекъсвано, но това е без значение за застъпването, стига към момента на 45-дневния майката да е отново в майчинство. Така ще взима същата сума като за първото дете, ако това е по-изгодно за нея.

По отношение на количките - аз ползвах количка за породени деца на Грако. Бих казала, че е голямо удобство. Просто в момента, в който "вържа" и двете деца, беше голямо облекчение за мен. Изминавах почти 1 км до парка, в който се разхождахме и не си представям да тичах по улиците след едно почти бебе, което хуква в различна посока. А с кенгуру или слинг не беше вариант за дългите разходки, които си правехме. Когато дъщеря ми стана на 2г и 4-5 месеца минах на една малка лятна количка и тя ходеше до мен, но вече беше доста по-голяма и това се получаваше. С двойната количка имах проблем, че не влизаше в асансьора на блока (който и без това спираше между етажите). Затова я държахме в багажника на колата.

Когато беше бебешкият период на второто ми дете, се отказах от идеята за трето. Обаче наистина става по-лесно когато растат заедно. Моите много играят заедно, но и много се карат. Но все пак се обичат безкрайно и съм много щастлива, че са с такава разлика. Като мина около 1 година откакто се върнах на работа, започнах да мисля за трето

С работата и аз си мислех, че професионално ще съм с години назад и с кариерата ми е свършено. Оказа се обаче, че не е така, дори с професия, в която постоянно се учат нови неща. Майчинството ме беше заредило с много енергия, правех всичко много бързо и точно. Освен това то учи на много самодисциплина, отговорност и добро плабиране, организиране и самоконтрол. Всичко това са качества, които са изключително полезни за всяка една професия. Затова според мен есно майчинство, дори по-дълго, изобщо не пречи на кариерното развитие. Нещо много важно, което забелязах при себв си също - научи ме на самоуважение. Преди да родя детв, всичко беше работа. Стоях в офиса до късно, борех се с неща, които знаех, че не са добре направени и организирани. Ядосвах се, че никой не ги оценява. Могато имаш две деца на детака градина, няма как да седиш в офиса до късно. Ама някой искал да те пита нещо или пък да останеш до 7-8 за някой мийтинг - няма такова нещо. И аз съвсем ясно го заявих - съжалявам, но 5:30 - 5:45 аз си тръгвам, за да мога да се добера до детаката градина, преди да затвори. Ако някой иска нещо да ме пита - има си време за това. Няма да режа от времето за семейството си, за да се занимавам със служебни дела, за които също си има време. И изведнъж се оказа, че получих много повече уважение отколкото преди майчинството, когато тичах за всичко и жертвах от собственото си време. Сякаш колкото повече уважавах себе си, толкова повече и другите ме уважаваха.

И една последна тема - секциото. Една мама се страхуваше от това, че са минали само 8 месеца и половина от предишното секцио. Няма страшно, до 6 месеца всичко се е възстановило. Аз имам три пъти правено секцио. Първите две са ми през 1г и 7м, както писах по-горе. Не съм имала никакъв проблем с никоя от бременностите и посшедвалите операции. Всичко мина много бързо, леко, безпроблемно. Вдигах постоянно първото си дете, когато бях бременна с второто и всичко беше наред. Дано съм вдъхнала малко спокойствие за бъдещите мами, които предстои да минат през това. Всичко ще е наред

Прекрасен коментар, katya_pk! Много вдъхновяващо и мотивиращо, особено в частта за работата!

Привет момичета!
Скоро и аз ще се се присъединя към вашите редици. Имам момиченце и очаквам още едно, като разликата им ще е 2 години.
Сега се опитвам да направия организацията и бих искала да се посъветвам с по-опитни от мен.  Апартаментът ни е сравнително малък: хол, спалня и кухня. В спалнята е бебешкото легло на голямата ми дъщеря. Обмислям да сложим и другото бебешко легло там, а в хола да сложим една кошница или кошара за нощите на колики и събуждания на бебето. Ще могат ли и двечките да спят в една стая? От кой момент? Ще си пречат ли? Как става с къпането? Как се справяте с голямото докато къпете малкото? Как направихте така, че да се спазва що-годе режим на бебето, съчетан с режим на голямото?
Пълна каша ми е в главата.... Опитах се да си направя план, организационен, но ....до колко ще се получи не съм сигурна. Мога да разчитам на помощ, но бих искала да мога да се справям съвсем сама.

И ние чакаме второ сега. Баткото е на 1г. и 3м. Едва ли някой може да даде отговор за режима и спането. Мисля, че след като се роди се напасваме според децата - кое кога и от какво се буди. Засега и ние сме освободили място за втора кошарка в спалнята, а ако не се получават нещата ние с бебето ще спим в друга стая.
А за къпането - аз съм взела 2 корита, за да ги къпем едновременно. Докато баткото си играе в неговото, ще изкъпем малката. А след време, когато и на нея вече й е забавно във водата ще ги оставям и двамата (всеки в неговото корито) да си поиграят.

Здравейте.
Ние сме били в една стая също, защото тогава бяхме на квартира и просто нямаше други стаи. Нямах помощници, освен мъжа ми, който през деня беше на работа, но по мое мнение, като има повече хора, става по-голям хаос, затова мисля, че ми беше добре.
Каката се будеше като бебе много от най-малките шумове, но след годинка и 5-6 месеца започна да спи по цяла нощ и непробудно. Когато се появи вротото ми дете (с 1г и 7м разлика са), тя не се будеше от него и изобщо не я притесняваше шума, ревовете и какво се случва. При всяко дете е различно, но е възможно на една такава възраст вече да започнат да спят доста дълбоко и да не им пречат шумовете.
За къпането - къпала съм ги винаги отделно. Нея започнах да я къпя права от доста рано - може би около 2 годинки.
Относно режимът - беше лудница. Малкото суче, голямото ми се катери по гърба, не може да се храни още самичко, някакво страхотно бързане. Още не бяхме махнали и памперсите с нея, когато се появи той и беше лудото тичане за всичко - точно преди разходка винаги имаше изненади и допълнителни неща, които се налагаше да свърша, докато се приготвяхме. Излизахме всеки ден на разходка в парка. Тогава, като ги вържа и двамата в количката, изпитвах някакво страхотно облекчение.
Имах късмета второто ми дете да спи добре през деня. Режимите им доста се разминаваха, но на него не му пречеха нейните шумни игри. В един момент вече когато той мина на два пъти дневен сън, нещата станаха по-ритмични - той спеше през част от сутрешната ни разходка в количката, когато аз си играех с нея, а следобед вкъщи опитвах да ги слагам да спят едновременно.

Здравейте! Има ли сред вас майки, които са раждали секцио, как протече втората ви бременност и раждане? Искам второ дете с малка разлика, но първото беше секцио и се притеснявам от втора бременност. Със сигурност ще мина преглед при АГ преди да започнем опити. Разбрах, че препоръчват 2 години да се изчака, но реших да питам и при вас как е било.

И двете ми раждания са секцио. Понеже исках породени, гинеколожката ми ми каза, че ако са минали 6 месеца между двете бременности е възможно да се износи втора бременност без риск.
Важно е обаче, да се направи обстоен преглед, за да се види как е зарастнал белега от първото секцио. Най-вече разреза на матката.
Разликата между двете ми бременности е точно 1 година, а разликата между децата е 1г и 9м.
И двете са планирани секцио, без допълнителни усложнения.

И при мен и трите ми раждания са със секцио. Първите ми две деца са с 1г и 7м разлика. Нямах никакви проблеми с която и да е бременност по отношение на секциото. И аз исках деца с малка разлика, но понеже с първото не успях да забременея веднага, помислих, че и с второто ще е така, а то се получи веднага и тогава и аз се притесних дали не е прекалено скоро. Също не бях ходила на преглед след първото секцио, за да се види как е белегът.
На мен също ми бяха казали, че 6 месеца са достатъчни, за да се възстанови всичко напълно, но ми препоръчваха да изчакам 2 години от раждане до забременяване.
Ако си съгласна и второто раждане да бъде секцио, няма никакъв проблем. Проблем може да има ако искаш второто раждане да е естествено след секцио, защото тъканта при разреза на матката добива еластични свойства с времето и рисковете от руптура са много по-големи, когато е минало по-малко време и съответно еластичността не се е възвърнала на мястото на разреза. На мен първото ми секцио беше по медицински причини. Исках второто да родя естествено, но тогава условията, на които трябва да отговаря бременността са доста повече, особено с толкова малка разлика. Някои от тях са и размер на бебето и най-вече на главичката. А моето второ бебе беше с огромна глава.

Здравейте, да попитам при малка разлика между две деца и по-точно между две раждания, интересува ме при второто раждане по-бързо ли се случват нещата, до термин има ли шанс да се стигне или по-рано се случва "събитието"

Аз родих първото 10 дни преди термин, а второто на термина. Първото раждах 16 часа с две системи и упойки, второто раждах една година и половина по-късно, около 10 часа с две системи и упойки.
Екипа мислеше, че #2 ще изхвърчи за няма и час, ама не би.... Човека си има мнение, дори бяха подготвили операционната, отменили планови операции секцио, защото си мислели, че няма да успея. #2 беше с 1кг по-тежък и с много твърдоглав, такъв е и сега, и май такъв ще си остане, живи и здрави да са, всичко от родилното се забравя.
Късмет и леко раждане

При мен разликата е 1.9 години. Първото родих 10 дни преди термин, за 16 часа, второто 12 дни преди термин за 3 часа.

Всяка бременност и раждане са различни. При мен разликата е 1г. и 4м. Първият път родих 7 дни преди термин. Вторият - 8 дни преди термин. По-бързо стигнах до разкритие втория път, но бебка беше много по-голяма 3850гр, за разлика от брат й - 3150 и по-трудничко излезе, та имаше и малко помощ (Кристелер).

Здравейте момичета, минавам да се запиша с пресни две черти и кака, която ще е на 1.9г при раждането на бебчо. Можете ли да споделите кога и как започнахте да подготвяте първото за второто?

Аз родих преди 13 дни. На момчето, което е на 1г. и 4м., му говорех за бебето като започна леко да ми личи корема. Мисля, че му беше много абстрактно понятието бебе. Сега като се появи тя има ревност. Неспокоен е. Стараем се да му обръщаме повече на него внимание и да го ангажираме със задачи свързани с бебето.

И моите са с такава разлика. Ние започнахме да обясняваме на каката още  като направих теста. Всъщност беше много интересно, защото като излезнах от тоалетната, още преди да кажа на таткото, тя се развика КАКА, КАКА! Аз направо онемях 😂😂😂 Та, още от началото, обяснявахме, идваше с нас на прегледите, колко и какво е разбрала няма как да знаем. При нас няма ревност, много се радва на малката, търси я, говори й.