След четене, анализиране и разговор с психолог установих, че очевидно имам подсъзнателен блокаж за изграждане на постоянна връзка и съответно семейство. Имам многобройни връзки, които не надвишават две години. Честно казано като се заседя с някого, почва да не ме свърта и направо имам нужда от проблем и се чудя кога нещата ще приключат и дори страхът ми нараства, че повече време значи повече сближаване, значи по тежка раздяла. Ако трябва да съм честна, дори когато покрай мен се раздели някоя двойка, вътрешно ми олеква и изпитвам облекчаване.
С баща ми не живеем заедно откакто бях на 5 и половина. Идваше да се видим уикенда и като си тръгваше беше доста неприятно, подтискащо и скучно. Психолог ми каза, че тези повтарящи се обстоятелства са изградили в мен повтарящ се модел за раздяла.
Връзките ми до сега могат да се обобщят в следните типове:
1) Харесвам човека, обичаме се, но нещо в него не ми е достатъчно и не го одобрявам за цял живот и рано или късно го напускам;
2) Луда и пристрастена съм към човека и го одобрявам и искам да имаме семейство, но той ме напуска. Преживявам го тежко.
Сама не издържам да стоя и през повечето време има някой до мен.
Знам, че саботирам връзките си! Знам, че има там някъде в мен блокаж. Но как да го премахна?
Виж целия пост
С баща ми не живеем заедно откакто бях на 5 и половина. Идваше да се видим уикенда и като си тръгваше беше доста неприятно, подтискащо и скучно. Психолог ми каза, че тези повтарящи се обстоятелства са изградили в мен повтарящ се модел за раздяла.
Връзките ми до сега могат да се обобщят в следните типове:
1) Харесвам човека, обичаме се, но нещо в него не ми е достатъчно и не го одобрявам за цял живот и рано или късно го напускам;
2) Луда и пристрастена съм към човека и го одобрявам и искам да имаме семейство, но той ме напуска. Преживявам го тежко.
Сама не издържам да стоя и през повечето време има някой до мен.
Знам, че саботирам връзките си! Знам, че има там някъде в мен блокаж. Но как да го премахна?
