На 29 години съм, имам момченце на 2 годинки, мъжа ми е на 38. Заедно сме от 4 години.
Последната една година, взаимоотношенията ни доста се влошиха, постоянно съм критикувана, обиждана и подценявана. Всеки път когато искам да го оборя относно някоя забележка, мъжа ми ми казва, че съм била малка и съм нямала достатъчно опит. Натяква ми се, че не слушам, че не разбирам какво ми се говори. Проблема е, че той се ядосва на дребни неща, които за мен са несъществени, или поне нямат такова значение, но за него са важни. Всеки път ми напомня, че дребните камъчета обръщали каруцата! Не ме уважава, той сам си ми го е казвал не малко пъти. Ако още сме заедно, то е заради детето. Не знам какво да правя, колкото и да се старая всичко отива по дяволите при най-малкото недоглеждане.
Преживявам психически тормоз, който ме кара да забравя, че обичам този човек и да си събера багажа, но заради детенцето не мога да го направя. Всичко става сложно, трябва да си търся квартира, трябва да сменя работата, защото тази на която съм в момента не е в града който живея и в който детенцето ще посещава Детска градина, и не мога да го водя и взимам от нея. Опитах се да поговоря с него да му кажа, че въпреки всичко сме семейство и трябва да си правим компромиси, но той ми казва, че не можел да прави повече компромиси, трябвало да се променя. Въпроса е, че аз колкото и да се старая все ще има нещо, за което да съм виновна. Посъветвайте ме как да постъпя и какво да направя.