Домашно насилие - Тема №3

  • 58 529
  • 58
След три години събирам сили да пиша отново по темата. Заведох дело за домашно насилие след 7 години тормоз под всякаква форма. Не искам да споделям подробности, прекалено болезнено е за мен. Този човек ме срина, направи ме роб на собствените му интереси. Безпочвените му обвинения толкова дълбоко са вгнездени в мен, че трябваше да го напусна за да  осъзная колко всъщност греша. Не спирам да се питам колко дълбоко е това разтройство на личността, за да изпитваш удоволствие от побой над беззащитен и съжаление че не му е било достатъчно.  Разбирам колко енергия и време е пропиляно, но не за да се запази любовта, а да се поддържат страстите на свадите, омразата и желанието за мъст. Какво трябва да се случи, че да предизвика това недоволство и презрение към човека, който въпреки всичко твърдиш че обичаш? Може ли човек да промени същността си за да влезе в тесните рамки на другия и колко ще му струва тази жертва? Ами ако продадем щастието и се покорим, дали това ще промени нещата? Загубих представа връз основа на какво се гради едно семейство, кое е добро и кое не, загубих себе си.... и това чувство за вина обгръща цялата ми душица свита, като камък. Де, да можех поне да заплача ...страхувам се момичета, много тежка битка ми предстои. Аз без трохичка самочувствие, срещу един заблуден и убеден, че е прав добър актьор способен да изкривява истината. И дали има справедливост често се питам? Само се моля лъжата да не надделее над истината. Той цели да вземе правата за попечителство Sad
 
Линк към старата тема
Виж целия пост
# 1
Прегръщам те силно! Моя съвет е да бъдеш силна и да не се поддаваш на мъстта! Аз смятам, че.доброто трябва накрая да победи! Как може да ти отнеме попечителството?
Какво има срещу теб? Не се поддавай на манипулации! Бъди силна като скала! Майчината обич е по-силна ор всичко! Само не се поддавай на злото! Успех и пиши тук за утеха! ❤ Прегръщам те силно! Моя съвет е да бъдеш силна и да не се поддаваш на мъстта! Аз смятам, че.доброто трябва накрая да победи! Как може да ти отнеме попечителството?
Какво има срещу теб? Не се поддавай на манипулации! Бъди силна като скала! Майчината обич е по-силна ор всичко! Само не се поддавай на злото! Успех и пиши тук за утеха! ❤
Виж целия пост
# 2
betina_nina
Ти си една много силна и борбена жена.С времето ще намериш себе си и ще започнеш да вярваш в преценката си за хората.
За справедливостта...ми за съжаление живота никак не е справедлив, но каковото и да се случи ще направиш най-доброто което зависи от теб.Живота ни не се определя от една битка или едно решение, всичко е низ от малки всекидневни решения.Боли ме за теб , но не винаги истинната надделява.Знам колко е трудно и колко боли. Ти вече си спечелила излязла си от този токсичен брак.Относно попечителството , стискам палци.Надявам се имаш добър адвокат, събираи доказателства за това какъв баща е.Доказателства за тормоз върху теб, всеки емайл, смс... всичко което имаш, свидетели.Вземи становище от лекар, учителина детето, приятели, които да свителестват за ротителските му способности, връзката с детето, ангажираността му.Отитай да мислиш, практично. Адвоката има огромна роля, ако нямаш добър или имаш съмнения в твоя..смени го. Ако си в БГ няма да му е лесно да вземе попечителство, а дори и най-лошите ти кошмари да се сбъднат и  да го направи това не е окончателно. Ще събираш доказателства за това какъв родител е за около 6 месеца и ще се върнеш в съда да искаш промяна
 Ако искаш пиши на лични.
Виж целия пост
# 3
betina_nina,
поздравявам те за много важната крачка, която си предприела. Никога не е късно. Много кураж, вярвай, че ще победиш, защото те точно на страха ни разчитат. Спре ли да те е страх, си с една стъпка по-близо до това да го победиш.  Hug
Виж целия пост
# 4


Няма мъж със 100% самоконтрол. Такова животно не съществува. Дали ще бъде провокиран от някой наглец в трафика, дали коварно гаменче, дали арогантна кучка...всеки си има своя лимит.

Така, че съм любопитен да чуя и другата страна с историята на авторката.
Това не е вярно. Самоконтрол може да прояви всеки, когато се касае до това дали да удари някого или не. Друг е въпросът дали иска да прояви самоконтрол или иска да се направи на големия мачо, от когото всички треперят. Разбира се, най-удобно е да се прави на мачо пред по-слаби от него, иначе проявяват завиден самоконтрол, ако срещу тях стои някой с техните габарити и сила. Нищо не оправдава насилието под каквато и да била форма. Имаш избор да се скараш, да вдигнеш скандал, да трошиш предмети, да се разделиш с човека. Щом някой решава проблемите с юмруци върху друг, обвинява жертвата си и се опитва да се оневини, изкарвайки нея виновна, то този някой е нищо и половина. И да, щом "млатиш", ще си понесеш последствията. Така е в цивилизацията, юмручното право не е прието.
Виж целия пост
# 5
И да, щом "млатиш", ще си понесеш последствията. Така е в цивилизацията, юмручното право не е прието.

В цивилизованото общество и вербалното "млатене" не е прието, и за него съдят, и има последици.
Виж целия пост
# 6
Следователно човек има още един избор, преди да реши да налети на физическа саморазправа. Друго си е обаче да се развъртиш с юмруците, когато насреща ти не е някой равностоен на теб.
Виж целия пост
# 7
LaSombra,
Ти пишеш по въпроса, сякаш не съществуват такива неща като емоции, адреналин и тестостерон, а всичко в битовите конфликти е предварително спокойно обмислено и планирано.

Тоест за теб е невъзможна ситуацията един по-спокоен мъж да бъде провокиран към агресия, нетипична за мъж с къс фитил, но без провокиращи фактори? Всичко зависи от "цивилизоваността" на мъжа? Нищо общо с химическите процеси в мозъка му?

Хайде да не делим нещата на черни и бели. Не във всеки случай на семейно насилие битата жена е кротка жертва. Жените нямат его и емоции? Никога не посягат първи (физически, или вербално).
Виж целия пост
# 8

Хайде да не делим нещата на черни и бели. Не във всеки случай на семейно насилие битата жена е кротка жертва. Жените нямат его и емоции? Никога не посягат първи (физически, или вербално).

Жените имат и его, и емоции, но и твърдата убеденост, че могат да предизвикват вербално и физически като мъже, но отговора на предизвикания да е като към жена- отчитайки че е физически по-слаба и че не бива да ѝ бъде посягано, защото има закон против домашното насилие.

От другата страна са тези- които без да предизвикват насилие, го търпят, убеждавани от боклука, че сами са си виновни.
Виж целия пост
# 9

Хайде да не делим нещата на черни и бели. Не във всеки случай на семейно насилие битата жена е кротка жертва. Жените нямат его и емоции? Никога не посягат първи (физически, или вербално).
Емоции съществуват, разбира се, никой не отрича това. Химически процеси протичат в мозъка на всекиго, но не всеки допуска първичното да вземе превес над разумното. Затова сме цивилизовани хора, не примати. Нищо не може да бъде оправдание за физическо насилие. Всеки човек може да предизвика гняв в другия. Недопустимо е обаче да се реагира с побой, оправдавайки се с тестостерон и химични процеси в мозъка си. Има много други начини да се реагира. Независимо дали някой не е "кротък" и е предизвикал с нещо отрицателни реакции, никой няма право да му посяга. Не разбирам обаче, при все тестостерона и химическите процеси в мозъка им, как пък все посягат избирателно? Ако е по-слаб от него насреща му, нямал самоконтрол. Ако обаче е по-силен или равностоен, се появява самоконтрол, всъщност страх за собствената му кожа. Така че стига с тия теории за самоконтрола, тестостерона и химическите процеси, защото си е чисто оправдание на насилието. Жените нямат тестостерон, но имат его и също могат да изпитват гняв и ярост. Е, колко жени посягат, сравнено с мъжете? Това, че сте мъже, имате тестостерон и прочие, не ви дава право да считате, че е редно да млатите жена си, защото, нали, природата ви била такава. Разумният човек намира разумни решения, неспособният да овладее първичните си реакции си намира проблеми. Не разбирам и как такива екземпляри не се отвращават от самите себе си.
Виж целия пост
# 10
Емоции съществуват, разбира се, никой не отрича това. Химически процеси протичат в мозъка на всекиго, но не всеки допуска първичното да вземе превес над разумното. Затова сме цивилизовани хора, не примати.
Всеки един от нас носи "приматското" в себе си. Не ми разправяй, че всяко действие в живота ти, всяка дума, възклицание и физическа реакция са били "цивилизовани"? Никога не си реагирала на нещо инстинктивно? Никога не си се изпускала и не си изпищявала, изругала, изплакала, плеснала, или даже обиждала?

Не извъртай  въпроса към агресия срещу силни/слаби. Там механизмът гняв/страх е супер сложен, недостоен и е тема за друга дискусия.
Виж целия пост
# 11
Земонти, аз също съм в процес по развод в момента. Не живея със съпруга си, но в малкото случаи, когато идваше, за да водим децата на лекар вдигаше скандали, дразнеше, манипулираше и тормозеше. Последния път не издържах, плеснах му шамар и бяхме дотук. Не комуникирам с него, за да се изкуша отново да го плесна по бузата. Не приемам този метод като начин за разрешаване на конфликти.
За разлика от мен, мъжът ми постоянно ме подлагаше на психическо и икономическо насилие /искаше да контролира личните ми средства/, и от време на време ме блъскаше и щипеше. Ако бяхме останали заедно това щеше да продължи и той като теб да се оправдава, че е предизвикан.
Аз многократно бях предизвиквана, случи се веднъж и от тогава не общувам с него, за да не бъда принудена да упражнявам физическо насилие спрямо него.

Виж целия пост
# 12
Всеки носи приматското в себе си, но не всеки е склонен да позволи то да доминира и да управлява действията му. Повишаването на тон не е равно на физическо насилие, че да е оправдано прилагането на последното към когото и да било. И също така ще ми бъде интересно колко жени са пратили мъжете си в болница след побой или са им нанесли видими травми. И колко жени, сравнено с мъже, налагат децата си.
Със сигурност не се поддавам на кофти емоциите си дотам. Отдавна съм разбрала, че във всякакви отношения - между партньори, между родители и деца, между колеги и така нататък, крясъците, обидите, псувните и ругатните вредят само на прилагащия ги и го правят жалък в очите на другите. Да, ядосвам се на различни неща, изпитвам гняв като всеки човек. Мога да повиша тон, но няма да нарека мъжа си например "говедо", нито пък той да ми отговори с "крава". Ползвам тия епитети, щото преди време тях чувахме от съседния апартамент, та ми е ясно докъде може да падне човек.
Не извъртам въпроса, а казвам това, което виждам, защото наблюденията ми са такива - обикновено агресорите и насилниците налитат на по-слаби от тях. Интересно защо.
Виж целия пост
# 13
Всъщност не се наложи да търся информация по въпроса, защото тя просто прелива.
Накратко за цивилизованото общество:
Жените по-често прибягват до психическо насилие.
Жените по-често прибягват до физическо насилие.
Мъжете по-често прибягват до финансово насилие.
Жените по-често прибягват до убийство на съпрузите си.
Стигне ли се до физически конфликт мъжете печелят по-често.
Жените по-често прибягват до закона в следствие на физически конфликт.

Виж целия пост
# 14
Предвид това, че жените по-често прибягвали до убийство на съпрузите си, как се обяснява фактът, че само през 2016 г. и само във Варна цели 9 жени са убити от настоящи или бивши партньори?
https://fakti.bg/bulgaria/227439-ubiistvata-na-jeni-nai-chesto-s … pruzi-i-partnyori
Не знам да има убити толкова убити мъже от партньорките си.

Чудничко, нали?

"Ето и статистиката в цифри:


В Европейския съюз ежедневно 12 жени загиват от домашно насилие. Във Франция – по данни от 2013-та година са загинали 121 жени, в Италия – 134, в Португалия – 37, в Испания – 54, във Великобритания – 143.
Според ООН – 28 % от смъртните случаи са умишлени убийства на жени от Европа от партньора им.
В други държави – 89 % от убитите жени в Албания са убити от съпрузите си, 80 % от убитите жени в Швеция и Финландия – също. В Украйна през 2013г. са регистрирани 160 000 случая на домашно насилие, в Ирландия – 15 000.

Оттук: https://pramatarova-law.eu/%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%BD% … D0%B5%D0%B7-2014/

Виж целия пост
# 15
Предвид това, че жените по-често прибягвали до убийство на съпрузите си, как се обяснява фактът, че само през 2016 г. и само във Варна цели 9 жени са убити от настоящи или бивши партньори?
https://fakti.bg/bulgaria/227439-ubiistvata-na-jeni-nai-chesto-s … pruzi-i-partnyori
Не знам да има убити толкова убити мъже от партньорките си.

Чудничко, нали?
Чудничко е, че не знаеш ли?
Като ми намериш процентни статистики за двата пола, тогава ще спреш да се чудиш.
Иначе е ясно, че повече жени, отколкото мъже умират от травми, впоследствие семеен побой. Това не се класифисира като "убийство", пък и отгоре ясно написах, че стигне ли се до тупаник обикновено печелят мъжете.
Когато обаче се стигне до статистика колко са битовите убийства чрез наръгване, застрелване и отрова, тогава мъжете са по-честите жертви.

Ето я тукашната статистика за не-смъртоносните конфликти:

Виж целия пост
# 16
zemonti Не съм сигурна в какво точно се опитваш да ни убедиш.
Ако е ,че и мъже страдат от домашно насилие - съгласна.
Ако оправдаваш-ударите с семейството с 'предизвика ме и не се контролирах-' ми щом не се контролираш се лекувай. Раздели се с партньора , който те предизвиква и вземи мерки относно , липсата на контрол и агресия в състояние на афект. След като половинката те докарва до такова безконтролно състояние -всеки по пътя си.
При домашно насилие точв е цикъл на насилие последвано с микс от извинения и 'ти ме предизвика', идва розовия етап на любов и разбирателство и после отново поведението ексалира до побой.Когато има такъв цикъл , който се повтаря, отново и отново...твоето 'тя си го заслужи' звучи точно като излязло от устата на насилник. Предизвикан или не- всеки носи отговорност за постъпките и думите си, да прехвърляш тази отговорност за твоето поведение на острещната страна е меко казано незряло.
Виж целия пост
# 17
Хайде да има и средно положения, а?

Не при всеки случай на семейно насилие жената е кротка и невинна жертва, а мъжът зъл и агресивен побойник. Често агресията е двупосочна, но физически победеният се обявява за "жертва". Значи тя може да му крещи, обижда и шамари, но когато той отвърне равновесието тутакси отива на насилник/жертва?

Много,се дразня на крайните феминистки, които си мислят, че насилието от жена не се брои. Значи ти можеш да зашлевиш мъжа си, да ритнеш зло куче, или да затоплиш памперса на бебето, но когато посегнат на теб не приемаш никакви извинения?

Не одобрявам съпружеското насилие в нито една посока (в нашето семейство то отсъства), но се дразня на едностранното прилагане на морал, та се включвам за баланс. Wink
Виж целия пост
# 18
zemonti Никъде в поста си не съм уточнявала, от коя стана на домашното насилие е жената и от коя мъжа.И не няма средно положение, такова поведение попада в графа 'домашно насилие' все едно кой и на кого го прилага.
Има извинение, само първият път от там насетне е диагноза.
Виж целия пост
# 19
Много ти е лесно отстрани: "Аз на негово/нейно място щях да се контролирам". Има си моментите, когато възпитанието и морала отстъпват място на емоциите и химията. При всеки човек тази граница е различна, но отричането и е лицемерно.
Виж целия пост
# 20
А ти от къде знаеш , че не говоря от личен опит, а си плямпам наизуст?
И пак казвам , ако някой има проблем с контрола му трябва лечение . Заинатил си се като 3 годишно, че виждаш ли насилието може да бъде оправдано с поведението на отсрещнара страна . ОК , да приемем , че другия те е предизвикал и той е виновен. Тогава се разделяте и всеки по пътя си. Щом ти си жертва на психически  тормоз и другия изкарва наяве най- лошите ти страни , защо по дяволите стоиш в тази връзка? Поеми отговорност за действията си .
Виж целия пост
# 21
А ти от къде знаеш , че не говоря от личен опит, а си плямпам наизуст?
И пак казвам , ако някой има проблем с контрола му трябва лечение . Заинатил си се като 3 годишно, че виждаш ли насилието може да бъде оправдано с поведението на отсрещнара страна . ОК , да приемем , че другия те е предизвикал и той е виновен. Тогава се разделяте и всеки по пътя си. Щом ти си жертва на психически  тормоз и другия изкарва наяве най- лошите ти страни , защо по дяволите стоиш в тази връзка? Поеми отговорност за действията си .
Ти пак дърпаш към варианта, където само единият е невъздържан агресор. Ако това е бил "твоят опит" и си решила, че не те устройва, това не значи, че при всички е така. Има случаи на двупосочна агресия, където двойката си подхожда и е тъпо да се разделят, с надеждата да намерят нови партньори, който да ги търпят без да отвръщат.

Като си заговорила за този "твой опит" , там агресията 100% еднопосочна ли беше? Жертвата беше кротка и невинна?

Едит: Всъщност жертвата щом е стигнала да се оплаква, тя винаги се изкарва невинна. Може и да е, но...
Виж целия пост
# 22
Айде още един, който смята че жената е винаги подстрекателя.Естествено един изверг винаги ще намери вина, или както е един израз-"ангел да беше, щеше да го дразни шумът на крилете ѝ". Затова зачестиха през ден новините 'Мъж гръмна жена си", "Мъж наръга жена си"-говорим за бг действителността, Канада не ме интересува.И аз смятам че, който има проблем с контрола на гнева и агресията си има нужда от лечение. М/у другото точно социопатите не изпитват никога вина, а обиняват за всичко партньора си.
Виж целия пост
# 23
Мразя да ме пращат да се оправдавам, че нямам сестра-уличница.

Ясно написах, че говоря за случаи на средно положение. За НЯКОИ (!!!) двойки.

Къде видя "ВСИЧКИ"?
Виж целия пост
# 24
За огромно мое съжаление, тези случаи на средно положение са много, много малък процент. А ти тук размахваш пръст на момичета, които пишат определено не за такива случаи. Защото отстрани винаги е лесно. Но един мъж винаги има повече възможности в България, защото като му писне от "постъпките" на жена му, много лесно може да се разведе, издръжката за дете е смешна, отделно често децата остават при жената и новоизлюпеният "ерген" може бързо да си намери "сгодна нова женица", която няма да тества нивото на самоконтрола му, нали?
Виж целия пост
# 25
тези случаи на средно положение са много, много малък процент.
Чакай малко! Бързо забравяш. Преди 20 минути писа "винаги", ама сега пишеш за "много малък процент". Имаш ли източник за това (подобен на постнатите от мен), или екстраполираш на база лични впечатления?
Виж целия пост
# 26
Постнатите от теб източници не са резултати за случаите в България, така че въобще не ме засягат. Това за процента го написах нарочно, за да видя как ще реагираш и воала!  Mr. Green определено оправда очакванията ми  Mr. Green
Виж целия пост
# 27
Аха. Ок.
Виж целия пост
# 28
Stronger and Happy, харесвам много никнейма ти! Simple Smile

Земонти, агресията предизвиква агресия, но не може никога да бъде оправдана! Тя е въпрос на избор и липса на контрол! И едно дете може да отключи агресия у родителя си, както жена, така и мъж, домашен любимец също. Но ако ти се поддадеш на агресията си, то значи, че нямаш самоконтрол. Не ми казвай, че в канада агресията се толерира...
Виж целия пост
# 29
И едно дете може да отключи агресия у родителя си, както жена, така и мъж, домашен любимец също.
Ето за това говоря.

Колкото до хората, които претендират за 100% самоконтрол и че даже никога не са вдигали ръка да "затоплят памперса" на собственото си дете... те са като електроцентралата във Фукушима, която се водеше 100% безопасна до деня в който думна.
Виж целия пост
# 30
Zemoni пак ще го кажа . Оправдание за домашно насилие НЯМА -наказуемо е с причина.
И не се изживявам жертва , нито невинна. Избрала съм да стоя с години и си нося последствията. Никои не ме е бил вързал с вериги , избора е бил мой. Никого не соча с пръст и не търся състрадание . Обяснявам се с теб , не защото ще вденеш какво ти говоря , а защото се надявам ако го прочете няйкой друг да му е от полза , а не да се хване за твоите безумни твърдения за това как виждаш ли си го заслужила. И без това на тез хора това им се втълпява с години как сами са си виновни . Затова стоят в токсична връзка , само обвиняват се и се опитват да се променят, да се харесат , да докажат колко греши насилника и да види любовта и преданността им.
Не казвам на никого как да живее живота си и за случая който ти споменаваш - и двамата са надилници и екшъна им допада . Ми хубаво да си живеят така , само деца да не отглеждат в този модел на семейство.
Виж целия пост
# 31
... а не да се хване за твоите безумни твърдения за това как виждаш ли си го заслужила.
Никога не съм писал за "заслужен бой". И ти ли като предишната ми слагаш думи в устата за да видиш как ще реагирам?

После защо не ви вярват!?!
Виж целия пост
# 32
Земонти, ако искаш да кажеш, че всеки има заключена агресия в себе си- така е, не го отричам! Но както казах, тя никога не е оправдана, какъвто и да е провокатора. Именно за това ни наричат нас хората най-висшите същества, способни да мислят и да се контролират, а не да се поддават на животинските си инстинкти! Аз примерно ще ти кажа какво би отключило звяра в мен- ако някой иска да нарани децата ми, тогава може и да пожелая да изгубя контрол. Но ако човека, при когото сама съм избрала да живея, започне да ме дразни и да ми е непоносим, просто ще си тръгна. Няма да чакам да му стана противна до там, че да се бием всекидневно. Всеки сам прави избор какво и до колко да търпи и дали и какви компромиси да прави със себе си!
Виж целия пост
# 33
Земонти, ако искаш да кажеш, че всеки има заключена агресия в себе си- така е, не го отричам! Но както казах, тя никога не е оправдана, какъвто и да е провокатора.
Напълно съм съгласен. Сега остава да уточним какво наричаш "агресия". Ако за теб крясъци, обиди и заплахи не се броят, тогава наистина няма средно положение.

Нека дам 2 примера от лични наблюдения:

1. Съседи в София (една стена ни дели). Поне веднъж-два пъти месечно жената ни будеше с крясъци и скандали. Това продължаваше минимум половин час и преминаваше в тропане, писъци и викове за помощ. След няколко минути наставаше тишина. Това стана десетки пъти в продължение на няколко години. Мъжът беше кротък и любезен, имаше дребен бизнес, но вечер не се кефеше да се прибира а поркаше пред блока. С жена ми се бъзикахме, че са си намерили хармонията и са щастливо семейство. Да! Жена ми е съгласна, че комшийката беше провокативната скандалджийка, а мъжът и "жертва".

2. Позната кадна кучка. Много зла - като гроиня в сапунен сериал. Мъжът и след няколко години превъртя и започна да я бие. И аз щях на негово място. Тя се изкара жертва, разведе се + детето + издръжка. Скоро си намери нов балък. Последно научихме, че пак се развежда, защото и новият я биел. Съвпадение, а? И тук мнението на жена ми съвпада с моето. Тази трябва да се събере с безчувствен непукист за да я търпи.

Наясно съм, че има много напълно невинни жени, жертви на агресивни комплексари, но има и много кучки, които колкото и да се изкарват "жертви" са наясно, че по-търпелив трудно ще намерят и се примиряват с баланса.
Виж целия пост
# 34
Happy 2016 и твоят също.  bouquet
Ах, zemonti, имах си хас жена ти да не е съгласна с тебе  ooooh! представям си какво би последвало  Mr. Green
И за двата ти примера- ако един мъж е мъж на място и при двата случая би напуснал жена си, а не да я бъхти като брашнен чувал, ако ще и Луцифер да е в женски образ! Един мъж в бг пак ще напиша му е в пъти по-лесно да се отърве от нежелана съпруга и от ремаркета (т.е децаta). Това че си улучил жена кучка, не е извинение да я налагаш. Боят няма да я направи по-добра и по-не-кучка. Тя като не иска да те остави-ми остави я ти. Бягство е спасението.
Виж целия пост
# 35
Здравейте,
 Влизам и аз в темата за да попитам:
  Моя близка - 70 годишна от провинцията си продаде имотите, за да купи жилище на сина си в София.
Единствен син, семеен с малко дете - да не скита по квартири.
 Имала е неблагоразумието да запише имота на името на сина си, а тя живее с тях. Съпругът и е починал. Синът е единствено дете.
 Откакто отива да живее с тях в София, синът започва да я малтретира системно.
Жената е потърсила помощ в Анимус. От там са и казали, че могат да я настанят в защитено жилище само за 6 месеца, а после...?!
 От Анимус обаче са я посетили на адрес, разпитали съседи и това влошило още отношенията и побоя в къщи.
 Тя не знае какво да прави. Няма други роднини, които да я приютят. За старчески дом се чака с години, а тя всеки ден живее в страх, дали ще оживее след поредния побой. Някой може ли да помогне със съвет?
Виж целия пост
# 36
Ще дам един практически съвет - във Фейсбук има група "Имот под наем без наем". Ако е все още здрава  и права, има хора, които предоставят безплатно свои имоти на село, понякога и в близост до града, срещу задължението да се стопанисват и поддържат - градинка, лехички. Аз бих избрала такъв вариант.
Виж целия пост
# 37
Здравейте,някой има ли опит с насилник,който има проблеми с наркотици и алкохол? Интересува ме дали предполагаемата му реакция при мерки от страна на жената(жалба, напускане) се очаква да бъде като на другите-като цяло доколкото разбирам се оказва,че насилниците не са чак толкова смели като се опълчиш със закона срещу тях.Но хората със зависимост са с по-различно мислене ,затова ако някой може да помогне в мнение или конкретен  случай-моля!
Виж целия пост
# 38
В случай, че е зависим е много (!!!) важно да не го конфронтираш в момент на глад.

Ако е небрежен потребител не е толкова важно, но пак е за предпочитане  да подбереш момент в който си е взел дозата и е доволен/сговорчив.
Виж целия пост
# 39
Да,със сигурност е по-спокоен и сговорчив като си е взел.Иска ми се някой да сподели нещо преживяно,наясно съм,че е опасен и агресивен,и непредсказуем.
Виж целия пост
# 40
Искам да попитам, има ли някой наясно с т.н. стокхолмски синдром? Примерно ние с мъжа ми не се разбираме, свекървата се меси в отношенията ни, а той я слуша. Започнахме с караници по големи въпроси, после се карахме вече ожесточено и за дребни неща, без някой да вземе превес. След като се роди детето нещата се влошиха, ескалираха и стигнаха до бой от негова страна.
Съответно аз може и да бях изморена и изтощена, но глупава не съм. Реших, взех се в ръце, и му казах, че го напускам. Оправихме нещата с детето и сега ни остават още някои общи дела да оправим.
Знам какво трябва да направя - да отворя нова страница.  И без боя връзката като не върви си личи. Но още повече заради детето. Но има един проблем - колкото и да съм силна, на всяка стъпка трябва да си припомням защо го напускам. Разумът ми ми говори денонощно, но едно малко гласче ми казва - ти си виновна, сега цял живот ще си сама, може пък да се получи и той да се промени.
Мисълта ми е, някой жертва на насилие знае ли как да се преборя с това гласче /за мен това значи, че мозъкът ми е промит до толкова, че на подсъзнателно ниво вече този тормоз ми действа/. Ще ходя на психолог, за да мога да го преодолея. Но ми се иска някой преминал през това да ме посъветва. Просто е изключително мъчително, много се измъчвам, и се изисква цялата ми психическа сила, за да го преборя.
Постоянно си повтарям, че това е безумие, и това не съм аз. В крайна сметка ще направя правилното за детето си - но не ми се иска да продължавам така да се измъчвам.
Виж целия пост
# 41
Ти си много умна и силна жена. Постъпваш по единствения правилен начин, за съжаление не знам как да пребориш съменията си.Аз не успях, давах шанс , след шанс с мисълта "ами ако е искрен , ако се промени..." и така докато ми увря главата(чрез лош собсвтен опит) колко глупави и нереаласитични са тези мисли.Сега съм щастливо сама и нямам и грам съмнение в решението си , само се ядосвам че не го взех много по-рано и не бях по-твърда и решителна.
Едно е  сигурно, дори и да останеш сама ще си пъти по добре, отколкото в брака в който си живяла.И ти не си сама имаш детето.
Обещавам че ще видиш истинската му същност едва когато ТОЙ повярва че няма никакъв шанс и е минало.Сега всичко е постановка (колкото и искрен и  различен да е) с цел да те върне обратно.Коагато приеме че няма шанс и ти си прдължила живота си , че видиш какъв е наистина.Ако и при ясни граници и всеки по пътя си с отделен живот той е мил, грижовен и отговорен.Може да преосмислиш решението си и отново.
Виж целия пост
# 42
Благодаря ти за милите думи, де да бях толкова умна и силна. Днес уж се разбрахме за детайлите /ще видим, дано се спазят/, но просто ми е много мъчно, защото исках да си имам семейство. А сега детето ми ще расте самичко и аз ще съм сама. За това ми е кофти наистина. Дано да се оправят нещата  в бъдеще и да ми мине кофтито.
Виж целия пост
# 43
Ами това е начинът: всеки път да си припомняш колко си плакала след побой или след тежки думи.
Ще се излекуваш обаче, когато след време (знам, че сега не ти е ама изобщо до това) срещнеш човек, който ще те обича и на думи, и на действия. И като си кажеш, че това е нормалното, а не каквото си преживяла с тоя ...
Бъди силна, те не се променят !!!
Виж целия пост
# 44
Здравейте! Не съм допускала, че и аз някога ще попадна в тази ситуация, но ето че се случи и продължава да се случва - имам си бивш мъж/без брак/ насилник. Преди седмица се изнесох, заедно с децата на квартира, върнах се на работа, защото бях по майчинство. Тази една седмица е ад. За момента ме интересува най-вече мога ли да подам молба за ограничителна заповед, без да повдигам дело, не искам да се стига чак дотам, но копнея да ме остави на мира - мен и децата ми/три момчета, две от предишния ми брак и едно общо, все още бебе/?
Виж целия пост
# 45
Здравейте,

Съжалявам, че нахлувам в темата, за мое щастие не ми се  е налагало да търся подобна информация до сега.
Но сега искам да помогна на моя близка, която е отчаяна и е в безизходица. Има дете на 4 г. от мъж, с който са разделени вече. Мъжът е упражнявал физически тормоз върху нея, включително пред детето. Тя има документи, доказващи побой. Проблемът е, че той има връзки навсякъде по висшите инситуции в техния град - съд, полиция, социално подпомагане - всички са зад него... Sad  В момента започват дело, чрез което целта е да изкарат нея лошата - че не му е позволявала да вижда детето си. Той има подкрепата на социалните, чиято експертиза не е в нейна полза, а целта е да й вземат детето. Съдията също е на негова страна. В момента детето е при него, тя има записи на тел. разговори, в които детето ясно казва на майка си "тати не ми дава да говоря с теб", а той суфлира отстрани, опитвайки се да замаже ситуацията.
Въпросът ми е има ли по-висша инстанция, която от друг град може да се намеси и окаже съдействие чрез доказателствата, които тя има, защото в нейния град не ги признават (заради връзките на въпросния).

 Благодаря предварително!
Виж целия пост
# 46
Здравейте,

Съжалявам, че нахлувам в темата, за мое щастие не ми се  е налагало да търся подобна информация до сега.
Но сега искам да помогна на моя близка, която е отчаяна и е в безизходица. Има дете на 4 г. от мъж, с който са разделени вече. Мъжът е упражнявал физически тормоз върху нея, включително пред детето. Тя има документи, доказващи побой. Проблемът е, че той има връзки навсякъде по висшите инситуции в техния град - съд, полиция, социално подпомагане - всички са зад него... Sad  В момента започват дело, чрез което целта е да изкарат нея лошата - че не му е позволявала да вижда детето си. Той има подкрепата на социалните, чиято експертиза не е в нейна полза, а целта е да й вземат детето. Съдията също е на негова страна. В момента детето е при него, тя има записи на тел. разговори, в които детето ясно казва на майка си "тати не ми дава да говоря с теб", а той суфлира отстрани, опитвайки се да замаже ситуацията.
Въпросът ми е има ли по-висша инстанция, която от друг град може да се намеси и окаже съдействие чрез доказателствата, които тя има, защото в нейния град не ги признават (заради връзките на въпросния).

 Благодаря предварително!
Нека вашата позната се консултира с поне двама адвокати, преди да предприеме каквито и да било мерки. Самя няма да се справи в тази сутиация. Като жокер- би могла да иска и делото да се гледа в друг съд.
Виж целия пост
# 47
Здравейте! Не съм допускала, че и аз някога ще попадна в тази ситуация, но ето че се случи и продължава да се случва - имам си бивш мъж/без брак/ насилник. Преди седмица се изнесох, заедно с децата на квартира, върнах се на работа, защото бях по майчинство. Тази една седмица е ад. За момента ме интересува най-вече мога ли да подам молба за ограничителна заповед, без да повдигам дело, не искам да се стига чак дотам, но копнея да ме остави на мира - мен и децата ми/три момчета, две от предишния ми брак и едно общо, все още бебе/?
С подаването на молба се образува дело. Няма как да го избегнете, но не виждам какво Ви плаши. Ако не му покажете, че предприемате адекватни мерки няма да го спрете да Ви тормози.
Виж целия пост
# 48
Благодаря за отговора. Към момента сагата продължава, много се озлоби човека, заплашва, контролира ме постоянно, държи ме в напрежение. Днес ми сервира, че иска документите на детето, да си имал бил копия. В момента той е отпуска и е на море с приятели, аз пък снощи бях на рожден ден до късно, което той не може да понесе - как ще ходя някъде без него, да се прибера късно и т.н. Изсипа тонове обиди и заплахи. Преди малко в телефонен разговор ми заяви, че трябва да минем през съд, не можело така да остави нещата, иска правата над детето ни и щял много да ме накаже за лошото ми държане към него. Незнам, обърках се, какво да направя вече, как да се държа, как е най-правилно да постъпя. Какво дело трябва да заведем и кой...никога не съм си и помисляла, че нещо такова може да ми се случи. Моля, посъветвайте ме. Благодаря!
Виж целия пост
# 49
Last name разбирам че вече не живеете заедно, това е много добре.  Ограничи контакта с него, сведи темите за о обсъждане до детето. Няма да, се споразумеете, намери адвокат ,задвижи дело и преговорите и условията по развода да минават през адвоката. Общувай с него възможно най малко. Не се плаши от заплахите му и действай. Искай временнен режим за посещение на детето, за, да неможе баща му да, го взема по всяко време
Виж целия пост
# 50
Благодаря, need_to_vent. Аз всъщност не искам да ограничавам правата му на баща и срещите му  с детето, искам единствено мен да ме остави на мира и да осъзнае, че не съм и никога не съм му била собственост, че не може да ме контролира за всяко нещо. В момента се оправдава с това, че всичко било заради детето, ако не било то аз не го интересувам. Но изобщо не е така - от 5 дена е на море, звъни ми по веднъж на ден и то най-вече когато знае, че не съм си в къщи и си върша нещо лично, за да разбере къде съм, с кой съм и кога ще се прибера и къде "хойкам". Един път не попита как е детето и един път не се обади в къщи /през деня майка ми го гледа, аз съм на работа/ да му чуе гласа поне. Доколкото разбрах вчера, той смята да заведе дело за родителски права и изцяло да вземе детето при него, не, че не може да живее без него или може да го гледа, а само и само да ме накаже /казвал ми го е в прав текст/ и да страдам. Не вярвам това да се случи, ще направя всичко възможно да не стане, от известно време ходя в Анимус на консултации, страха ми лека-полека преминава...живота си върви. Усещам от време на време едно чувство на безнадеждност, кога ще доживея момента на спокойно и нормално ежедневие и кога този човек ще разбере, че с обиди и заплахи няма да постигне нищо.
Дело за домашно насилие към момента няма да завеждам, по-важно ми е за родителските права, търся информация и специалисти по темата и подготвя ли се достатъчно - действам.
Виж целия пост
# 51
В много изключителни случаи дават родителските права на бащата. Моят бивш беше нещо подобно на твоя. Демонстрираше някакъв интерес към детето, докато не разбра, че няма начин да се съберем отново. Тогава рязко загуби интерес и към детето. Просто го отсвирвай ако желанието ти е да нямате нищо общо повече. Нито му дължиш обяснения къде си и какво правиш, нито нищо.
Виж целия пост
# 52
last name Аз не казвам да ограничиш времето му с детето а да има регламентиран график, това ще доведе до ограничаване на твойте контактите с него. Аз бях в подобна ситуация, децата бяха само предтекст и инструмент да обработва мен.
Когато ти звъни не вдигай или просто го прекъсни и кажи че  ще обсъждате само детето и ако смени темата, разговорът приключва.Повярвай ми знам колко е трудно, но единственият начин е този. не отговаряй на никакви лични въпроси и ако детето е с теб спокойно моеж да не вдигаш телефона всеки път като се обади.кажи: заета съм ползвай емаил или текст за каквоот там иам да питаш.
Дело за домашно насилие може да има ефект в твоя полза и при определяне на родителските права.Разбирам защо не искаш да водиш такова и ако може да си го спестиш, постъпваш правилно(това е меко казано огромен стрес).
Виж целия пост
# 53
Гледай да имаш свидетели, когато той идва да види бебето. Поне някой да е покрай теб, това евентуално ще го накара да се държи по-нормално или пък ще си имаш свидетел в съда.
Моя бивш съпруг се поспря с тормоза едва когато го заплаших със съд и полиция и ми повярва, че не се шегувам. Относно заплахите за отнемането на родителските права... Не го вярвам. Само един такъв случай имам край себе си и то  таткото на второто дете го взе чак когато се разбра, че майката вече живее с пълен боклук, от когото има и трето дете... И който я бие, ама тя си търпи...
Виж целия пост
# 54
Искам да попитам, има ли някой наясно с т.н. стокхолмски синдром? Примерно ние с мъжа ми не се разбираме, свекървата се меси в отношенията ни, а той я слуша. Започнахме с караници по големи въпроси, после се карахме вече ожесточено и за дребни неща, без някой да вземе превес. След като се роди детето нещата се влошиха, ескалираха и стигнаха до бой от негова страна.
Съответно аз може и да бях изморена и изтощена, но глупава не съм. Реших, взех се в ръце, и му казах, че го напускам. Оправихме нещата с детето и сега ни остават още някои общи дела да оправим.
Знам какво трябва да направя - да отворя нова страница.  И без боя връзката като не върви си личи. Но още повече заради детето. Но има един проблем - колкото и да съм силна, на всяка стъпка трябва да си припомням защо го напускам. Разумът ми ми говори денонощно, но едно малко гласче ми казва - ти си виновна, сега цял живот ще си сама, може пък да се получи и той да се промени.
Мисълта ми е, някой жертва на насилие знае ли как да се преборя с това гласче /за мен това значи, че мозъкът ми е промит до толкова, че на подсъзнателно ниво вече този тормоз ми действа/. Ще ходя на психолог, за да мога да го преодолея. Но ми се иска някой преминал през това да ме посъветва. Просто е изключително мъчително, много се измъчвам, и се изисква цялата ми психическа сила, за да го преборя.
Постоянно си повтарям, че това е безумие, и това не съм аз. В крайна сметка ще направя правилното за детето си - но не ми се иска да продължавам така да се измъчвам.
Много е трудно, знам! Аз също осъзнах, че май съм развила такъв синдром. Консултациите с психолог много ми помогнаха, но всичко се случва изключително бавно. Всеки ден си поятарям какво съм изтърпяла, но чувството за вина ме смазва. Обвинявам се за всичко и в най-тежките моменти дори си мисля, че ако бях по-добра и ако още малко бях направила усилия да докажа колко съм обичала, нещата можеше и да са различни. Знам, че това е само в моята глава, но на моменти ме изцежда психически.
Видях истинската му същност вече много пъти. Не общувааме след раздялата, защото веднага си намери "нова любов". Забрави за всичко, включително и за детето. Аз все още не мога да забравя, тормозя се често и се чувствам като употребена и захвърлена. Целият процес на осъзнаване е много мъчителен и изтощаващ, но няма кой да ми помогне. Пък и всичко, което съм изтърпяла е било тайна и много е трудно в последствие някой да ти повярва, особено, когато отсрещнара страна се изявява като жертва.
Не си сама в това, има и други. Сигурна съм, че ще мине, но по-трудно.
Пожелавам кураж и сила на теб и на себе си!
Виж целия пост
# 55
Здравейте! Съжалявам, че повдигам темата след почти две години тишина в нея.
Имам дело по ЗЗДН. Предполагам, че някои от вас са минали по този път. Адвокатът на ответника е подал молба да се отложи делото. Колко пъти по закон има право на подобно отлагане? Какво постанови съдът във вашите случаи?
Виж целия пост
# 56
Очаквано азд и асп са против нас.
съда незнайно как не може да връчи призовка за дело за род. Права не бива да е осама бин ладен.

На азд тетка обясняваш за тел тормоз постоянен и затова си блокирала номера- азд тетка записва "блокиран е" сиреч нарушени са правата на изрода.

На азд тетка обясняваш че детето го играе заложник, детето не иска да ходи при баща си и т.н. - азд тетка записва отказан е достъп на изрода. Нарушени са правата на бащата.

Азд тетка няма никакво намерение да прави същата инспекция и при бащата. Може би знае че хем е пълен пичага, хем няма кой да я пусне при него.

Да повторим: нямате никакви шансове . Самата държава е против вас! Държавата обожава насилниците.
Виж целия пост
# 57
Здравейте! Мога ли да взема медицинско от Съдебна медицина след побой от партньора ми, с който живея на семейни начала, без да имам синини и кървища? Имам леко зачервяване на две места на ръката и много схванати мускули на ръцете, вследствие на извиване и стискане. Краката ме болят от ритниците, но няма видими синини, само за леко червени.  Чувствам се объркана. Утре вечерта ще си събера багажа докато го няма и мисля да се прибера в моя апартамент. Искам да се разделя с него културно. Но ако започне да ми прави проблеми и да ме преследва, ще подам жалба.
Виж целия пост
# 58
Здравейте! Мога ли да взема медицинско от Съдебна медицина след побой от партньора ми, с който живея на семейни начала, без да имам синини и кървища? Имам леко зачервяване на две места на ръката и много схванати мускули на ръцете, вследствие на извиване и стискане. Краката ме болят от ритниците, но няма видими синини, само за леко червени.  Чувствам се объркана. Утре вечерта ще си събера багажа докато го няма и мисля да се прибера в моя апартамент. Искам да се разделя с него културно. Но ако започне да ми прави проблеми и да ме преследва, ще подам жалба.
Оток, рана, изкълчване може да се квалифицира като лека телесна повреда.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия